България става член на Международния валутен фонд
Участието на България в МВФ и МБВР е предмет на разискване в Политбюро още през 1987 година, когато плановата стопанска система се задъхва от продължителен дефицит на средства. Това предложение обаче е отхвърлено главно заради мнението на Българска народна банка, че разкриването на „ най-съкровените секрети “ на страната ще докара до утежняване на кредитния рейтинг на България, която и по този начин към този момент не е в положение да погасява отпуснатите заеми в срок[31].
След измененията през 1989 година България е призната за член на МВФ на 25 септември 1990 година През 2009 година квотата на България в МВФ е изменена от 640,20 млн. СПТ на 1,251 милиарда СПТ (около 1,376 милиарда евро) и съставлява 0,29% от всички СПТ. Промяната се дължи на общо нарастване на СПТ след решение на 20-те най-развити стопански системи в света. Целта на общото нарастване от 2009 година е да обезпечи достъп до запас, с който страните да погасяват зародилите отговорности по време на рецесията, почнала от 2008 година
Споразумения с МВФ
Финансовата помощ, която дава МВФ, нормално се дава на траншове, които са обвързани със спазването на характерни условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии би трябвало да бъдат изпълнени преди да се отпусне идващия транш.
С дейната поддръжка на интернационалните финансови институции и основно на МВФ през 1989–1990 година е дефинирана тактиката на преход на страните от Централна и Източна Европа към пазарна стопанска система (първа е създадена и осъществена полската стабилизационна програма). Основните детайли на тази тактика – финансова стабилизация и смяна на институциите, се възприемат и в България. Въпросът за последователността в стабилизационните ограничения и институционалните промени в България обаче остава неуреден, тъй като “всичко би трябвало да се предприеме веднага” в изискванията на политическа неустойчивост (в интервала 1990-1996 година в България ръководят 7 държавни управления, като 3 пъти се организират парламентарни избори).
Споразуменията, които България е сключила от 1990 година до 31 октомври 2005 година с МВФ са:
Първо съглашение - едногодишно. Обхваща интервала 15 март 1991-15 март 1992 година Подписано от държавното управление на Димитър Попов. По него са планувани покупки на специфични права на тираж за 279 млн. и 60,6 млн. СПТ по така наречен CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като отплата за нарасналите разноски на България по вноса на енергийни запаси по отношение на персийската рецесия. Поради несъблюдение на параметрите на съглашението последният транш не е получен.
Второ споразумение- едногодишно. То планува покупката на 155 000 000 СПТ, като стартира да се извършва от 17 април 1992 година Споразумението е подписано от кабинета с министър-председател Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.
Трето съглашение - едногодишно. Сключено на 11 април 1994 година от държавното управление на Любен Беров и е в размер на 69 700 000. СПТ. През декември същата година съглашението е обновено и разширено с спомагателна сума за още 69,7 млн. СПТ по отношение на подписаното през юни съглашение с Лондонския клуб. Последният транш в размер на 23,2 млн. СПТ не е преведен.
Четвърто съглашение - подписано на 19 юли 1996 година Сключва го държавното управление на Жан Виденов. То планува покупката на 400 000 000 СПТ за интервал от 20 месеца — до 18 март 1998 година Споразумението е прекъснато след приемането на първия транш от 80 000 000 СПТ.
Петото съглашение („ stand-by “ споразумение) е подписано на 11 април 1997 година и планува покупката на 371 900 000 СПТ за интервал от 14 месеца. То е подписано по време на ръководството на служебното държавно управление на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно съглашение се включва и CCFF в размер на 107 600 000 СПТ.
Шесто-тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 година и е в размер на 627 620 000 специфични права на тираж. Подписано е от държавното управление на Иван Костов. Споразумението е изпълнено до дъно и страната е получила всички планувани по програмата траншове.
Седмо съглашение - двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 година и е в размер на 240 000 000 СПТ. Споразумението е изпълнено.
Осмо съглашение - двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 година и е в размер на 100 000 000 СПТ.
Всички съглашения до момента, като се изключи шестото са от вида „ Stand-by “, което значи обязаност на приемане на заема с постигане на избрани стопански параметри, примерно избран размер на бюджетния недостиг.
След измененията през 1989 година България е призната за член на МВФ на 25 септември 1990 година През 2009 година квотата на България в МВФ е изменена от 640,20 млн. СПТ на 1,251 милиарда СПТ (около 1,376 милиарда евро) и съставлява 0,29% от всички СПТ. Промяната се дължи на общо нарастване на СПТ след решение на 20-те най-развити стопански системи в света. Целта на общото нарастване от 2009 година е да обезпечи достъп до запас, с който страните да погасяват зародилите отговорности по време на рецесията, почнала от 2008 година
Споразумения с МВФ
Финансовата помощ, която дава МВФ, нормално се дава на траншове, които са обвързани със спазването на характерни условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии би трябвало да бъдат изпълнени преди да се отпусне идващия транш.
С дейната поддръжка на интернационалните финансови институции и основно на МВФ през 1989–1990 година е дефинирана тактиката на преход на страните от Централна и Източна Европа към пазарна стопанска система (първа е създадена и осъществена полската стабилизационна програма). Основните детайли на тази тактика – финансова стабилизация и смяна на институциите, се възприемат и в България. Въпросът за последователността в стабилизационните ограничения и институционалните промени в България обаче остава неуреден, тъй като “всичко би трябвало да се предприеме веднага” в изискванията на политическа неустойчивост (в интервала 1990-1996 година в България ръководят 7 държавни управления, като 3 пъти се организират парламентарни избори).
Споразуменията, които България е сключила от 1990 година до 31 октомври 2005 година с МВФ са:
Първо съглашение - едногодишно. Обхваща интервала 15 март 1991-15 март 1992 година Подписано от държавното управление на Димитър Попов. По него са планувани покупки на специфични права на тираж за 279 млн. и 60,6 млн. СПТ по така наречен CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като отплата за нарасналите разноски на България по вноса на енергийни запаси по отношение на персийската рецесия. Поради несъблюдение на параметрите на съглашението последният транш не е получен.
Второ споразумение- едногодишно. То планува покупката на 155 000 000 СПТ, като стартира да се извършва от 17 април 1992 година Споразумението е подписано от кабинета с министър-председател Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.
Трето съглашение - едногодишно. Сключено на 11 април 1994 година от държавното управление на Любен Беров и е в размер на 69 700 000. СПТ. През декември същата година съглашението е обновено и разширено с спомагателна сума за още 69,7 млн. СПТ по отношение на подписаното през юни съглашение с Лондонския клуб. Последният транш в размер на 23,2 млн. СПТ не е преведен.
Четвърто съглашение - подписано на 19 юли 1996 година Сключва го държавното управление на Жан Виденов. То планува покупката на 400 000 000 СПТ за интервал от 20 месеца — до 18 март 1998 година Споразумението е прекъснато след приемането на първия транш от 80 000 000 СПТ.
Петото съглашение („ stand-by “ споразумение) е подписано на 11 април 1997 година и планува покупката на 371 900 000 СПТ за интервал от 14 месеца. То е подписано по време на ръководството на служебното държавно управление на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно съглашение се включва и CCFF в размер на 107 600 000 СПТ.
Шесто-тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 година и е в размер на 627 620 000 специфични права на тираж. Подписано е от държавното управление на Иван Костов. Споразумението е изпълнено до дъно и страната е получила всички планувани по програмата траншове.
Седмо съглашение - двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 година и е в размер на 240 000 000 СПТ. Споразумението е изпълнено.
Осмо съглашение - двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 година и е в размер на 100 000 000 СПТ.
Всички съглашения до момента, като се изключи шестото са от вида „ Stand-by “, което значи обязаност на приемане на заема с постигане на избрани стопански параметри, примерно избран размер на бюджетния недостиг.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ