Тя все още няма 20 години, а успехите я следват

Тя към момента няма 20 години, а триумфите я следват по петите. Следват я, тъй като има за какво. Катрин Тасева е в националния тим по художествена гимнастика-жени от две години. Разбира се, че има извънредно добра причина да има самочувствие. Но я видях като притеснителна и към момента неуспяваща да граби с цялостни шепи от живота. А и няма по какъв начин, когато залата я зове съвсем всеки ден, години наред. Обаче това един ден ще й се случи и ще успее да разгърне себе си, още повече че е планувала бъдещето си много разнопосочно. А до тогава – има време. Има и медали, които я чакат.  

Красотата на този спорт ли те притегли към него?

Когато гледах какичките по какъв начин играят с лента, изглеждаше толкоз елементарно, толкоз красиво и желаех и аз да го върша. Тогава в нашата зала беше Росица Стефанова, която първо беше в ансамбъла за девойки, а след това – в ансамбъл-жени. Наблюдавах нея, както и останалите по-големи в залата. Те ми бяха за образец и желаех да стана като тях.

Спомена лента… Има и елементарен, и сложен апарат?

Зависи от детайлите с уреда и от това по какъв начин са сложени. Когато се изработят, всички стават лесни. На мен най-трудно ми се получават нещата с обръч. Получават се, несъмнено, тъй като би трябвало, само че не го чувствам толкоз непосредствен.

Ти си самостоятелен играч. Какви качества се търс ят за това и какви , с цел да играеш в ансамбъла?

Ако една индивидуалистка попадне в ансамбъла, тя доста ще се отличава и ще се откроява от останалите девойки. При ансамблистките се търси те да са идентични на височина, на външен тип почти, да са заедно… Колкото и да си работил, колкото и да си се трудил, би трябвало и малко шанс да имаш. А индивидуалистките дружно ли сте?

Да, с Невяна (б.а. Владинова) постоянно сме дружно и сме един тим. Не се борим една против друга, а сме дружно за България. По този метод гимнастиката върви нагоре. Има такава страст по време на съревнование, когато двете не поддържаме връзка толкоз доста, постанова се да загряваме на разнообразни терени или да сме в разнообразни групи… Конкурентки сме – да, само че сме дружно все пак. Познаваме се от 7-8 години. В началото споделях: „ Отивам при кака Неви “, „ Сега ще пребивавам с кака Неви “… Беше изключително. Но тогава и двете не бяхме към момента толкоз положителни гимнастички, не бяхме попаднали в главен състав в националния тим, а се борехме за това нещо. Най-хубавото е, че взаимно сме минали по безусловно целия път дотук и продължаваме. Наистина сме доста близки в живота, а това ни оказва помощ и в спорта.

Свършва едно съревнование, да речем. Какво се случва след него? Какво ви се случва в останалото време?

Двете обичаме да се забавляваме, имаме си компания, с която излизаме, когато имаме свободно време. Тези дни ще почиваме дружно, целият тим. Нямаме някакви неразбирателства или нещо, което да ни попречи да се виждаме. Сега в Пезаро попаднахме на доста прекрасен хотел. Страхотно място, евентуално преди този момент е било имение – с градини, басейни. Останахме там два дни след надпреварата на Световното състезание, с цел да гледаме ансамблите. Имахме свободно време, с цел да отидем на плаж денем. Не сме вдигали празненства или банкети. Може би в този момент чак ще се почерпим с другари за присъединяване ни там.

И в този момент какъв е редът? Чака се идващото международно ли?

Това е последното съревнование за годината. Точно това не беше от най-важните, тъй като останалите шампионати към този момент стартират да издават квоти за олимпиадата. Беше значимо да се представим добре, да се класираме уместно. Медалите на Невяна и ансамбъла са отличен тласък и добра поръчка, че можем да сме измежду положителните тимове и да се борим за медали всякога. Трябва да се стремим да сме в топ форма за международното следващата година, което ще бъде в София. Вълнуващо е.

От какво зависи да си в извънредно постоянна и добра форма?

Не може човек постоянно да поддържа такава постоянна форма. Има спадове. Важна е самата подготовка и по какъв начин треньорът ще те приготви тъкмо по кое време да си на най-много. Ако месец преди надпреварата си в супер форма, няма да успееш да я задържиш за подобен интервал и тя де факто ще спадне. Затова не би трябвало цяла година да я поддържаш, а малко преди значимото събитие.

А когато не си в кондиция, а би трябвало да играеш, нямаш избор?!

Случвало ми се е да съм несигурна в себе си, само че знам, че всичко става тогава, когато би трябвало. Хубаво е да имаш собствен жанр и да се отличаваш от другите, а не да си от масата гимнастички, да се сливаш. Имало е за какво да си мислиш за НАТФИЗ – доста си артистична в съчетанията. Отказа ли се напълно?

Да, мисля, че отпада като вид, тъй като към този момент влязох в Спортната академия. В НАТФИЗ би трябвало крепко да се учи, а няма по какъв начин да съчетая спорта и кариерата си с това образование. В Спортната академия ще бъда на самостоятелен проект, с цел да мога да си довърша кариерата, а в същото време да имам и обучение за треньор. Гледайки малко напред, по този начин виждам бъдещето си. Мисля, че ми се удава, имам взор.

Театърът продължава да ми е фантазия. Интересни са ми и той, и киното, и обвързваните с тях действия. Да започваш нещо изначало, от нулата, е мъчно и не знаеш дали ще се получи. Затова е по-добре да развъртвам това, което съм правила цялостен живот.

И в гимнастиката не може без шанс, с цел да постигнеш триумф. Колкото и да си работил, колкото и да си се трудил, би трябвало и малко шанс да имаш. При спортистите го има този миг, че работиш от време на време с години и единствено да ти липсва малко шанс, всичко отива по дяволите. Ако той ти избяга, всичко се срутва.

Гонят ли те суеверия в подобен миг?

Чак с кой крайник ще изляза или да се кръстя – не. Правим си наши ритуали, само че не съм мощно вярваща в суеверия.

На какво у себе си искаш да акцентираш?

Искам да стана по-търпелива. Искам всичко да се случи незабавно, в този момент, по-бързо.

Ама ти изглеждаш спокойна?!

Всички ми го споделят това. На терена може би съм по-спокойна, по-обрана, само че в живота си съм прочувствена, демонстрирам множеството си страсти външно.

Въпрос на какво е съдиите да те оценят уместно този или идващ път?

Нашият спорт е доста индивидуален и зависи от съдии. Но неотдавна по този начин направиха правилника, че той е в наша изгода. Когато застанеш на терена, съдията гледа и отбелязва какво е видял. Когато отчетем, че не сме оценени както би трябвало, подаваме контестация. Засега българките вървим добре в класиранията и съдиите не се пробват да ни режат. Не се усещаме ощетени.

Значи няма на кого да се сърдите.  Да, всичко си зависи от нас.

Трябва ли да бъдеш себе си в гимнастиката или е по-добре да се откажеш от себе си?

По-добре е да бъдеш себе си, своя темперамент и по какъв начин чувстваш музиката, а не да се преструваш. Разбира се, би трябвало да изразяваш страсти, само че без да се отказваш от себе си. Хубаво е да имаш собствен жанр и да се отличаваш от другите, а не да си от масата гимнастички, да се сливаш. Повече се харесва да си друга от останалите.

Кога ще отвориш своята дребна пекарна?

Надявам се, че след Токио. Амбицирана съм в тази посока и доста бих желала да ми се случи. Засега си върша у дома някакви опити – сладки и солени. Наскоро по един мотив трябваше да направя торта, която беше бърза и лесна.

 

Радостина Колева е основател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, постоянно е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или изявленията, удоволствието й е било висшо. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш напълно тъкмо по какъв начин да завършиш… Да рисуваш, да добавяш линии, да добавяш страсти и да се получава нещо, което не е съществувало преди този момент. Всичко това е Писането. Новосъздаването. Радостина мощно стиска мотото " ПОВЕЧЕ КУЛТУРА " и се заема с разкриването на вътрешната и прочувствена същина на хора, известни и недотам, само че забавни!