Винаги по петите на истината
Участ такава си е избрал Крум Василев - все да търси истината. Забравената, оспорваната, потъпкваната историческа и житейска истина. Новата му книга " По петите на истината " (изд. " Захарий Стоянов " ) бе предхождана от други книги, търсачки на истината - " НЕ на неистините " и " ДА на истината ". Заглавията единствено подсказват, че воюването за истината е веруюто на публицистиката на Крум Василев. То му донесе премиите " Николай Хайтов " и " Георги Кирков ". Това непрекъсното утвърждавене на истината, отрицанието на неистините, разобличаването на лъжите и на премълчаванията прави неговото публицистично творчество концептуално, а в изкуството това свидетелства за жанр и по никакъв начин не е маловажно за силата на въздействието му. Крум Василев не отстъпва от тази позиция, без значение какво написа - публицистична публикация, полемично антрефиле, слово за заседание, политически разбор, изявление на показване на книга, критика, спомен, изявление... И постоянно има непоклатими причини за тезите, които пази.
Така че Крум Василев знае доста добре какво прави и за какво го прави, даже не се уморява да го прави и на тази честна възраст - върви към стоте години. За разлика от доста наши събратя журналисти, които обстрелват халосно злобата на деня - един път от едно гюме, различен път - от друго, доверявайки се на лъжи и подправени вести (а подправените вести най-често ги популяризират властимащите.) За Крум Василев словото не е цвете, цветята увяхват, единствено изкуствените - не, само че те не миришат. И не е толкоз значимо дали словото е цветно или безцветно, дали ухае или не ухае. По-важното е дали има силата да ти бръкне в душата, да не ти дава мира, да те поядоса, даже да те разгневи. А какво може да те разлюти повече от неистини и фалшификации, представяни за истини; какво може да те подразни повече от скриването и замазването на действителността, от изопачаването на историята и манипулирането й.
Има какво да провокира Крум Василев да заостря перото си. Френският дипломат Льобедел афишира 9 септември 1944 година за ужасна дата в историята на Европа. " За това не се бяха досетили и най-стимулираните от Джорж Сорос български историци " - си споделя Крум Василев, и без непотребен възторг споделя какво в действителност е станало на тази дата, с цел да попита ще отхвърли ли някой, че успеха над хитлерофашизма беше радостно, а не извънредно събитие. Обяснимо създателят не пропуща да подчертае безспорния факт, че 9 септември направи вероятен Народния съд и с причини от съчиненията на европейски историци разкрива по какъв начин е осъществено възмездието у нас и в другите европейски страни. И отново с обстоятелства потвърждава, че Девети септември е както завършък на битката на българския народ против монархофашизма, по този начин и начало на веднъж, който извежда страната измежду развитите страни, с цел да изпадне след 1989 година до най-бедната страна в Европа. На този " ужасяващ " въпрос по какъв начин се стигна до това, още няма отговор.
В друга публикация Крум Василев потвърждава, че името на Георги Димитров е живо и през днешния ден, подвигът му на Лайпцигския развой не е пропуснат по света. И без да преувеличава делото му и без да премълчава политическите му неточности, създателят прави поучителна за читателя разходка по Димитровите места - Ковачевци, къщата-музей на " Опълченска " и... празното място на тогавашния пантеон.
И като се е обрекъл на истината, това не е потупване по гърдите, а честност за свято служение: За Народоосвободителна въстаническа армия (Новоосвободителната въстаническа войска на България) да вземем за пример споделя, като смъква " ореола, с който биваше в миналото обкичвана и който й вредеше, само че и без чернилката, с която несправедливо незаконно е обливана ". Авторът разтваря учебници по " История и цивилизация ", написани по държавните условия, които в продължение към този момент на 17 години набиват в главите на младите неистини. Според държавните образователни стратегии, няма Народоосвободителна въстаническа армия, няма да откриете и думите антифашистка битка или антифашистка опозиция. Имало било комунистическа опозиция (лъжа - не е единствено комунистическа!), пък тя на всичкото от горната страна била слаба и незначителна (втора неистина!), съпротивата била ръководена от една непозната страна в неин личен интерес, а не на българския народен интерес (трета неистина!). И още, и още...
Не е равнодушен Крум Василев към своята партия. В текстовете " pro domo sua " не се отхвърля от своя позив " Назовете идеала! ", за него социалистическата концепция за по-човечен свят е жива. И Българска социалистическа партия за него би трябвало да бъде достоверна социалистическа партия, а освен по наименование достоверно лява. И дава образци в друга публикация с китайския социализъм.
Така че Крум Василев знае доста добре какво прави и за какво го прави, даже не се уморява да го прави и на тази честна възраст - върви към стоте години. За разлика от доста наши събратя журналисти, които обстрелват халосно злобата на деня - един път от едно гюме, различен път - от друго, доверявайки се на лъжи и подправени вести (а подправените вести най-често ги популяризират властимащите.) За Крум Василев словото не е цвете, цветята увяхват, единствено изкуствените - не, само че те не миришат. И не е толкоз значимо дали словото е цветно или безцветно, дали ухае или не ухае. По-важното е дали има силата да ти бръкне в душата, да не ти дава мира, да те поядоса, даже да те разгневи. А какво може да те разлюти повече от неистини и фалшификации, представяни за истини; какво може да те подразни повече от скриването и замазването на действителността, от изопачаването на историята и манипулирането й.
Има какво да провокира Крум Василев да заостря перото си. Френският дипломат Льобедел афишира 9 септември 1944 година за ужасна дата в историята на Европа. " За това не се бяха досетили и най-стимулираните от Джорж Сорос български историци " - си споделя Крум Василев, и без непотребен възторг споделя какво в действителност е станало на тази дата, с цел да попита ще отхвърли ли някой, че успеха над хитлерофашизма беше радостно, а не извънредно събитие. Обяснимо създателят не пропуща да подчертае безспорния факт, че 9 септември направи вероятен Народния съд и с причини от съчиненията на европейски историци разкрива по какъв начин е осъществено възмездието у нас и в другите европейски страни. И отново с обстоятелства потвърждава, че Девети септември е както завършък на битката на българския народ против монархофашизма, по този начин и начало на веднъж, който извежда страната измежду развитите страни, с цел да изпадне след 1989 година до най-бедната страна в Европа. На този " ужасяващ " въпрос по какъв начин се стигна до това, още няма отговор.
В друга публикация Крум Василев потвърждава, че името на Георги Димитров е живо и през днешния ден, подвигът му на Лайпцигския развой не е пропуснат по света. И без да преувеличава делото му и без да премълчава политическите му неточности, създателят прави поучителна за читателя разходка по Димитровите места - Ковачевци, къщата-музей на " Опълченска " и... празното място на тогавашния пантеон.
И като се е обрекъл на истината, това не е потупване по гърдите, а честност за свято служение: За Народоосвободителна въстаническа армия (Новоосвободителната въстаническа войска на България) да вземем за пример споделя, като смъква " ореола, с който биваше в миналото обкичвана и който й вредеше, само че и без чернилката, с която несправедливо незаконно е обливана ". Авторът разтваря учебници по " История и цивилизация ", написани по държавните условия, които в продължение към този момент на 17 години набиват в главите на младите неистини. Според държавните образователни стратегии, няма Народоосвободителна въстаническа армия, няма да откриете и думите антифашистка битка или антифашистка опозиция. Имало било комунистическа опозиция (лъжа - не е единствено комунистическа!), пък тя на всичкото от горната страна била слаба и незначителна (втора неистина!), съпротивата била ръководена от една непозната страна в неин личен интерес, а не на българския народен интерес (трета неистина!). И още, и още...
Не е равнодушен Крум Василев към своята партия. В текстовете " pro domo sua " не се отхвърля от своя позив " Назовете идеала! ", за него социалистическата концепция за по-човечен свят е жива. И Българска социалистическа партия за него би трябвало да бъде достоверна социалистическа партия, а освен по наименование достоверно лява. И дава образци в друга публикация с китайския социализъм.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ