"Независимият" кандидат е параван на партокрацията
У нас политиците не са на респект – това e банална истина. Гражданското общество обаче е уважавано – или най-малко по този начин обичаме да приказваме. Затова хората, които желаят да се занимават с политика, всеобщо гледат да се дистанцират от главната частица на политическата система – партията, и избират да се популяризират като " представители на жителите ".
Към Народното събрание постоянно се насочат обединения, които по всякакъв начин се мъчат да се отдалечат оптимално от партийността. ИБГНИ да вземем за пример се. За това обаче чуваме, единствено когато обединението се записва за избори. Формацията се зароди към гражданските митинги през 2020 година и избира да демонстрира пред гласоподавателите това, което я свързва с гражданското неодобрение – деятелите от сдружението „ Изправи се.БГ ” на Мая Манолова (която другояче и дума не издумва за дългата си кариера в Българска социалистическа партия, а натъртва на работата си като омбудсман и настойник на гражданите) и „ Отровното трио ”, неотдавна. За петте партии гледат да не загатват доста – да не вземат хората (основателно) да се запитат: ние едни партийци свалихме, с цел да дойдат други ли?
Тандемът Кирил Петков – Асен Василев използва по същия метод 3 обединения, вградени в небрежно скърпената коалиция „ Продължаваме промяната ” (ПП), посредством която се включиха във вота. Веднъж като се записва обединението, всички не помниха за тройката, тъй като са наясно, че симпатизантите на Политическа партия желаят да гласоподават за някогашните министри, не за партии.
Въобще стартира да наподобява по този начин като че ли
партиите се трансформират в някаква дразнеща и проблематична условност,
която обаче би трябвало да се съблюдава – нали самата конституция споделя, че политическата воля на жителите се образува и показва точно посредством партиите. Междувременно някои политици осъзнаха, че на жителите по никакъв начин не им харесва волята им да минава през (и да се преиначава от) партиите. Затова на избори непрестанно слушаме – гражданско това, гражданско това. Партийното е забутано настрани, против него даже се води война, съпредседателят на “Демократична България ” Христо Иванов (след като осъзна какъв риск са неофициалните Петков и Василев за десницата).
Тенденцията да се отхвърля всичко, което носи отпечатъка на партийността, е ясна и предстояща след толкоз доста
разочарования, които партиите донесоха на хората
Даже в ГЕРБ го осъзнаха. Бойко Борисов и хората му оставиха настрани гордостта от партийните победи в предишното и се към предприемчив комитет, с какъвто се издига самостоятелна кандидатура. Какво друго им оставаше? Партийните електорати се свиват непрестанно, това е всеобща наклонност, засягаща и групировката на Борисов. За да обзет гласоподаватели отвън твърдото си ядро, герберите бяха принудени да търсят някого, който да разгласят за гражданска кандидатура.
Лошото е, че по този начин тази форма на непартийно присъединяване в изборите се трансформира в заслон, зад който стоят познатите ни обединения. По какъв различен метод да вземем за пример може да се интерпретира казусът с ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков? Комитетът, който издигна кандидатурата му за президент, беше управляван от Радомир Чолаков – кандидат-депутат от ГЕРБ и една от най-промотираните напоследък партийни фигури. Цялата предизборна акция на Герджиков се, свързани или непосредствено заети от ГЕРБ. Борисов упреква сегашния президент Румен Радев, че разделя народа – Герджиков го държи виновен за същото. Бившите ръководещи настояват, че са донесли благополучие на България – и Герджиков убеждава хората в същото. Герберите подминават с пренбрежително безмълвие свадите, в които се замесиха в предните години – Герджиков също ги заобикаля. Е, освен това състояние съществено ли професорът чака да убеди който и да било, че е самостоятелен претендент?
Но дано не дискриминираме – съперника му за “Дондуков 2 ” и ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов също
мъчно може да мине за цивилен претендент,
макар че беше повдигнат от предприемчив комитет. В обществените си изказвания, откогато се включи в изборите, Панов изцяло на “Демократична България ” – приказва единствено за правосъдната промяна, основния прокурор Иван Гешев, Движение за права и свободи и Ахмед Доган. Иначе казано, същото, което безспирно повтарят и десните. Сякаш посланията на Панов са особено завършени, тъй че да паснат на десните политици и техните симпатизанти.
А може би в действителност е по този начин. Шефът на Върховен касационен съд е любим на дясната общественост поради дългогодишната си война с прокуратурата и политическите й настойници. Нормално е да чака поддръжка от Демократична България и гласоподавателите й, както и те да го поддържат, откакто задачите и ползите им съответстват. Защо обаче се кандидатира като самостоятелен? Защо просто не остави десните да го показват на народа като техен кандидат? За да събере и други гласоподаватели, отвън десния електорат? Трудно ще му се получи, откакто се обръща към толкоз лимитирана публика.
Румен Радев, също участващ във вота като самостоятелен, се оказа по-ловък от предните двама. Най-малкото, тъй като представители на не една, а на цели три обединения – Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и ИБГНИ. Така той се пробва да утвърди имиджа, който от дълго време гради – на институционална фигура, която сплотява политическите сили, борещи се с някогашните ръководещи. И нещо друго – да разсее визията, че
гръбнакът на електоралната му поддръжка идва от социалистите
Няма да стане обаче. Радев се изкачи до президентския пост на гърба на Българска социалистическа партия. Той самият. И в случай че се провали на вота, най-вероятно пътят му в политиката ще продължи още веднъж през столетницата (трудно е да си го представим да се съревновава за публичното внимание с Кирил Петков в “Продължаваме смяната ”). Така че, колкото и партии да събира зад себе си, корените на политическата му кариера се извиват наляво. Така беше през 2016 година, когато завоюва първите си избори, по този начин е и в този момент. А това не може да бъде белегът на цивилен претендент.
В последна сметка сходни кандидатури, налегнати от тежките сенки на партиите, компрометират надълбоко концепцията за самостоятелния претендент. Ще кажете – е, какво, да не би да сме имали президент, спечелил без партийна поддръжка? Не, само че е извънредно време да имаме. Иначе до веки веков ще си останем във властта на партократичната страна, каквато е България в този момент.
Към Народното събрание постоянно се насочат обединения, които по всякакъв начин се мъчат да се отдалечат оптимално от партийността. ИБГНИ да вземем за пример се. За това обаче чуваме, единствено когато обединението се записва за избори. Формацията се зароди към гражданските митинги през 2020 година и избира да демонстрира пред гласоподавателите това, което я свързва с гражданското неодобрение – деятелите от сдружението „ Изправи се.БГ ” на Мая Манолова (която другояче и дума не издумва за дългата си кариера в Българска социалистическа партия, а натъртва на работата си като омбудсман и настойник на гражданите) и „ Отровното трио ”, неотдавна. За петте партии гледат да не загатват доста – да не вземат хората (основателно) да се запитат: ние едни партийци свалихме, с цел да дойдат други ли?
Тандемът Кирил Петков – Асен Василев използва по същия метод 3 обединения, вградени в небрежно скърпената коалиция „ Продължаваме промяната ” (ПП), посредством която се включиха във вота. Веднъж като се записва обединението, всички не помниха за тройката, тъй като са наясно, че симпатизантите на Политическа партия желаят да гласоподават за някогашните министри, не за партии.
Въобще стартира да наподобява по този начин като че ли
партиите се трансформират в някаква дразнеща и проблематична условност,
която обаче би трябвало да се съблюдава – нали самата конституция споделя, че политическата воля на жителите се образува и показва точно посредством партиите. Междувременно някои политици осъзнаха, че на жителите по никакъв начин не им харесва волята им да минава през (и да се преиначава от) партиите. Затова на избори непрестанно слушаме – гражданско това, гражданско това. Партийното е забутано настрани, против него даже се води война, съпредседателят на “Демократична България ” Христо Иванов (след като осъзна какъв риск са неофициалните Петков и Василев за десницата).
Тенденцията да се отхвърля всичко, което носи отпечатъка на партийността, е ясна и предстояща след толкоз доста
разочарования, които партиите донесоха на хората
Даже в ГЕРБ го осъзнаха. Бойко Борисов и хората му оставиха настрани гордостта от партийните победи в предишното и се към предприемчив комитет, с какъвто се издига самостоятелна кандидатура. Какво друго им оставаше? Партийните електорати се свиват непрестанно, това е всеобща наклонност, засягаща и групировката на Борисов. За да обзет гласоподаватели отвън твърдото си ядро, герберите бяха принудени да търсят някого, който да разгласят за гражданска кандидатура.
Лошото е, че по този начин тази форма на непартийно присъединяване в изборите се трансформира в заслон, зад който стоят познатите ни обединения. По какъв различен метод да вземем за пример може да се интерпретира казусът с ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков? Комитетът, който издигна кандидатурата му за президент, беше управляван от Радомир Чолаков – кандидат-депутат от ГЕРБ и една от най-промотираните напоследък партийни фигури. Цялата предизборна акция на Герджиков се, свързани или непосредствено заети от ГЕРБ. Борисов упреква сегашния президент Румен Радев, че разделя народа – Герджиков го държи виновен за същото. Бившите ръководещи настояват, че са донесли благополучие на България – и Герджиков убеждава хората в същото. Герберите подминават с пренбрежително безмълвие свадите, в които се замесиха в предните години – Герджиков също ги заобикаля. Е, освен това състояние съществено ли професорът чака да убеди който и да било, че е самостоятелен претендент?
Но дано не дискриминираме – съперника му за “Дондуков 2 ” и ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов също
мъчно може да мине за цивилен претендент,
макар че беше повдигнат от предприемчив комитет. В обществените си изказвания, откогато се включи в изборите, Панов изцяло на “Демократична България ” – приказва единствено за правосъдната промяна, основния прокурор Иван Гешев, Движение за права и свободи и Ахмед Доган. Иначе казано, същото, което безспирно повтарят и десните. Сякаш посланията на Панов са особено завършени, тъй че да паснат на десните политици и техните симпатизанти.
А може би в действителност е по този начин. Шефът на Върховен касационен съд е любим на дясната общественост поради дългогодишната си война с прокуратурата и политическите й настойници. Нормално е да чака поддръжка от Демократична България и гласоподавателите й, както и те да го поддържат, откакто задачите и ползите им съответстват. Защо обаче се кандидатира като самостоятелен? Защо просто не остави десните да го показват на народа като техен кандидат? За да събере и други гласоподаватели, отвън десния електорат? Трудно ще му се получи, откакто се обръща към толкоз лимитирана публика.
Румен Радев, също участващ във вота като самостоятелен, се оказа по-ловък от предните двама. Най-малкото, тъй като представители на не една, а на цели три обединения – Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и ИБГНИ. Така той се пробва да утвърди имиджа, който от дълго време гради – на институционална фигура, която сплотява политическите сили, борещи се с някогашните ръководещи. И нещо друго – да разсее визията, че
гръбнакът на електоралната му поддръжка идва от социалистите
Няма да стане обаче. Радев се изкачи до президентския пост на гърба на Българска социалистическа партия. Той самият. И в случай че се провали на вота, най-вероятно пътят му в политиката ще продължи още веднъж през столетницата (трудно е да си го представим да се съревновава за публичното внимание с Кирил Петков в “Продължаваме смяната ”). Така че, колкото и партии да събира зад себе си, корените на политическата му кариера се извиват наляво. Така беше през 2016 година, когато завоюва първите си избори, по този начин е и в този момент. А това не може да бъде белегът на цивилен претендент.
В последна сметка сходни кандидатури, налегнати от тежките сенки на партиите, компрометират надълбоко концепцията за самостоятелния претендент. Ще кажете – е, какво, да не би да сме имали президент, спечелил без партийна поддръжка? Не, само че е извънредно време да имаме. Иначе до веки веков ще си останем във властта на партократичната страна, каквато е България в този момент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ