Двойният живот на Жулиет Бинош
Тя е несъмнената прима на френското кино - на 55 години, с над 70 функции, най-високите актьорски възнаграждения, уважително титулувана от франсетата " Ла Бинош ", една от дребното им конвертируеми актриси ( " Оскар " за " Английския пациент " и номинация за " Шоколад " ).
Тази година в афиша на фестивала " Синелибри ", който драговолно демонстрира франкофонския си усет, имаше цели две нови заглавия с нейно присъединяване - " Двойствен живот " на Оливие Асаяс и " Тази, която не съм " с режисьор и сценарист Сафи Небу, който напусна ограничавания лист с фестивални прожекции и към този момент може да бъде забелязан в по-малките салони на София и страната с интерес към нехоливудското и арт кино. Филмът не е измежду най-хубавите с присъединяване на Бинош (снимала въпреки всичко за имена като Годар и Кешловски). " Тази, която не съм " обаче е любопитен, от една страна, със своята комбинация от простащина и непредвидимост, от друга - с въодушевеното осъществяване на титулярната актриса. Жанрово варира между романтична драма и психотрилър но " Фатално привличане ".
В ролята на Клер актрисата не скрива истинската си възраст. За разлика от героинята, която държи да я скрие - с непредвидими последствия. Клер е учител по литература, със неотдавнашен бракоразвод, отраснали деца, върви на психоаналитик, поддържа типичната френска неангажираща връзка " муш и бег " в обедните почивки с много по-млад мъж. Разочарованието от непълноценното другарство с него, както и общо от остаряването, взема решение да бори с флирт с различен юноша в обществените мрежи. Гради подправено " аз ", посредством което да получи каквото й липсва - младост, гладка кожа, възвърнато либидо, същинска пристрастеност. Не е мъчно да стигнеш до концепцията, че рецесията на междинната възраст не е нещо, което се стоварва единствено на мъжете. А и таман във Франция първата дама е с двайсет години по-стара от президента.
Скриването на същинската идентичност зад подправен виртуален облик е широкоразпространен феномен още от зората на потребителския интернет преди 20+ години и в този смисъл филмът е леко демодиран. Но в последна сметка проблемите, за които приказва " Тази, която не съм ", не са софтуерни, а екзистенциални. Във втората си половина " Тази, която не съм " съумява да предложи задоволително автентичност на фона на баналната завръзка. Илюзията за младост се задълбочава (до степен на съвсем клинична лудост), играта на котка и мишка се стяга.
В борбата с времето Бинош показва изключителна форма. Останалите актьори са по-скоро бледи, даже ветеранката Никол Гарсия в ролята на психоаналитичката й. Филмовият роман е придружен от прелестната музика на Ибрахим Маалуф, секс сцените са 16+ - нещо, което Холивуд от дълго време не може да предложи, а финалният кадър - в действителност непредвиден.
Тази година в афиша на фестивала " Синелибри ", който драговолно демонстрира франкофонския си усет, имаше цели две нови заглавия с нейно присъединяване - " Двойствен живот " на Оливие Асаяс и " Тази, която не съм " с режисьор и сценарист Сафи Небу, който напусна ограничавания лист с фестивални прожекции и към този момент може да бъде забелязан в по-малките салони на София и страната с интерес към нехоливудското и арт кино. Филмът не е измежду най-хубавите с присъединяване на Бинош (снимала въпреки всичко за имена като Годар и Кешловски). " Тази, която не съм " обаче е любопитен, от една страна, със своята комбинация от простащина и непредвидимост, от друга - с въодушевеното осъществяване на титулярната актриса. Жанрово варира между романтична драма и психотрилър но " Фатално привличане ".
В ролята на Клер актрисата не скрива истинската си възраст. За разлика от героинята, която държи да я скрие - с непредвидими последствия. Клер е учител по литература, със неотдавнашен бракоразвод, отраснали деца, върви на психоаналитик, поддържа типичната френска неангажираща връзка " муш и бег " в обедните почивки с много по-млад мъж. Разочарованието от непълноценното другарство с него, както и общо от остаряването, взема решение да бори с флирт с различен юноша в обществените мрежи. Гради подправено " аз ", посредством което да получи каквото й липсва - младост, гладка кожа, възвърнато либидо, същинска пристрастеност. Не е мъчно да стигнеш до концепцията, че рецесията на междинната възраст не е нещо, което се стоварва единствено на мъжете. А и таман във Франция първата дама е с двайсет години по-стара от президента.
Скриването на същинската идентичност зад подправен виртуален облик е широкоразпространен феномен още от зората на потребителския интернет преди 20+ години и в този смисъл филмът е леко демодиран. Но в последна сметка проблемите, за които приказва " Тази, която не съм ", не са софтуерни, а екзистенциални. Във втората си половина " Тази, която не съм " съумява да предложи задоволително автентичност на фона на баналната завръзка. Илюзията за младост се задълбочава (до степен на съвсем клинична лудост), играта на котка и мишка се стяга.
В борбата с времето Бинош показва изключителна форма. Останалите актьори са по-скоро бледи, даже ветеранката Никол Гарсия в ролята на психоаналитичката й. Филмовият роман е придружен от прелестната музика на Ибрахим Маалуф, секс сцените са 16+ - нещо, което Холивуд от дълго време не може да предложи, а финалният кадър - в действителност непредвиден.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ