Жената, на която всички подражавали
" Тя е най-елегантната жена, която съм виждал в живота си ", споделя Карл Лагерфелд, а е известно, че той е много спестовен на похвали. Обект на неговото удивление е Дейзи Фелоус – една от най-прочутите всемирски дами от 20-те и 30-те години на предишния век. В историята Дейзи останала като жена с неповторим персонален жанр, необикновено въображение за бижута и незабравим разум.
Дейзи е родена през 1890 година Дъщеря е на Изабел-Бланш Сингер и внучка на фамозния откривател на шевните машини. Майка й се самоубива, когато Дейзи е шестгодишна, и дребното момиченце става наследница на голямо положение. Баща й е граф, който обича ветроходния спорт доста повече от щерка си – на Олимпиадата през 1900 година той даже печели сребърен орден.
Дейзи е отгледана от вуйна си, принцеса де Полиняк. Последната е видна фигура в парижките артистични кръгове , в дома й Дейзи се среща с Игор Стравински, Жан Кокто, Сергей Дягилев, Марсел Пруст. Много бързо младата Дейзи схваща, че външният искра не коства нищо пред вътрешното наличие, и прекарва цялото си свободно място в четене и циркулиране по музеите. Така се ражда Дейзи Фелоус – дамата за образец. Дейзи Фелоус е измислила повече трендове в модата от всяка друга жена в света. Тя е неоспорим водач на т.нар. les dames de Vogue през 20-те години на предишния век. Списание " Вог " я разказва като най-елегантната и най-одумвана жена в Париж. Причините не са единствено фешън – Дейзи се разделя с първия си брачен партньор, откакто го заварва в прегръдките на фамилния водач. Вторият брачен партньор на Дейзи е Реджиналд Фелоус – братовчед на Чърчил. Бракът не пречи на Дейзи да продължи да съблазнява всеки по-интересен и популярен мъж, който се изпречи на пътя й. За нея модата и сексът са като спорт – тя би трябвало да е номер едно.
Дейзи Фелоус не се тормози да носи най-екстравагантните сюрреалистични творения на Елза Шиапарели или да се облича цялата в черно с облеклата на Коко Шанел. Любимото й забавление е да прави гостите и приятелките си да наподобяват прекалено натруфени и нагласени – на конните надбягвания Дейзи се явява боса, с разпусната коса и без шапка, а на формалните вечери с официално облекло се разхожда по пижама с тигров десен. Жените я боготворят тъкмо колкото и се опасяват от нея – тя е в равна степен остроумна и жестока. Личният й жанр е толкоз незабравим, че когато влиза в операта, хората стават от местата си, с цел да могат да я огледат по-добре. През 1933 година Дейзи е назначена за основен редактор на френския Harper’s Bazaar . Тя напуща две години по-късно, тъй като намира тази работа за отвратително скучна. Нейна концепция е " Картие " да стартират да вършат бижута от нешлифовани камъни, които тя носи от пътуванията си в Индия. Измислените или направени за нея бижута през днешния ден са измежду легендите на " Картие ".
Жан Кокто споделя, че Дейзи Фелоус е измислила повече трендове в модата от всяка друга жена в света. Освен към този момент упоменатата индийска огърлица, чиито фотоси се появяват безусловно във всички списания в Европа, Дейзи вкарва в Париж модата да се носят идентични пръстени и гривни на двете ръце – съгласно нея по този начин има повече естетика. Личният й жанр е толкоз незабравим, че когато влиза в операта, хората стават от местата си, с цел да могат да я огледат по-добре. Обяснението й – тя просто слага свободата и личните си стремежи преди всичко .
Днес, когато всички огромни и дребни " фешън икони " не вършат нищо друго с изключение на да следват трендовете и готовите модели, Дейзи Фелоус липсва в модата. Нищо чудно, че Лагерфелд още я помни.
Дейзи е родена през 1890 година Дъщеря е на Изабел-Бланш Сингер и внучка на фамозния откривател на шевните машини. Майка й се самоубива, когато Дейзи е шестгодишна, и дребното момиченце става наследница на голямо положение. Баща й е граф, който обича ветроходния спорт доста повече от щерка си – на Олимпиадата през 1900 година той даже печели сребърен орден.
Дейзи е отгледана от вуйна си, принцеса де Полиняк. Последната е видна фигура в парижките артистични кръгове , в дома й Дейзи се среща с Игор Стравински, Жан Кокто, Сергей Дягилев, Марсел Пруст. Много бързо младата Дейзи схваща, че външният искра не коства нищо пред вътрешното наличие, и прекарва цялото си свободно място в четене и циркулиране по музеите. Така се ражда Дейзи Фелоус – дамата за образец. Дейзи Фелоус е измислила повече трендове в модата от всяка друга жена в света. Тя е неоспорим водач на т.нар. les dames de Vogue през 20-те години на предишния век. Списание " Вог " я разказва като най-елегантната и най-одумвана жена в Париж. Причините не са единствено фешън – Дейзи се разделя с първия си брачен партньор, откакто го заварва в прегръдките на фамилния водач. Вторият брачен партньор на Дейзи е Реджиналд Фелоус – братовчед на Чърчил. Бракът не пречи на Дейзи да продължи да съблазнява всеки по-интересен и популярен мъж, който се изпречи на пътя й. За нея модата и сексът са като спорт – тя би трябвало да е номер едно.
Дейзи Фелоус не се тормози да носи най-екстравагантните сюрреалистични творения на Елза Шиапарели или да се облича цялата в черно с облеклата на Коко Шанел. Любимото й забавление е да прави гостите и приятелките си да наподобяват прекалено натруфени и нагласени – на конните надбягвания Дейзи се явява боса, с разпусната коса и без шапка, а на формалните вечери с официално облекло се разхожда по пижама с тигров десен. Жените я боготворят тъкмо колкото и се опасяват от нея – тя е в равна степен остроумна и жестока. Личният й жанр е толкоз незабравим, че когато влиза в операта, хората стават от местата си, с цел да могат да я огледат по-добре. През 1933 година Дейзи е назначена за основен редактор на френския Harper’s Bazaar . Тя напуща две години по-късно, тъй като намира тази работа за отвратително скучна. Нейна концепция е " Картие " да стартират да вършат бижута от нешлифовани камъни, които тя носи от пътуванията си в Индия. Измислените или направени за нея бижута през днешния ден са измежду легендите на " Картие ".
Жан Кокто споделя, че Дейзи Фелоус е измислила повече трендове в модата от всяка друга жена в света. Освен към този момент упоменатата индийска огърлица, чиито фотоси се появяват безусловно във всички списания в Европа, Дейзи вкарва в Париж модата да се носят идентични пръстени и гривни на двете ръце – съгласно нея по този начин има повече естетика. Личният й жанр е толкоз незабравим, че когато влиза в операта, хората стават от местата си, с цел да могат да я огледат по-добре. Обяснението й – тя просто слага свободата и личните си стремежи преди всичко .
Днес, когато всички огромни и дребни " фешън икони " не вършат нищо друго с изключение на да следват трендовете и готовите модели, Дейзи Фелоус липсва в модата. Нищо чудно, че Лагерфелд още я помни.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ