50% повече убийства на журналисти през 2022 г.
Убийствата на публицисти и медийни служащи са се нараснали с 50% през 2022 година и са достигнали 86 в международен мащаб, което значи по един смъртен случай на всеки четири дни, съобщи културният орган на Организация на обединените нации, ЮНЕСКО.
Миналогодишният растеж следва три години с по-ниско принуждение против кореспонденти, като през 2019-21 година средногодишно са убивани по 58 души.
" След няколко години на поредни спадове, внезапното нарастване на броя на убитите публицисти през 2022 година е обезпокоително ", съобщи генералният шеф на ЮНЕСКО Одри Азуле в изказване. " Властите би трябвало да усилят напъните си, с цел да спрат тези закононарушения и да подсигуряват, че причинителите им ще бъдат осъдени, тъй като безразличието е главен фактор за този климат на принуждение ", добави тя.
ЮНЕСКО откри, че в 86% от случаите никой не е бил изправен пред съда.
Мотивите за убийствата на публицисти включват " репресии за отразяване на проведена престъпност, въоръжени спорове или напредък на екстремизма, както и за отразяване на чувствителни тематики като корупция, закононарушения против околната среда, корист с власт и митинги ", съобщи ЮНЕСКО.
През 2022 година повече от половината от убитите публицисти (44) са в Латинска Америка и Карибския басейн. А 3/4 от убийствата са станали отвън пълномащабни спорове.
Мексико е най-смъртоносната обособена страна с 19 убити публицисти, следвана от Украйна, която се бори с съветската инвазия, с 10 убити и Хаити с 9.
ЮНЕСКО откри, че към половината от публицистите, убити през предходната година, не са били на работа и са били убити " по време на пътешестване, в домовете си или на паркинги и други публични места, където не са били командировани ".
„ Тенденцията значи, че няма безвредни места за публицистите, даже и в свободното им време ", добави органът.
Освен убийствата, репортерите могат да се сблъскат с " голям брой форми на принуждение ", в това число " принудително изгубване, похищение и случайно задържане, правосъден тормоз и цифрово принуждение, изключително против дами ", съобщи ЮНЕСКО.
Миналогодишният растеж следва три години с по-ниско принуждение против кореспонденти, като през 2019-21 година средногодишно са убивани по 58 души.
" След няколко години на поредни спадове, внезапното нарастване на броя на убитите публицисти през 2022 година е обезпокоително ", съобщи генералният шеф на ЮНЕСКО Одри Азуле в изказване. " Властите би трябвало да усилят напъните си, с цел да спрат тези закононарушения и да подсигуряват, че причинителите им ще бъдат осъдени, тъй като безразличието е главен фактор за този климат на принуждение ", добави тя.
ЮНЕСКО откри, че в 86% от случаите никой не е бил изправен пред съда.
Мотивите за убийствата на публицисти включват " репресии за отразяване на проведена престъпност, въоръжени спорове или напредък на екстремизма, както и за отразяване на чувствителни тематики като корупция, закононарушения против околната среда, корист с власт и митинги ", съобщи ЮНЕСКО.
През 2022 година повече от половината от убитите публицисти (44) са в Латинска Америка и Карибския басейн. А 3/4 от убийствата са станали отвън пълномащабни спорове.
Мексико е най-смъртоносната обособена страна с 19 убити публицисти, следвана от Украйна, която се бори с съветската инвазия, с 10 убити и Хаити с 9.
ЮНЕСКО откри, че към половината от публицистите, убити през предходната година, не са били на работа и са били убити " по време на пътешестване, в домовете си или на паркинги и други публични места, където не са били командировани ".
„ Тенденцията значи, че няма безвредни места за публицистите, даже и в свободното им време ", добави органът.
Освен убийствата, репортерите могат да се сблъскат с " голям брой форми на принуждение ", в това число " принудително изгубване, похищение и случайно задържане, правосъден тормоз и цифрово принуждение, изключително против дами ", съобщи ЮНЕСКО.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ