Убийството на президента Джон Ф. Кенеди е едно от най-подробно

Убийството на президента Джон Ф. Кенеди е едно от най-подробно проучените събития в американската история, само че шест десетилетия по-късно не престават да се появяват нови детайлности.

Скоро следва да бъдат оповестени записките на 88-годишния Пол Ландис, някогашен сътрудник на Сикрет сървис, отговарящ за защитата на президента на Съединени американски щати, който е станал очевидец на гибелта на президента отблизо разстояние. В тях Ландис оповестява незнайна до момента детайлност: откакто Кенеди е бил прострелян, той е извадил патрона от колата и по-късно го е оставил в болничното заведение, върху носилката на умрелия президент.

Това може да наподобява като незначителна детайлност, като се има поради, че казусът е задълбочено проучен още от 60-те години на предишния век, само че за хората, които в никакъв случай не се уморяват да се ровят в късчета доказателства, разказът на Ландис съставлява значим и непредвиден процес на събитията.

През десетилетията след убийството се появиха голям брой тайни теории за това какъв брой нападатели е имало, кой в последна сметка е виновен и какъв брой патрона в действителност са улучили президента.

Идеята, че същинските обстоятелства сякаш се разграничават от формалната версия, е първата необятно публикувана доктрина на конспирацията в модерна Америка. Някои историци даже считат, че точно след убийството на Кенеди равнището на доверие на хората в тяхното държавно управление в Съединените щати стартира да спада.

Що се отнася до историята на Ландис, тя трансформира или всичко, или нищо, според от това по какъв начин гледате на нея. Но книгата му „ Последният очевидец “ сигурно ще ускори продължаващата национална фикс идея по убийството на Кенеди.

„ Това в действителност е най-значимата вест за убийството от 1963 година насам “, споделя Джеймс Робенълт, историк и специалист по JFK, който е оказал помощ на Ландис да се приготви за публикуването на историята си.

Нови елементи по остарял случай

Основните обстоятелства за убийството на Кенеди са открити и добре известни.

На 22 ноември 1963 година кабриолет, в който пътуват президентът Кенеди, първата дама Джаки Кенеди, губернаторът на Тексас Джон Конъли-младши и брачната половинка му, минава през региона на „ Дилей Плаза “ в Далас, когато се чуват серия от изстрели.

Кенеди е прострелян в главата и шията, а Конъли е прострелян в гърба. Властите откарали двамата в близката болница „ Паркланд Мемориал “, където скоро гибелта на президента била публично удостоверена. Губернаторът оцелява.

Докладът на Комисията „ Уорън “ за държавното следствие на убийството дефинира Лий Харви Осуалд като единствения стрелец. Това умозаключение е доказано от балистичните доказателства. Самият Осуалд е убит малко след убийството, до момента в който е арестуван от полицията.

В отчета се споделя също, че и Кенеди, и Конъли са били изумени от еднакъв патрон, раняващ и двамата на няколко места. Смята се, че това оказва помощ да се изясни по какъв начин единствено един стрелец е могъл да извърши нападението.

Това умозаключение е известно като „ теорията за единствения патрон “ или „ теорията за магическия патрон “.

Комисията стига до него, като разчита частично на обстоятелството, че по-късно патронът е открит на болничната носилка на Конъли.

По това време никой не знае от кое място се е появил. Но в последна сметка комисията стига до заключението, че патронът е изпаднал от тялото на Конъли, до момента в който лекарите са го лекували небрежно.

Някои скептици, които не са уверени в формалния отчет, дълго време са се фокусирали върху този единствен патрон. Те се съмняват, че той е могъл да аргументи толкоз доста пострадвания на двама мъже.

А в този момент показанията на Ландис основават усещането, че е избухнала бомба. Не единствено тъй като това е ново доказателство от първа ръка, само че и тъй като някои считат, че то усложнява теорията за единствения патрон.

Какво си спомня Пол Ландис

В деня на убийството 28-годишният Ландис е прикован към Джаки Кенеди.

Когато стартира стрелбата, той е единствено на няколко метра от президента Кенеди и става очевидец на отблъскващ изстрел в главата.

След това почнало същинското стълпотворение. Какви са били идващите му дейности, Ландис не е разказвал на никого, с изключение на на няколко близки хора, в продължение на десетилетия.

В неотдавнашно изявление за „ Ню Йорк Таймс “ Ландис разкри, че откакто кортежът дошъл в болничното заведение, той забелязал патрон, забит в задната част на президентската седалка в колата на Кенеди, и го извадил, с цел да го резервира за следствието от ловците на сувенири.

Ландис прибрал патрона в джоба си. Според спомените му малко по-късно той бил в незабавното поделение, където бил Кенеди, и там сложил патрона върху президентската носилка: както изяснява, с цел да бъде доказателството при тялото.

„ Нямаше никой, който да охранява мястото на случая, и това в действителност, в действителност ме притесняваше “, споделя Ландис пред „ Ню Йорк Таймс “ „ Всичко се случи доста бързо. И аз просто се ужасих, че това е доказателство, което разпознах незабавно “, продължава той. „ Много значимо. И не желаех то да изчезне или да се изгуби “.

Самият Ландис в никакъв случай не е разказвал на полицията и не го е споменавал в формален отчет, а Комисията „ Уорън “ в никакъв случай не го е разпитвала.

„ Той е имал малко или никакъв сън, само че е бил задължен да продължи да излиза на работа. Развива тежко посттравматично стресово разстройство. Забрави за патрона “, споделя пред Би Би Си Робенълт, който прекарва нескончаем интервал от време с Ландис и записва обстойно изявление с него, което води до публикация във „ Венити Феър “. „ Беше изцяло обхванат от гигантските събития, които се случваха към него. “

Години наред Ландис не чете нищо за убийството и тайните теории, които то поражда – до момента в който не взема решение, че е подготвен да опише историята си на света.

Мистериозният патрон

Онези, които са прочели показанията на Ландис, са създали разнообразни изводи от тях и като цяло историята повдига толкоз доста въпроси, колкото и дава евентуални отговори.

Робенълт съобщи пред Би Би Си, че съгласно него тя слага под подозрение теорията за „ един-единствен патрон “.

Самият Ландис в този момент счита, че патронът, който е извадил от колата, е същият, който по-късно е открит на носилката на Конъли.

Той счита, че патронът е влезнал плитко в гърба на Кенеди и е изпаднал в колата.

Според Робенълт, в случай че Ландис е прав, Конъли и Кенеди може да не са били улучени от един и същи патрон.

И в този момент още веднъж може да се стигне до спор дали Осуалд е работил самичък, прибавя историкът.

„ Защото, в случай че е имало повече от един патрон, би ли могъл Осуалд самичък да създаде двата изстрела в такава бърза поредност от пушката си? “, задава въпрос Робенълт в публикацията си за списание „ Венити Феър “.

Въпреки това разказът на Ландис провокира сериозен песимизъм от страна на специалисти, в това число и от негов сътрудник, който също е директен участник в събитията от оня ден.

Бившият сътрудник Клинт Хил, който се прочува с това, че скача върху колата на Кенеди, с цел да отбрани президента, не има вяра на описа на Ландис.

„ Ако той ревизира всички доказателства, изказвания и случили се събития, те не съответстват [с неговия разказ] “, споделя Хил в изявление за американската телевизия NBC. „ Не виждам никаква логичност в това, че по някаква причина се е опитал да сложи [куршум] върху носилката на президента “, отбелязва телохранителят.

Но съгласно Джералд Познър, проверяващ публицист и създател на книгата „ Case Closed: Lee Harvey Oswald and the Assassination of John F. Kennedy “, разказът на Ландис, в противен случай, в действителност поддържа теорията за „ един патрон “.

„ Сега хората ще схванат по какъв начин патронът се е озовал на носилката на Конъли “, споделя той.

Познър счита, че разказът на Ландис би трябвало да се възприема съществено, само че показва подозрения по отношение на фактическата акуратност на спомените му след съвсем шест десетилетия.

Например, в случай че се прегледат интервютата на хората в незабавното поделение, никой от тях не загатва наличието на Ландис там, отбелязва Познър.

А фактът, че самият Ландис не е пристигнал в полицията и не е направил никакво изказване, повдига въпроси по отношение на държанието му в оня ден, прибавя журналистът.

„ При това той може да е сбъркал в нещо, само че главният факт, че „ видях патрона, сграбчих го, сложих го в джоба си, оставих го в болничното заведение и си потеглих “, е или правилен, или не “, споделя Познър.

Дали признанието на Ландис значи, че има нова тайнственост към убийството на JFK, или в противен случай, удостоверява съществуващите обстоятелства, всъщност е без значение.

В края на краищата това е убийството на JFK и записките на Ландис просто ще прибавят храна за безкрайни диспути и разбори на една от най-дълбоките национални контузии на Америка.

„ Възможно ли е този случай да бъде позволен за 100-процентово задоволство на някого? Не “, споделя Познър. „ За множеството хора той в никакъв случай няма да бъде завършен “.