Убийството на президент не е елементарна задача. Това е и

Убийството на Кенеди е една красива игра между ЦРУ, КГБ и Куба – официалните архиви са отворени в края на миналата година

Убийството на президент не е обикновена задача. Това е и последната линия на деяние, изключително в случай че една страна или даден кръг от хора не виждат друго решение за евентуалната опасност. В този случай ще открием, че американците постоянно обичат да отстраняват своите информатори и политически съперници. Така се случва с Линкълн, по този начин се случва и с Кенеди – прочее цялата мъжка страна на тази фамилия.

Интересното в този случай е, че зад убийството на Кенеди стоят доста институции, в това число Централно разузнавателно управление на САЩ, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и някои други забавни фрагменти. До през днешния ден нямаше доста информация какво тъкмо се е случило, само че пък знаем името на причинителя. Лий Харви Осуалд е някогашен американски пехотинец, който дърпа спусъка през далечната 1963 година и тъкмо това закононарушение ще бъде една добра причина в бъдеще да се отделят милиарди за отбраната на първия в Съединени американски щати.

Никога повече няма да се употребяват кабриолети за превоз. Кой обаче е Осуалд? Това е един изключително забавен въпрос. Той в никакъв случай няма да проговори и да показа какво се случва, само че пък ще открием, че архивите се отварят едвам през 1995 година и някои данни са в действителност притеснителни. Нека се срещнем малко по-подробно. Лий се ражда в семейство на военни ветерани на 18 октомври 1939 година Не е ослепителен възпитаник и с доста страдания демонстрира коефициент за просветеност от едвам 103.

Психолозите ще се занимават доста с него, до момента в който е в учебно заведение. Ще опишат, че неговия свят е изпълнен с редица мечти, които са отплата за неналичието на самочувствие и мощ да бъде по-добър. Ще опишат, че момчето демонстрира начални стадии на шизоидност и постоянно се прикрива зад пасивна настъпателност.

Социалната му изолираност, неналичието на обич и крепко семейство, стартират да го отдалечават от ден на ден от обществото, като психолозите прибавят и неналичието на майчина обич – татко му умира няколко месеца, преди да се роди. Усещането, че е просто тегло за фамилията си е и повода да бъде все по-огорчен от всеки един човек, с който има свободата да приказва.

За похлупак на всичко ще се окаже, че обществените грижи следят случая и оферират Лий да бъде настанено в дом за момчета, където въпреки всичко ще получи вярно обучение и ще има опция да се социализира. За малко неговият обществен статус там се усъвършенства доста. Учи до десети клас и то с големи страдания, с цел да може след един месец да напусне гимназията и да работи като помощник в офис и от време на време като пощальон.

В началото младият Лий не може да чете и подигравките са жестоки. Точно затова до 15-годишна възраст ще се постарае да чете на глас бързо и самоуверено, с цел да успее да навакса, като в дневниците си ще запише, че е и деен социалист. На 24 октомври 1956 година Лий ще се запише в Морската пехота и тъй като още не е пълновръстен, неговият брат ще би трябвало да подпише писмо, че е формален аставник на момчето. Дребен на растеж – към 1.73 метра и 61 кг – изначало получава образование като радист, а по-късно и като защита.

Във военното учебно заведение приключва на 7-мо място. Негов другар в пехотата ще напише и книга, построена напълно на облика на Осуалд. Това е и единствената книга, в която се приказва публично за него, малко преди осъществяването на атентата. Проблемите в армията стартират да се демонстрират, когато идва време за образованието по пукотевица. Първият резултат го слага малко над равнището на прецизен мерник, а по-късно е намален до второто, тъй като изкарва по-нисък брой точки.

Ще бъде изправен на боен съд, откакто се прострелва в лакътя, употребявайки нерегистриран.22 калибров револвер. Има и още едно наказване, когато е изпратен във Филипините и по някаква причина съумява да стреля с оръжието си в джунглата, въпреки и това да не е позволено. Въпреки тези неточности, началниците ще виждат доста съществено развиване и качества, които липсват на останалите хора.

Успява да се научи на някакъв съветски и през 1959 година ще се уволни от армията под претекст, че неговата майка има потребност от лекуване и грижа. Истината е, че по този метод Лий ще успее да стигне до Съюз на съветските социалистически републики. След това декларира, че е болшевик и желае да стане подобен, само че нито един от руските представители в посолството не се съгласява да му даде поданство.

Поканен е да напусне страната. В своя дневник в деня на напускането се приказва, че се е опитал да се самоубие. На 31 октомври взема решение да отиде в американското посолство и дефинитивно да се откаже от своето поданство. Армията към този момент не го желае, а Лий не съумява да се запише в Московския университет и отпътува в Минск, където работи като оператор в цех за електроника. Там прави радио приемници, тв приемници и други разнообразни електроники за галактически апарати.

Станислав Шувкевич, който по-късно ще стане първият основен секретар на партията, персонално образова Лий по какъв начин да работи. Осуалд даже получава и апартамент в една от влиятелните здания, като може да го заплаща със заплата от завода. За главните стандарти може да се радва извънредно доста на една добра класа, само че даже не подозира, че е непрекъснато следен. Тук ще открие и своята първа другарка Ела Герман, с която за известно време ще има връзки.

През януари 1961 година ще стане ясно, че Лий не желае да стои повече в Съюз на съветските социалистически републики. Не е толкоз удовлетворен от работата си, не му харесват и парите, които печели и няма къде да изхарчи. В Минск няма нощни клубове, няма боулинг или места, където да се танцува.

Оказва се, че е излъгал в отхвърлянето си на своето поданство и по-късно се свързва назад с посолството на Съединени американски щати в Москва. Изисква от тях да получи назад своя паспорт и да се върне в страната си, в случай че всички обвинявания против него бъдат свалени. През март 1961 година ще се срещне с Марина Прусакова – тогава на 19 години и ще се оженят след 6 месеца.

Лий ще издейства виза и за нея, а по-късно ще замине на 1 юни назад към Съединени американски щати. Дали Марина не е била сътрудник, това не можем да знаем, само че пред него се показва за студент по фармацевтика. На американска земя ще видим, че Лий употребява подправено име, с цел да си закупи оръжие, по-късно прави доста пътешествия до Мексико, където се намира посолството на Съюз на съветските социалистически републики.

И тъкмо тук обръщаме внимание към следствието на ФБР и следенето на Осуалд в няколко пътешествия до Мексико. Оказва се, че по това време посолството е подслушване, а и самият някогашен член на съюза е под изключително внимание или най-малко по този начин наподобява. Впрочем по-скоро е станал обект на следствие, откакто няколко пъти пътува до Мексико и се среща с посланика.

Целият документ е към 18 страници и демонстрира, че Лий е осъществил контакт през 1963 година Агентите пишат, че Лий е направил телефонно позвъняване до посолството още на 28 септември 1963 година и приказва с консула Валери Владимирович Костиков.

На 1 октомври се обажда още веднъж, само че беседва с човек от защитата, като персонално търси Костиков, тъй като е приказвал последно с него. Интересува се дали има нещо ново по отношение на телеграмата, засягаща Вашингтон. Човекът от другата страна прави инспекция и декларира, че е изпратена поръчка, само че към момента няма противоположна връзка. Според ФБР, това е бил опит на Осуалд да получи помощи от Съюз на съветските социалистически републики за направата на нов паспорт или виза. Костиков е настоящ сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Неговите средства идват непосредствено от 13 департамент – виновен за убийствата и саботажите. Според ФБР, Костиков има още един немски резидент, който живее в Оклахома и с който към този момент са се срещали. Въпросният немец е също под закрилата на Костиков. Офицер от 13 департамент може да бъде открит и в Ню Йорк с името Олег Брикин, който дава отговор за саботажите.

Въпросният немски делегат е получил директива къде тъкмо да прави саботажи, само че Олег няма право да се намесва, нито да оказва помощ. ФБР показва, че по предписание нито един сътрудник на 13 департамент не би трябвало да се разкрива, само че в някои изключителни случаи може да употребява посолството за осъществяване на срещи, като прикритието е отворени бизнес връзки.

В това отношение не би трябвало да забравяме, че Костиков съумява да се срещне с разнообразни комунистически придвижвания в Съединени американски щати, също така назначава Иван Гаврилович Алфериев за публицист на вестник Правда, който би трябвало да прави доста добра връзка сред посолството в Мексико и Куба.

Един още по-интересен миг е изпратен кабел от посолството на Съединени американски щати в Камбера, Австралия. На 24 ноември 1963 година Централно разузнавателно управление на САЩ получава информация, че неизвестен мъж, представящ се за поляк и работещ като водач за Съветското посолство, също в Камбера, приказва за евентуален атентат на президента Кенеди. Първото телефонно позвъняване е направено още веднъж на 15 октомври 1962 година

Според незнайният осведомител, Съюз на съветските социалистически републики е бил подготвен да заплати стотици хиляди долари за осъществяването на тъкмо този атентат. По мнението на Централно разузнавателно управление на САЩ, информацията най-вероятно е била някаква смешка, само че дано не забравяме, че и до през днешния ден се счита, че това разследващо ръководство, което ФБР назовава тайфа некадърни служители на реда, също има пръст и присъединяване в целия атентат.

Нека обърнем внимание и на още една смешка. Полският осведомител, който в никакъв случай не се открива и в никакъв случай не споделя информация за себе си ще твърди, че има руски подводници, които сега придвижват сред 400 и 500 боеца на път към Куба.

Той ще съобщи, че формалната премия за убийството на Кенеди е 100 000 $. Очевидно е, че поради часовата разлика, мъжът не е знаел, че убийството към този момент е приключено. Въпросният водач, който по-късно ще се разпознава единствено с дребното си име – Василий. Ще съобщи, че в неговия автомобил има радио правоприемник, който непрекъснато работи.

По-късно ще показа, че има информация по какъв начин руски военноморски сили са съумели да потопят американска нуклеарна подводница в Индонезия. Заявява, че кара мрачно наследник Buick модел 1952 година и регистрационният му номер е от Нов Южен Уелс CCC 0122. Непознатият мъж споделя, че има и американка, която работи в посолството в Камбера, само че действително е руски сътрудник.

Точно затова желае да съобщи персонално писмо на морското аташе и на никой различен. Отново съгласно всички в посолството се счита, че това е следващата смешка. Според информацията, посолството на Съюз на съветските социалистически републики няма полски водач. Интересното е, че на 10 октомври 1963 година Централно разузнавателно управление на САЩ изпраща информация на ФБР, в която показва, че Лий Осуалд е някогашен морски пехотинец, както и някогашен политически емигрант от Съединени американски щати към Съюз на съветските социалистически републики.

Малко след убийството са показани и фотоси, в които ясно се вижда, че човек с физиката на Лий влиза в посолството на Съюз на съветските социалистически републики в Мексико, а по-късно и в посолството на Куба. Неговите визити са в разнообразни дни през октомври.

На 27 септември е видян в града, още веднъж е в посолството на Съюз на съветските социалистически републики и съгласно сътрудници се е опитал да получи виза за Одеса. Само един ден по-късно кубинското посолство ще се свърже със руското, с цел да каже, че Осуалд е изискал да получи виза за Куба и там да чака своята руска виза, с цел да се върне назад в Съюз на съветските социалистически републики. Кубинското посолство изисква гаранция, че въпросният мъж ще получи виза за Одеса, с цел да обмисли дали да даде подобен документ на Лий.

Това изяснява и горните редове, които ясно показват и за какво Лий е звънял в посолството. По същото време той е посочил документ, с който подсигурява, че е имал връзки с избрани кубински организации. На 28 септември Лий още веднъж отива в Кубинското посолство и този път приказва още веднъж с сътрудниците от Съюз на съветските социалистически републики, като дава обещание, че ще им даде информация за адреса, където счита да отседне.

На 3 октомври Лий се връща назад в Съединени американски щати, употребявайки същото контролно-пропусквателен пункт. На 23 ноември 1963 година мексиканските управляващи арестуват Силвия Дюран, която работи с Лий в кубинското посолство върху неговия въпрос за виза.

Интересното е, че малко след атентата ще се появи и мъж на име Алварадо, който се показва за член на секретните служби в Никарагуа. По неговите думи, Куба е дала луди пари на Лий, с цел да извърши закононарушението. Историята на Алварадо е сложена на полиграф и съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ се твърди, че това е небивалица, само че тъкмо тук идват и още доста други въпроси.

Интересно наличие в архива с документи е и обстоятелството, че ФБР резервира всички секретни интервенции по отношение на Фидел Кастро и опитите му за ликвидиране през 1960 година Нещо още по-важно е, че разнообразни сътрудници са се пробвали да привлекат локални фракции и терористични организации, в това число и представители на Коза Ностра, които преди промяната на режима влагат милиони в Куба, с цел да я трансфорат в един идеален Лас Вегас.

Обърнете внимание на датите – Лий Осуалд пътува до Мексико Сити в края на септември и няколко дни от началото на октомври е там, пробвайки се да изкара виза за Одеса, употребявайки територията на Куба.

Кастро рядко приказва пред публицисти, изключително западни такива, само че в този случай няма никакви проблеми или терзания да показа някои съществени мисли. Неговото изявление също участва в архива с документи. Интервюто идва в Ню Йорк на 8 септември и се пуска в послание на 9 септември. Когато идва време да приказват за президента Кенеди, това са неговите думи:

„ Кенеди е глупак, той е Батиста на своето време, най-големият опортюнист на Съединени американски щати. “

„ Готови сме да се бием с тях и да отговорим на всяка експанзия. Американските водачи би трябвало да помислят дали желаят да работят с терористи, с цел да отстраняват кубински водачи, те самите също няма да бъдат предпазени. Съединени американски щати постоянно са подготвени да водят договаряния и да дават обещания, които след това не почитат и извършват. Това се случи даже през Октомврийската рецесия. Те нарушиха своите обещания и продължиха с офанзивите. Но аз ги предизвестява, че това води до една доста рискова обстановка и надлежно до една още по-сериозна рецесия от Октомврийската. “

Според отчета на разузнаването, другите издания са цензурирали заканите, до момента в който самото разузнаване отхвърля да ги преглежда като освен това от чесане на езици.

Марина Осуалд по-късно ще признае, че нейният брачен партньор е прочел написаното, само че не е реагирал по никакъв метод. Отрича да е имало някакви секрети послания, които да задействат Лий като латентен сътрудник или да го стимулират да извърши това дело.

Според Делгадо, който е извикан на разпит след атентата, Лий е получавал поща от разнообразни дипломати от Куба. До този миг неговата кутия постоянно е била празна. Повечето хора, които пишат на снайпериста са последователи на Кастро. Осуалд желае повече информация за острова, интересува се от времето и други.

С него прекарват два часа в диалози. След тази среща Лий е различен човек. През септември същата година ще стане ясно, че Лий ще се уволни от армията с подправени оправдания, че майка му е болна. Делгадо показва, че в неговата поща стартират да идват кубински вестници, други картички и още доста информация. Единствената информация и предпочитание за посещаване на друга страна, е Швейцария, тъй като Лий желал да посети университет там.

Според същият отчет се твърди, че на 3 януари 1961 година всички дипломатически връзки и връзки сред Куба и Съединени американски щати са публично затворени. На 5 януари се разказва годишната колекция на комунистическата партия в затворен кръг. Лидерът Морс Бенитез Забола ще съобщи, че комунистическата партия в Гватамала би трябвало да образува нова единична партия:

„ Трябва да се занимаваме с нещо друго от политиките на Кенеди, тъй като знаем, съгласно прогнозите, че той ще почине до края на актуалната година, 1962. “ – явно са избързали със заключенията.

Обърнете внимание, че на 7 декември 1962 година третият кубински секретар Рикардо Л. Сантос Песа ще опише последните офанзиви над Куба и ще довърши своето изявление по следния метод:

„ Просто почакайте и скоро ще видите какво можем да създадем. Ще се случи скоро. “

Когато го питат какво ще се случи скоро, отговорът е:

„ Просто почакайте. “

На 31 март 1964 година ще бъде отговорено на проверяващата комисия, че Сантос има редица болести и в тях се включва прочувствена неустойчивост, с която се оправдава и изявлението му в Хага от горните редове. Продължаваме с историята, тъй като в съответният документ се твърди, че единствено няколко часа след осъществяването на атентата в кубинското посолство ще позвъни мъж, който ще приказва на испански. Служителката от другата страна е записана като Луиза. Не е ясно какво е дал отговор мъжът, само че Луиза отвръща следното:

„ Да, несъмнено, аз знаех преди Кенеди. Представи си един, двама, трима, в този момент стават трима, какво безчовечие! “

Целият запис е изработен, а самата Луиза се смее. По-късно същата ще добави, че Сара – дамата, която се пробва да издаде виза на Лий, няма да участва на празненството за убийството на Кенеди, тъй като е била арестувана. Това е единствената информация, която се обменя и е засечена от кубинското и руското посолство след атентата.

Малко по-късно всички връзки завършват. ФБР счита, че „ Луиза “ е Луиза Калдерон, която работи в кубинското разузнаване. Тя се връща в Куба през 1964 година и по-късно работи в щаба на разузнаването. Следователно започваме да се замисляме дали в действителност показанията на Гилберто Алварадо Угарте – мъжът посочен в горните редове като осведомител, посочващ кубинците за осъщественото ликвидиране на Кенеди, е излъгал въобще в това следствие?

Според Алварадо, Осуалд е получи пари в средата на септември 1963 година Алварадо се проваля на полиграфа, само че дано не забравяме, че като сътрудник на разузнаването, същият е теоретичен да се оправя с тестванията. Единствената неистина, за която го улавят е обстоятелството, че той показва и наличието на Никарагуа в цялата скица.

За да стане обстановката още по-цветна и забавна, дано обърнем внимание и на показанията на Елена Гаро. Тя е публицист в Мексико, само че нейният брачен партньор е и мексикански шпионин. Една вечер тя, брачният партньор ѝ, както и двете ѝ дъщери, са поканени на събитие в кубинското посолство в Мексико. Сред гостите Елена ще забележи трима американци. Нарича ги трима грингота, които не пият, не разговорят с никого, а просто стоят като дървета в цялата зала.

Опитвайки се да бъде малко по-добра и възпитана жена, Елена ще попита някой от посолството кои са тъкмо тези хора. Отговорът е, че те единствено минават. Едва след атентата на Кенеди, когато вестниците ще покажат всички фотоси, става и доста ясно, че един от гостите е бил Лий Харви Осуалд.

Опитите на Елена по-късно да опише историята си, тъй като има голямото предпочитание да отиде в американското посолство в Мексико и да показа какво в действителност знае за Лий Осуалд, са пресечени със съвет от неин непосредствен другар – Мануел Карвило. Той и декларира, че американското посолство е цялостно с комунисти и по този начин ще сложи цялото си семейство под риск.

По-късно ще дойдат други хора вкъщи ѝ, които ще се показват за американски дипломати, само че откакто не демонстрират никакви документи, Елена отхвърля да споделя или да споделя каквато и да е информация. Едва през 1969 година с пенсионирането на остарелия американски консул в посолството в Мексико Сити, Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР ще я извикат за разпит.

Целият списък съдържа над 150 страници документи с още повече информация и доста елементи за придвижванията на разнообразни единици. Всички документи са разкрити на 15 декември 2021 година след приключване на отминалост. Бавното събиране на информация и обстоятелството, че ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ не работят дружно, а настрана, води до приключване на отминалост, както и взимане на други ограничения.

Съдбата на Лий Осуалд е ясна, той е арестуван и разпитван от ФБР, само че по този начин или другояче не споделя доста за своите дейности. Отрича в миналото да е имал пушка и твърди, че е обвинен, тъй като в миналото е живял в Съюз на съветските социалистически републики. На 24 ноември, когато е изведен от полицейския сектор, от тълпата Джак Руби стреля единствено един път в гърдите на Осуалд.

Според някои очевидци, Руби е бил замаян, а той самият твърди, че е желал да убие Лий, тъй като можел да нападне госпожа Кенеди. Лий не може да каже нищо повече. Неговото заглушаване може би е за положително, тъй като в случай че беше споделил своите секрети, то най-вероятно можехме да приказваме за евентуална Трета Световна война.

Въпреки това е елементарно да видим, че цялата интрига изпреварва времето си. Странно е по какъв начин в целият свят има задоволително хора, които знаят по кое време Кенеди ще почине, само че не споделят нищо.

Полският водач от Съветското посолство в Камбера не е открит, а даже и да е открит, за него няма никаква информация. Той продължава да стои в архивите като евентуален опит за смешка с посолството.

Снимки: Wikipedia