Прясната мента не е само за мохито
У нас ментата е позната най-вече като лековита билка, от която се вършат чайове и всякакви лечебни настойки. От мента се извлича и ментолово масло с необятно приложение в козметиката и фармацията. В някои старинни лековници билката се предлага при гадене, болки в стомаха, главоболие, меланхолия, бодърствуване, като болкоуспокояващо и като антисептик. И това са единствено част от приписваните на ментата потребни свойства.
В Древния Рим с мента ароматизирали залите за пирове. По това време хората вярвали, че билката подкрепя паметта и усилва мозъчните функционалности. Известно е, че когато пирува, човек би трябвало безусловно да е с добра памет и със засилени мозъчни функционалности. Истината е, че опциите на ментата са доста по-големи. Освен в козметиката и фармацията тя дискретно участва и в кухнята, въпреки че у нас единствено по-изтънчени кулинари се отнасят съществено към нежните и свежи зелени листенца.
Произходът на културната мента (Mentha piperita) е неразбираем. Сигурно е, че през Средновековието растението е било необятно публикувано в Азия и Европа. Много хора бъркат културната мента с джоджен (Mentha spicata) и неговите разновидности. Двете растения, въпреки и в близко роднинство, са напълно разнообразни като мирис. Ментата е с по-свеж и леко блудкав мирис. Трудно е човек да си показа ягоди с джоджен, само че листенцата от мента там правят прелестна работа. Всъщност културната Mentha piperita е получена от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). И трите разновидности са от сем. Устоцветни. У нас са публикувани десетина типа дива мента. Расте най-често в сенчести и мочурливи места. Най-подходящото време за бране е през юли и август.
Нека забележим какво може прясната мента в кухнята. Също като доста други подправки и тя се е придвижвала от изток на запад. Особено присъща е за ориенталските кухни. Някои добре познати ястия в истинските си източни разновидности се подправят с листа от прясна мента. Твърде присъщ образец е тараторът, който в Турция се назовава джаджък и всекидневно вместо с копър се подправя със ситно нарязани листа от мента. По същия метод се предлага и в Иран. Оригиналната ливанска салата „ Табули ” също се прави с листа от мента. В Тайланд с мента вършат салати на основата на пилешко месо. В Южен Виетнам постоянно сервират свежите листа като добавка към разнообразни ястия.
Любопитно е, че до 17-и век и в Европа ментата е била прекомерно известна като фалшификация, само че век по-късно заради неразбираеми аргументи е отстъпила пред други аромати. Сега ментата се завръща, с цел да освежи и да придаде другоземен привкус на доста ястия. Най-осезателно е наличието й при десертите. В една плодова салата няколко стръкчета мента основават чувство за пролет. Ако вместо мента се постави джоджен, усетът е напълно друг. Асоциацията с бобена супа по никакъв начин не е инцидентна. Прясната мента доста добре се комбинира с любеница и пъпеш. Комбинацията с шоколад също е завладяваща. Може да стои добре в салати с кус-кус и киноа. При някои месни ястия (например пиле или агнешко) ментовият сос стои изцяло разумно.
Естествено, най-широко е наличието й при десертите. Там тя взе участие в сиропи, лимонади, сладоледи, кремове и така нататък Няма да загатваме коктейла „ Мохито ”, който без прясна мента е неосъществим.
Ментата има още едно съществено преимущество. Тя не е изключително претенциозна за развъждане и елементарно се хваща в саксия. Може умерено да си я завъдите на балкона, с цел да ви е на разположение в цялата й освежаваща хубост, постоянно когато ви потрябва.
Салата " Табули "
Продукти: 1 връзка свеж лук, 1 ч.ч. булгур, 1 връзка магданоз, половин връзка прясна мента, 2 домата, зехтин, 1 лимон, сол.
Булгурът се накисва и се оставя да набъбне. Доматите и лукът се нарязват на ситно. Зехтинът се смесва с прясно изцедения лимон и солта. Доматите, лукът и булгурът се разбъркват и се заливат с дресинга. Добавят се ситно нарязаните листа от мента и магданоз.
Кус-кус със зеленчуци
Продукти: 400 г кус-кус, 2 с.л. зехтин, 2 моркова, сладка царевица, листа от прясна мента, сол.
Кус-кусът се залива с вряла вода и се оставя под похлупак да набъбне. Полива се със зехтин. Морковите се сваряват леко и се охлаждат. Нарязват се и се смесват с охладения кус-кус. Прибавя се царевицата, подправя се със ситно нарязана мента и сол. По предпочитание може да се добави и грах от консерва.
Картофена крем чорба с мента
Продукти: 400 г картофи, 7-8 сушени домата, 1 глава лук, 300 мл прясно мляко, сол, мента, зехтин, кротони.
Лукът се нарязва на ситно и се задушава. Добавят се нарязаните картофи и сушените домати, долива се вода и се вари до омекване на зеленчуците. Посолява се и се пасира. Долива се млякото и се подправя със ситно нарязана мента.
Картофени кюфтенца с мента
Продукти: 4 картофа, 1 глава лук, 1 яйце, щипка сода бикарбонат, листа от прясна мента, сол, черен пипер, 3 скилидки чесън, половин ч.ч. брашно, олио за пържене.
Обелените картофи се настъргват и се смесват със ситно нарязаните лук и чесън. Добавят се ситно нарязаната мента, яйцето, сол и содата. Сместа се омесва, оформят се кюфтенца и се пържат от двете страни в сгорещеното олио.
Агнешко бутче с ментов сос
Продукти: 1 агнешко бутче (1,5 кг), зехтин, розмарин, прясна мента, 4 с.л. ябълков оцет, 1 с.л. захар, сол, черен пипер.
Бутчето се намазва със зехтин, сол, черен пипер и раздробен розмарин. Оставя се за към час да отлежи. Пече се първо 10 минути в загрята на 220 градуса фурна и по-късно още 40 минути на 180 градуса. За соса: листата от мента се смилат дружно с две с.л. вода, оцет, захарта и щипка сол. Със соса се поливат частите агнешко месо.
Подготви: Ясен Бориславов
В Древния Рим с мента ароматизирали залите за пирове. По това време хората вярвали, че билката подкрепя паметта и усилва мозъчните функционалности. Известно е, че когато пирува, човек би трябвало безусловно да е с добра памет и със засилени мозъчни функционалности. Истината е, че опциите на ментата са доста по-големи. Освен в козметиката и фармацията тя дискретно участва и в кухнята, въпреки че у нас единствено по-изтънчени кулинари се отнасят съществено към нежните и свежи зелени листенца.
Произходът на културната мента (Mentha piperita) е неразбираем. Сигурно е, че през Средновековието растението е било необятно публикувано в Азия и Европа. Много хора бъркат културната мента с джоджен (Mentha spicata) и неговите разновидности. Двете растения, въпреки и в близко роднинство, са напълно разнообразни като мирис. Ментата е с по-свеж и леко блудкав мирис. Трудно е човек да си показа ягоди с джоджен, само че листенцата от мента там правят прелестна работа. Всъщност културната Mentha piperita е получена от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). И трите разновидности са от сем. Устоцветни. У нас са публикувани десетина типа дива мента. Расте най-често в сенчести и мочурливи места. Най-подходящото време за бране е през юли и август.
Нека забележим какво може прясната мента в кухнята. Също като доста други подправки и тя се е придвижвала от изток на запад. Особено присъща е за ориенталските кухни. Някои добре познати ястия в истинските си източни разновидности се подправят с листа от прясна мента. Твърде присъщ образец е тараторът, който в Турция се назовава джаджък и всекидневно вместо с копър се подправя със ситно нарязани листа от мента. По същия метод се предлага и в Иран. Оригиналната ливанска салата „ Табули ” също се прави с листа от мента. В Тайланд с мента вършат салати на основата на пилешко месо. В Южен Виетнам постоянно сервират свежите листа като добавка към разнообразни ястия.
Любопитно е, че до 17-и век и в Европа ментата е била прекомерно известна като фалшификация, само че век по-късно заради неразбираеми аргументи е отстъпила пред други аромати. Сега ментата се завръща, с цел да освежи и да придаде другоземен привкус на доста ястия. Най-осезателно е наличието й при десертите. В една плодова салата няколко стръкчета мента основават чувство за пролет. Ако вместо мента се постави джоджен, усетът е напълно друг. Асоциацията с бобена супа по никакъв начин не е инцидентна. Прясната мента доста добре се комбинира с любеница и пъпеш. Комбинацията с шоколад също е завладяваща. Може да стои добре в салати с кус-кус и киноа. При някои месни ястия (например пиле или агнешко) ментовият сос стои изцяло разумно.
Естествено, най-широко е наличието й при десертите. Там тя взе участие в сиропи, лимонади, сладоледи, кремове и така нататък Няма да загатваме коктейла „ Мохито ”, който без прясна мента е неосъществим.
Ментата има още едно съществено преимущество. Тя не е изключително претенциозна за развъждане и елементарно се хваща в саксия. Може умерено да си я завъдите на балкона, с цел да ви е на разположение в цялата й освежаваща хубост, постоянно когато ви потрябва.
Салата " Табули "
Продукти: 1 връзка свеж лук, 1 ч.ч. булгур, 1 връзка магданоз, половин връзка прясна мента, 2 домата, зехтин, 1 лимон, сол.
Булгурът се накисва и се оставя да набъбне. Доматите и лукът се нарязват на ситно. Зехтинът се смесва с прясно изцедения лимон и солта. Доматите, лукът и булгурът се разбъркват и се заливат с дресинга. Добавят се ситно нарязаните листа от мента и магданоз.
Кус-кус със зеленчуци
Продукти: 400 г кус-кус, 2 с.л. зехтин, 2 моркова, сладка царевица, листа от прясна мента, сол.
Кус-кусът се залива с вряла вода и се оставя под похлупак да набъбне. Полива се със зехтин. Морковите се сваряват леко и се охлаждат. Нарязват се и се смесват с охладения кус-кус. Прибавя се царевицата, подправя се със ситно нарязана мента и сол. По предпочитание може да се добави и грах от консерва.
Картофена крем чорба с мента
Продукти: 400 г картофи, 7-8 сушени домата, 1 глава лук, 300 мл прясно мляко, сол, мента, зехтин, кротони.
Лукът се нарязва на ситно и се задушава. Добавят се нарязаните картофи и сушените домати, долива се вода и се вари до омекване на зеленчуците. Посолява се и се пасира. Долива се млякото и се подправя със ситно нарязана мента.
Картофени кюфтенца с мента
Продукти: 4 картофа, 1 глава лук, 1 яйце, щипка сода бикарбонат, листа от прясна мента, сол, черен пипер, 3 скилидки чесън, половин ч.ч. брашно, олио за пържене.
Обелените картофи се настъргват и се смесват със ситно нарязаните лук и чесън. Добавят се ситно нарязаната мента, яйцето, сол и содата. Сместа се омесва, оформят се кюфтенца и се пържат от двете страни в сгорещеното олио.
Агнешко бутче с ментов сос
Продукти: 1 агнешко бутче (1,5 кг), зехтин, розмарин, прясна мента, 4 с.л. ябълков оцет, 1 с.л. захар, сол, черен пипер.
Бутчето се намазва със зехтин, сол, черен пипер и раздробен розмарин. Оставя се за към час да отлежи. Пече се първо 10 минути в загрята на 220 градуса фурна и по-късно още 40 минути на 180 градуса. За соса: листата от мента се смилат дружно с две с.л. вода, оцет, захарта и щипка сол. Със соса се поливат частите агнешко месо.
Подготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ