Участие на българската държава в сделката за ЧЕЗ изглежда почти

Участие на българската страна в договорката за ЧЕЗ наподобява съвсем невероятно без задължения по линия на арбитражното дело. Мнението е на ръководителя на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачес.

В изявление за bTV Пачес съобщи, че има информация за оказван напън върху банките, за които изтече информация, че ще поддържат „ Инерком”, да не го вършат. По думите му това може да попречи на компанията да заплати договорката и всичко дотук да отиде на вятъра.

Пачес удостовери казаното от него пред БНР, че напрежението към премиера Бойко Борисов е измежду аргументите, компанията да продаде бизнеса си в България.

До края на седмицата не се чака развиване по договорката, обясниха още от централата на чешката компания в Прага.

– Българският министър на енергетиката прехвръли напълно в полето на ЧЕЗ решението за присъединяване на българската страна в договорката за активите в България. Има ли развиване към този миг и по какъв начин приемате този коментар?

– Не съм взел участие в договарянията с „ Инерком”, само че от участниците знам, че ЧЕЗ и „ Инерком” работят с юристите си, с цел да се приготвят позиции за вероятните разновидности за присъединяване на българската страна в договорката.

Проблемът, несъмнено, е арбитражното дело. ЧЕЗ чака решение по това дело, тъй като съгласно мениджърите на ЧЕЗ дейностите на българското държавно управление са навредили на компанията в България и те се надяват да възстановят част от загубите.

– Преди няколко дни българският финансов министър съобщи, че българската страна няма да поема задължения, свързани с арбитражното дело – в този случаи има ли въобще опция за присъединяване на българската страна в договорката за ЧЕЗ?

– Силно се притеснявам, че това ще е извънредно мъчно, тъй като в случай че българската страна купи активите на ЧЕЗ в България, ще бъде съвсем невероятно арбитражът да продължи, а там става въпрос за доста пари. Според мен мениджмънтът на ЧЕЗ не е заинтересован да разреши присъединяване на българската страна, преди да има решение по арбитражното дело.

– Т.е. не очаквате мениджмънтът на ЧЕЗ да разреши присъединяване на българската страна?

– Това, което знам, е, че се пробват да намерят опция. Затова в този момент приготвят разновидности дружно с юристите, като българската компания прави същото. И след няколко седмици ще се срещнат, с цел да обсъдят опциите българската страна да взе участие в договорката. Но моето персонално виждане е, че е доста мъчно това да се случи, в случай че няма решение по арбитража или най-малко в случай че няма съответни стъпки, по които ще продължи.

– В изявление за БНР казвате, че министър председателят Борисов не е желал ЧЕЗ да работи в България. Какво имате поради?

– Може би съм го споделил. Идеята е, че най-малко мениджмънтът на ЧЕЗ счита, че в последните години има мощно напрежение, най-много обвързвано с министър-председателя Борисов, а това значи и с българската страна, и това е една от аргументите ЧЕЗ да продава активите си в България.

– Заради министър-председателя?

– Да, тъй като министър-председателят е представител на страната.

– Имате ли опасения, че около цялото това напрежение „ Инерком” няма да успее да заплати договорката?

– Това е огромният проблем, тъй като, както знаете, има информация, че от ЧЕЗ към българското държавно управление е изминал документ с информация за банките и финансовите институции, които са дали обещание да поддържат финансово „ Инерком” за договорката.

След това, съгласно моята информация, е имало напън върху тези банки да не поддържат „ Инерком” и в този случаи компанията няма да успее да заплати и всичко дотук евентуално ще отиде на вятъра.

– И ЧЕЗ ще се свърже с втората компания – „ Индиън пауър”?

Доколко знам има и други компании, които имат интерес и най-вероятно ЧЕЗ ще беседва с тях.

– Не се ли опасявате, че в случай че се водят договаряния с индийската компания, още веднъж може да се повтори абсурдът към „ Инерком”, още веднъж може да са включени офшорни компании?

– Трудно е да се предвижда, само че считам,че индийската компания може да заплати със лични средства. Не съм сигурен дали биха могли да платят цялата сума, само че те са много по-силни финансово от „ Инерком”.

– Каква е крайната цена на договорката? Около 320 млн. евро?

–Да, в този порядък е.

– Смятате ли, че откакто юристите показват вероятните сюжети, има действителна опция за присъединяване на българската страна в договорката?

– Знам, че търсят метод, освен „ Инерком”, само че и ЧЕЗ. И двете страни желаят да приключат договорката и биха желали да включат българската страна, само че казусът е в арбитража.

Ситуацията е такава – считам, че без българската страната по някакъв метод да помогне решаването на арбитражното дело, за ЧЕЗ ще е мъчно да промени позицията си и да я включи в договорката. Смятам, че това е съвсем невероятно.

– Каква е позицията на чешките управляващи?

– Към момента чешкото държавно управление не е гласувано от Народното събрание. Така че не знам какъв ще е резултатът, когато имаме постоянен кабинет. Ако (Андерй – б. ред.) Бабиш е министър-председател, не изключвам опцията надзорът на ЧЕЗ да бъде заменен, а оттова и мениджмънтът на ЧЕЗ. Но това е мъчно за прогнозиране. Яснота ще има, откакто бъде гласуван постоянен кабинет от чешкия парламент.