Уан тикет!
" Уан билет, плийз " (One ticket, please), се чува в препълнения рейс 84 в един работен ден. Гласът е на младо момиче, което се е качило на летището и се пробва да си купи билет от водача. Той се блещи неразбиращо отсреща й. Девойчето недоумява. Повтаря си молбата. Иска просто билетче. Явно мисли, че от водача ще си го купи най-лесно. Не подозира, че той няма да я разбере. Та нали кара рейс от летището!? Все би трябвало да знае няколко думи на британски език - билет, център, да брои до 10...
Монологът на момичето тече обезверено, а лидерът продължава да мучи и да кара. Останалите пасажери гледат сеир. Накрая вземам решение, че мога да се включа, само че към този момент съм толкоз изнервена от нелепата обстановка, че вместо да извикам " Един билет й дайте ", викам отвън себе си против водача " Уан тикееееет! ". Хеле най-после се разбираме, билетът е получен. Не знам единствено дали на изпроводяк момата не е получила някоя попръжня за нахалството си да се качи без билет.
Толкова за удобствата на столичния публичен превоз.
Е, в последна сметка градският превоз на София не е изработен за улеснение на чужденци, ще кажат някои. Обаче очевидно и столичаните не са заслужили най-хубавата услуга. Те към момента прекарват по спирките ненужно доста време, употребяват не напълно комфортни направления, изпитват дискомфорт при липса на отопление или климатизация. Все още чакат онази митична, не доста ясна билет система, която ще отстрани перфораторите, ще вкара опция за валидиране на билети, ще донесе електронни такива, ще дефинира цената съгласно времето или изминатата дължина... Изобщо ще предложи редица нововъведения, които ще вкарат превоза ни в ХХI век, ще го създадат да наподобява малко по-европейски, ще улеснят използването му. Както от българи, по този начин и от чужденци. И няма да се позволяват такива срамни обстановки като гореописаната. А по какъв начин е в Европа?
Мадрид
Испанската столица има извънредно добре развъртян наземен и под земята превоз. Автобусите се движат без проблем из целия център по над 100 линии. Масово се избира обаче метрото. То има цели 12 линии, които се преплитат комфортно, вършат връзки и трансформират всички точки на града в елементарно налично място. Последните спирки на някои линии попадат в по-отдалечени места (като летището например), а цените до там са по-високи. Единичният билет коства 1,50 евро, само че всеобщо се употребяват карти, които се зареждат от автомати за 10 пътувания и излизат по 10,20 евро. Хубавото е, че те могат да се употребяват от двама души. Билетите главно се купуват от автомати, само че постоянно има личен състав в близост, който дава директиви и упътвания на неориентираните пасажери.
Берлин
Берлин е друга европейска столица, за която няма какво неприятно да се каже за превоза й. Той е толкоз разнороден, че чужденецът постоянно не може да вземе решение кой тъкмо тип да избере. Обикновеното метро е U-Bahn, а S-Bahn е влаковият превоз. Градът е разпределен на три зони с разнообразни цени за прилагане. Билетите се купуват от пероните от машини и се валидират преди качването в метрото. Самият достъп до пероните е свободен, няма бариери, тъй че никой не следи дали пасажерите са се качили с билети и дали са ги валидирали. Ако обаче ги хване инспектор, санкциите са солени. Единичният билет е 2,80 евро, като в рейсовете се купуват от водача. Както в множеството европейски страни, качването в транспортните средства става от първата врата, а слизането - от някоя от задните.
Рим
Метрото в Рим стига до всички места, които са значими за туристите. Подземната железница и тук е доста употребена, само че не е толкоз развита - има единствено четири линии, като две от тях са на разнообразни стадии на градеж и употреба. Ограничителни бариери има, за разлика от Берлин. Билети и тук се купуват от автомати, като костват по 1,50 евро. Английски знаят всички в близост, въпреки че се шири мнението, че италианците не държат доста на непознатите езици.
Милано
Големият италиански град несъмнено прави усещане с развития си електротранспорт, по-точно - трамваен. За разлика от София, който преднамерено понижава релсите, в Милано този тип транспорт се развива непрестанно. Трамваите са както съвременни, по този начин и с ретро аспект. Обикалят целия град и са комфортен метод той да се прегледа на ниска цена. Цената на билета е 1,50 евро. Като стеснение може да се уточни, че билети за наземния превоз не могат да се купят от спирките, а от магазинчета или в метрото. Ако не сте се запасили с тях авансово, може да се окаже, че се постанова да пообиколите много, изключително, в случай че е почивен ден. Достъпът в метрото е непоколебим и билетите би трябвало да се валидират както на влизане, по този начин и на излизане!
Барселона
Различното на градските рейсове в Барселона е, че в случай че няма слизащи, водачът не стопира и би трябвало да му дадете знак от спирката. Пътниците и тук се качват от първата врата и валидират билетите си, които може да се купят и от водачите. Метрото също е комфортен метод за напредване, като то има осем линии, обозначени в разнообразни цветове, и над 160 станции. Цената на билетите е 2 евро.
Братислава
Словенската столица, естествено, най-вече наподобява на българската, само че въпреки всичко превозът й е доста по-добре организиран от софийския. Билети се купуват от автомати, които са ситуирани безусловно на всяка спирка, а упътвания има и на британски. Вариантите на цените са няколко и зависят от времето на пътешестване и от дистанцията. Затова са обособени няколко зони. Най-евтиният билет е 90 цента и важи единствено за 30 минути.
Кога ли ще ги стигнем европейците?
Монологът на момичето тече обезверено, а лидерът продължава да мучи и да кара. Останалите пасажери гледат сеир. Накрая вземам решение, че мога да се включа, само че към този момент съм толкоз изнервена от нелепата обстановка, че вместо да извикам " Един билет й дайте ", викам отвън себе си против водача " Уан тикееееет! ". Хеле най-после се разбираме, билетът е получен. Не знам единствено дали на изпроводяк момата не е получила някоя попръжня за нахалството си да се качи без билет.
Толкова за удобствата на столичния публичен превоз.
Е, в последна сметка градският превоз на София не е изработен за улеснение на чужденци, ще кажат някои. Обаче очевидно и столичаните не са заслужили най-хубавата услуга. Те към момента прекарват по спирките ненужно доста време, употребяват не напълно комфортни направления, изпитват дискомфорт при липса на отопление или климатизация. Все още чакат онази митична, не доста ясна билет система, която ще отстрани перфораторите, ще вкара опция за валидиране на билети, ще донесе електронни такива, ще дефинира цената съгласно времето или изминатата дължина... Изобщо ще предложи редица нововъведения, които ще вкарат превоза ни в ХХI век, ще го създадат да наподобява малко по-европейски, ще улеснят използването му. Както от българи, по този начин и от чужденци. И няма да се позволяват такива срамни обстановки като гореописаната. А по какъв начин е в Европа?
Мадрид
Испанската столица има извънредно добре развъртян наземен и под земята превоз. Автобусите се движат без проблем из целия център по над 100 линии. Масово се избира обаче метрото. То има цели 12 линии, които се преплитат комфортно, вършат връзки и трансформират всички точки на града в елементарно налично място. Последните спирки на някои линии попадат в по-отдалечени места (като летището например), а цените до там са по-високи. Единичният билет коства 1,50 евро, само че всеобщо се употребяват карти, които се зареждат от автомати за 10 пътувания и излизат по 10,20 евро. Хубавото е, че те могат да се употребяват от двама души. Билетите главно се купуват от автомати, само че постоянно има личен състав в близост, който дава директиви и упътвания на неориентираните пасажери.
Берлин
Берлин е друга европейска столица, за която няма какво неприятно да се каже за превоза й. Той е толкоз разнороден, че чужденецът постоянно не може да вземе решение кой тъкмо тип да избере. Обикновеното метро е U-Bahn, а S-Bahn е влаковият превоз. Градът е разпределен на три зони с разнообразни цени за прилагане. Билетите се купуват от пероните от машини и се валидират преди качването в метрото. Самият достъп до пероните е свободен, няма бариери, тъй че никой не следи дали пасажерите са се качили с билети и дали са ги валидирали. Ако обаче ги хване инспектор, санкциите са солени. Единичният билет е 2,80 евро, като в рейсовете се купуват от водача. Както в множеството европейски страни, качването в транспортните средства става от първата врата, а слизането - от някоя от задните.
Рим
Метрото в Рим стига до всички места, които са значими за туристите. Подземната железница и тук е доста употребена, само че не е толкоз развита - има единствено четири линии, като две от тях са на разнообразни стадии на градеж и употреба. Ограничителни бариери има, за разлика от Берлин. Билети и тук се купуват от автомати, като костват по 1,50 евро. Английски знаят всички в близост, въпреки че се шири мнението, че италианците не държат доста на непознатите езици.
Милано
Големият италиански град несъмнено прави усещане с развития си електротранспорт, по-точно - трамваен. За разлика от София, който преднамерено понижава релсите, в Милано този тип транспорт се развива непрестанно. Трамваите са както съвременни, по този начин и с ретро аспект. Обикалят целия град и са комфортен метод той да се прегледа на ниска цена. Цената на билета е 1,50 евро. Като стеснение може да се уточни, че билети за наземния превоз не могат да се купят от спирките, а от магазинчета или в метрото. Ако не сте се запасили с тях авансово, може да се окаже, че се постанова да пообиколите много, изключително, в случай че е почивен ден. Достъпът в метрото е непоколебим и билетите би трябвало да се валидират както на влизане, по този начин и на излизане!
Барселона
Различното на градските рейсове в Барселона е, че в случай че няма слизащи, водачът не стопира и би трябвало да му дадете знак от спирката. Пътниците и тук се качват от първата врата и валидират билетите си, които може да се купят и от водачите. Метрото също е комфортен метод за напредване, като то има осем линии, обозначени в разнообразни цветове, и над 160 станции. Цената на билетите е 2 евро.
Братислава
Словенската столица, естествено, най-вече наподобява на българската, само че въпреки всичко превозът й е доста по-добре организиран от софийския. Билети се купуват от автомати, които са ситуирани безусловно на всяка спирка, а упътвания има и на британски. Вариантите на цените са няколко и зависят от времето на пътешестване и от дистанцията. Затова са обособени няколко зони. Най-евтиният билет е 90 цента и важи единствено за 30 минути.
Кога ли ще ги стигнем европейците?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ