Време е да се замислим за проучване за шистов газ
„ У нас е натрапен мораториум освен за единствено на добива, само че и върху изследванията за шистов газ. Пълният му капацитет в страната ни по този начин и не беше изследван, макар че има предварителни калкулации и оценки за сред 300 милиарда и 1 трилион кубически метра, или сред 100 и 300 години от настоящето ни ползване “.
Това сподели деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ доцент лекар Атанас Георгиев, който е изследвал в своя монография тематиката в изявление за БНР.
„ Всяка активност по изследване и рандеман лишава време и добивът на шистов газ не може да реши актуалната рецесия “, акцентира той.„ При всички положения не може да чакаме, че газ ще потече от който и да е сондаж тази зима. Бързи решения, за жалост, нямаме налични задоволително. Вчера открих публикация, която съм писал преди 11 години. Точно същите тематики обсъждаме – че би трябвало да се употребяват всички варианти за диверсификация, които минават през разнообразни снабдители, трасета и източници на газ, като в същото време най-малко би трябвало да се изследва капацитетът за налични запаси тук. Нека също не забравяме, че има и редица планове, които биха могли да употребяват стандартен рандеман в Северна България, освен в Добруджа, а и в Северозападна “, добави той.
Полша и Франция също имат, съгласно предварителните изследвания, огромни залежи на шистов газ. Франция, която е най-богата по първични оценки, е забранила изследванията почти по времето, когато и България, напомни Георгиев.
„ Вече има много насъбран опит от потреблението на такава технология в Щатите. Ако тогава тя беше по-скоро непозната и не се знаеше какви са екологичните опасности, към този момент има много повече данни, вижда се къде системата за контролиране на замърсяванията не работи добре и какви са били софтуерните провокации.Нямаме извинението, че тази технология е непозната. Благодарение на нея Щатите сега са най-големия експортьор на газ и създават съвсем 50% повече, в сравнение с Руската федерация. Очевидно тази технология работи и се комерсиализира. Тя се приложи в такива скални обединения, в каквито в никакъв случай не се е очаквало да се добива още веднъж газ и петрол. Може да се употребява този опит, най-малко с цел да се изследва какъв е капацитетът. Най-малкото това би било още една тематика за договаряния с други снабдители “.
Газовата тематика се преекспонира в предизборната акция, безапелационен е той. Възможностите за стандартен рандеман, спирани през годините, са първите стъпки, през които би трябвало да се поеме за локално равнище, счита ученият. Относно опцията за нови диалози с „ Газпром “, той счита, че договорености с снабдител, който е нарушил контракта си, би трябвало да се да се вършат „ с едно на разум “:
„ Ако има изобщо някакви доставки на съветски газ, съгласно мен те би трябвало да са свръх на това, което е належащо на България и да служат за запълване хранилището или за следваща препродажба, само че би трябвало да се положат оптимални старания за доставка на газ отвън това, което обичайно е било получавано от Руската федерация “.
Относно уговорката за стесняване на потреблението на газ с 15%, Георгиев изрази мнение, че „ би трябвало да се проучва безусловно за дневен режим какво би било потреблението на газ през зимните месеци и какви биха били източниците от импорт или от хранилището “.
Субсидиите у нас и в други страни в Европа са ориентирани към понижаване на цените и няма по какъв начин да се употребяват за вложения в различно ползване или енергийна успеваемост, акцентира той.
„ Очаквам с неспокойствие да видя какво тъкмо ще предложи Европейската комисия на 9-ти септември, когато се събира, с цел да разисква тези тематики. Каквото и решение да бъде взето, съгласно мен, то няма да даде бърз резултат, от който всички имаме потребност “.
Това сподели деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ доцент лекар Атанас Георгиев, който е изследвал в своя монография тематиката в изявление за БНР.
„ Всяка активност по изследване и рандеман лишава време и добивът на шистов газ не може да реши актуалната рецесия “, акцентира той.„ При всички положения не може да чакаме, че газ ще потече от който и да е сондаж тази зима. Бързи решения, за жалост, нямаме налични задоволително. Вчера открих публикация, която съм писал преди 11 години. Точно същите тематики обсъждаме – че би трябвало да се употребяват всички варианти за диверсификация, които минават през разнообразни снабдители, трасета и източници на газ, като в същото време най-малко би трябвало да се изследва капацитетът за налични запаси тук. Нека също не забравяме, че има и редица планове, които биха могли да употребяват стандартен рандеман в Северна България, освен в Добруджа, а и в Северозападна “, добави той.
Полша и Франция също имат, съгласно предварителните изследвания, огромни залежи на шистов газ. Франция, която е най-богата по първични оценки, е забранила изследванията почти по времето, когато и България, напомни Георгиев.
„ Вече има много насъбран опит от потреблението на такава технология в Щатите. Ако тогава тя беше по-скоро непозната и не се знаеше какви са екологичните опасности, към този момент има много повече данни, вижда се къде системата за контролиране на замърсяванията не работи добре и какви са били софтуерните провокации.Нямаме извинението, че тази технология е непозната. Благодарение на нея Щатите сега са най-големия експортьор на газ и създават съвсем 50% повече, в сравнение с Руската федерация. Очевидно тази технология работи и се комерсиализира. Тя се приложи в такива скални обединения, в каквито в никакъв случай не се е очаквало да се добива още веднъж газ и петрол. Може да се употребява този опит, най-малко с цел да се изследва какъв е капацитетът. Най-малкото това би било още една тематика за договаряния с други снабдители “.
Газовата тематика се преекспонира в предизборната акция, безапелационен е той. Възможностите за стандартен рандеман, спирани през годините, са първите стъпки, през които би трябвало да се поеме за локално равнище, счита ученият. Относно опцията за нови диалози с „ Газпром “, той счита, че договорености с снабдител, който е нарушил контракта си, би трябвало да се да се вършат „ с едно на разум “:
„ Ако има изобщо някакви доставки на съветски газ, съгласно мен те би трябвало да са свръх на това, което е належащо на България и да служат за запълване хранилището или за следваща препродажба, само че би трябвало да се положат оптимални старания за доставка на газ отвън това, което обичайно е било получавано от Руската федерация “.
Относно уговорката за стесняване на потреблението на газ с 15%, Георгиев изрази мнение, че „ би трябвало да се проучва безусловно за дневен режим какво би било потреблението на газ през зимните месеци и какви биха били източниците от импорт или от хранилището “.
Субсидиите у нас и в други страни в Европа са ориентирани към понижаване на цените и няма по какъв начин да се употребяват за вложения в различно ползване или енергийна успеваемост, акцентира той.
„ Очаквам с неспокойствие да видя какво тъкмо ще предложи Европейската комисия на 9-ти септември, когато се събира, с цел да разисква тези тематики. Каквото и решение да бъде взето, съгласно мен, то няма да даде бърз резултат, от който всички имаме потребност “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ