Тя е Морийн, вече е на 40, все още е

Тя е Морийн, към този момент е на 40, към момента е хубава, само че не колкото преди време, когато е била кралица на хубостта в дребното провинциално градче. Сестрите й са омъжени и надалеч, всичките й връстници от дълго време са избягали и наподобява, че животът се случва някъде другаде, до момента в който Морийн живее със остарялата си майка. Майката Мег е себична бабичка, която не става от клатещия се стол, само че съумява и от там да манипулира живота на другите и да държи Морийн в цялостно послушание. Двете живеят в един затворен кръг от ненавист и саморазрушение и към този момент не имат вяра, че в миналото ще настъпи смяна. Морийн е подготвена да избяга с първия срещнат, а майка й е подготвена да унищожи живота й, с цел да я задържи. На фона на разказите на съседите за далечни страни и градове, където от дълго време живеят всичките им близки, двете дами затъват от ден на ден в нещастието си, неспособни да открият успокоение и хубост в своето в този момент.
  „ Кралицата на хубостта от дребния град “ е първата пиеса на Мартин Макдона сложена в България (авторът е доста по-известен с по-късните„ Пухеният “ и „ Ръкомахане в Спокан “). Гледала съм първата режисура на това произведение в Народния спектакъл с превъзходните Ванча Дойчева и Мария Каварджикова и видяното нощес в спектакъл „ Възраждане “ е много надалеч като качество. Текстът е мощен, само че без подобаващите артисти облиците на Мег и Морийн са неубедителни, скучни и даже дразнещи. Постановката е на Йосиф Сърчаджиев, който се изявява в ролята на повествовател, само че даже неговата аура не може да избави пиесата. Вероятно това е най-трудното – да се реши къде претенциите надвишават опциите. В тази пиеса наподобява в преценката си са сбъркали всички – и постановчикът, и артистите.