В продължение на повече от две десетилетия името на Илон

В продължение на повече от две десетилетия името на Илон Мъск беше съвсем синоним на упоритостта за колонизиране на Марс. Още от основаването на SpaceX през 2002 година главната ѝ задача беше ясна: да направи човечеството многопланетен тип, започвайки с Червената планета.

Днес обаче тактиката претърпява неочакван поврат. Вместо „ непосредствено към Марс “, компанията краткотрайно насочва напъните си към построяването на самоподдържащ се град на Луната.

Защо Луната, а не Марс?

Основната причина е скоростта. Полет до Марс е вероятен единствено когато планетите се подредят удобно – почти на всеки 26 месеца. Пътуването трае към шест месеца. Това значи мудни цикли на проби, доставки и усъвършенствания.

За съпоставяне, Луната е единствено на два дни разстояние. Изстрелвания могат да се правят на всеки 10 дни. Тази периодичност разрешава доста по-бързи итерации, по-ефективно тестване и ускорено създаване на инфраструктура. Според Мъск, самоподдържащ се лунен град може да бъде осъществен за по-малко от 10 години, до момента в който марсианска колония би изисквала над 20.

Друг значим фактор са опасенията от световна злополука – естествена или породена от индивида – която може да прекъсне доставките от Земята. Лунната база би могла по-бързо да стане самостоятелна и да обезпечи „ застраховка “ за човечеството.



Ролята на Starship

SpaceX създава гигантската изцяло използваема ракета Starship – основен детайл както за лунните, по този начин и за бъдещите марсиански задачи.

Starship е проектирана да:

Превозва големи количества товар;
Се зарежда с гориво в орбита;
Извършва многократни полети с минимални разноски.

За лунна задача ще са нужни голям брой „ танкерни “ полети за зареждане в орбита преди пътуването до Луната. Макар че ракетата към този момент има редица тестови полети, следва доказване на орбитални задачи и цялостна оперативна подготвеност.

Връзката с програмата Artemis

През 2021 година NASA избра Starship като първия пилотиран лунен кацател в границите на програмата Artemis.

Ако всичко върви по проект, астронавти ще стъпят на лунната повърхнина с задачата Artemis 3 към 2028 година Преди това задачата Artemis 2 ще изпрати четирима астронавти в орбита към Луната и назад.

Целта на програмата Artemis е стабилно човешко наличие на и към Луната до края на десетилетието – упоритост, която съответствува с новия фокус на SpaceX.

Луната като промишлен център

Мъск обрисува още по-мащабна визия: Луната да се трансформира в индустриална база. Използването на лунни запаси и електромагнитни системи за изстрелване може да разреши всеобщо произвеждане и разрастване на спътници в дълбокия космос.

Тази концепция се вписва в концепцията за развиване по Скала на Кардашев – система за систематизиране на цивилизациите съгласно количеството сила, което могат да употребяват. Човечеството към момента не е достигнало равнище Тип I (пълно потребление на силата на Земята), само че сходни галактически инфраструктури биха ускорили този прогрес.

Отказ от Марс или стратегическа пауза?

Важно е да се подчертае: Марс не е зарязан. Според Мъск, първи пилотиран полет до Червената планета може да се случи към 2031 година Плановете за Марс ще се развиват редом, само че Луната ще бъде първичният приоритет.

Това не е смяна в задачата, а в тактиката. Крайната цел остава същата – разширение на човешкото наличие оттатък Земята.

Новата галактическа конкуренция

Съединени американски щати и Китай се съревновават за доминация на Луната, а частни компании като SpaceX и Blue Origin форсират развиването на лунни технологии. Предстоящите години ще бъдат решаващи за това коя нация или компания ще откри първото стабилно извънземно населено място.