18-годишна млада българка: Спечелих 500 000, но не от лотария, а с учене и труд
Тя е с приятна осанка, проведена, ученолюбива и подредена. Отговаря плътно и ясно, без да изпада в непотребни детайлности.
Има солидни познания, с които е впечатлила управлението на един от най-престижните университети за бизнесмени в света – Бабсън колидж в Бостън. 18-годишната Мартина Гарабедян от Английската гимназия в Пловдив е първата българка, която завоюва стипендия от 500 000 лв. на фондация “Кроношпан ”. Мина през решето от изпити, пребори стотици съперници от Централна и Източна Европа. Казва, че шансът среща квалифицираните. Тези пари действително няма да ги видя. Те отиват непосредствено в университета за такси и прехрана по време на следването ми. Звучи като че ли съм търкала билети в националната лотария ”, споделя момичето, за което тези дни приказва целият град.
Съучениците я поздравяват и откровено ѝ се радват. Класната ѝ Анна Султанова е безапелационна, че триумфът на абитуриентката е плод на личните ѝ старания и целеустременост.
“Пет години ѝ преподавам български и литература. Никога не я чух да мрънка и да шикалкави. Наясно е със себе си. Имаше интервал, в който поредно я изпитвах, с цел да се уверя, че в действителност е готова ”, добавя учителката.
Убедена е, че в Съединени американски щати Мартина ще се оправи сполучливо. Султанова счита, че момичето е избрало най-подходящото обучение за себе си.
“Силата ѝ е в математиката. Съчиненията ѝ са стегнати и ясни. Никога не съм очаквала от нея да излезе книжовен критик, въпреки да е племенница на Таня Петрова – една от най-хубавите литераторки в Пловдив. Емоцията ѝ липсва, а за предприемачеството се изисква прагматизъм и самообладание при взимане на решения. Точно тези качества Мартина има ”, споделя класната.
Първоначално ученичката считала да учи архитектура, тъй като рисувала от дребна. Още в I клас родителите я записали да посещава школата “Палитра ”. Оттогава не е оставяла четката и боите.
“Рисуването ми е занимание и желая да ми остане такова. Наблягам на пейзажите, тъй като ми харесват ”, разкрива тя. Всяка седмица в продължение на 10 година посещавала школата, а в края на годината работите на всички курсисти се редели на галерия в националната библиотека “Иван Вазов ”.
Но Мартина не била уверена, че ще стане втората Фрида Кало. Постепенно почнала да мисли за инженерство. Но и тази концепция отминала. В гимназията станала ръководител на ученическия парламент. Започнала да провежда събития с благотворителна устременост. Така стигнала до извода, че желае да работи с хора. А това най-добре било застъпено в предприемачеството.
“Да, рисуването ми даде живописно мислене. Научи ме на креативност. Това е чудесна композиция за един бизнесмен. Човек вижда кое стои естетически добре ”, разсъждава тя. Била в XI клас, когато в учебното заведение пристигнало известие от фондация “Кроношпан ”, че има опция деца от цялата страна да вземат участие в съревнование за американско обучение.
“Обсъдих го с родителите ми, които постоянно са ме подкрепяли. И двамата са ученици на пловдивската Английска гимназия. Мама е банков чиновник, а татко ми има дребен бизнес ”, разкрива Мартина. Заела се съществено с подготовката, откакто твърдо решила, че ще продължи да учи в Съединени американски щати. На изпита по TОEFL изкарала 108 точки при оптимални 120, а на SAT – 1470 при вероятни 1600. Самата стратегия обаче имала и куп други условия – писане на есета и представяне на дейностите, които е развивала.
Посветила предишното лято на четене и писане, защото срокът за кандидатстване бил 17 септември.
За фондацията трябвало да даде есе, а за университета още две. В едното от тях развила тезата по какъв начин шансът среща квалифицирания. Обяснила, че когато човек вложи всичките си старания, остава заплатен. Дори и да не успеел, трябвало да продължи да се бори, до момента в който се оправи. Другото есе до вуза развила по една мисъл на Хорхе Луис Борхес.
“Той е с другари в пустинята, взема шепа пясък. Прави няколко крачки и го изпуска през пръстите. Приятелите го питат за какво прави това, а той дава отговор, че по този начин трансформира пустинята. Моята теза беше, че животът е пустиня, само че от индивида зависи по какъв начин ще откри своя оазис ”, изяснява абитуриентката.
Именно с тези свои разсъждения надделяла бясната конкуренция. Мястото било само. Мартина не знаела какъв брой са кандидатствали на първия кръг. На последния позволили общо 14 души, от тях 7 били от България.
Крайният победител била самата тя. Но окончателното решение било взето от Бабсън колидж. Това станало след събеседване с нея по скайпа. Деканите я питали с какво се занимава като ръководител на ученическия парламент. Отговорила им, че развива щедрост.
На всеки коледен базар в кв. “Капана ” продавали ръчно направени картички, а събраните средства отивали в дом за деца. Питали я и за рисуването.
Самата Мартина дефинира себе си като отзивчив човек.
Правили игра в клас. Всеки си пишел името на лист, който минавал през съучениците. Напълно анонимно с по няколко епитети те правили характерност на своя връстник. За нея написали, че е амбициозна, работлива, проведена. И това изцяло отговаряло на нейните качества.
Твърди, че отделя задоволително време, с цел да се приготвя за учебно заведение. Макар да има афинитет към математиката, не е изоставила никой различен предмет на по-заден проект. Очертава се да приключи една от най-престижните гимназии в Пловдив с цялостно отличие.
Сега интензивно се готви за матурите. Макар да знае, че е призната в Съединени американски щати, тя е безапелационна, че би трябвало да ги издържи ослепително. Има по-голям брат на 26 година, който сега прави докторантура в Щатите. Завършил там инженерство със стипендия.
“Смятам, че образованието в Америка е на доста високо равнище. Но не значи, че като завърша, не би трябвало да се върна в България. Засега обаче ми следва ново развиване и избирам да пропусна въпроса дали бих останала там, тъй като има доста условности ”, отклонява отговора тя.
Дава си сметка, че сложното занапред следва, само че е подготвена за провокациите.
“Винаги намирам време да излизам с другари. Никога нищо не ми е липсвало. Ние сме обединен клас, съучениците ми също реализират страхотни триумфи. Все отново Английската е номер едно в Пловдив ”, добавя Мартина.
Инфо: Коч
