Тя е красива, умна, забавна жена на 35. Майка. И

Тя е красива, интелигентна, занимателна жена на 35. Майка. И е прелестна в тази роля – нежна, мека, топла, всеотдайна, шептяща. Способна да приказва в дълбокото с някого и по едно и също време с това да намира изгубена топка, да прошепва нещо, да се усмихва подкрепящо. А той е двугодишен чаровник, с безсънен взор и неспирна сила. Гледам ги в профил и си мисля, че това е една нежна естетика сред две души, вибриращи в цялостно доверие една към друга. Иска ми се тя да може да се види през моите очи.

Тя приказва. Казва ми по какъв начин в действителност е ужасна със сина си. Случвало се да му се разкрещи. Веднъж дори го блъснала! Понякога не го чувала, когато нещо й споделя, а през вчерашния ден дори заспала преди него. Гледа го сама, таткото ту го има, ту го няма. Никой не й оказва помощ. Не наподобява изморена обаче, най-малко не, до момента в който се прави на мечка и се придвижва на четири крайници през поляната, ръмжейки. Опитвам се да я накарам да чуе какво приказват другите майка на площадката на децата си – „ Не те ли позор, ма, пикла тригодишна?! “, „ Ставай, ставай нищо ти няма, по този начин е като си смотан “, плесници, закани, … нормалния майчински репертоар по тези места. На този декор тя е ангел, искаше ми се най-малко за момент да осъзнае какъв брой прелестна майка е в действителност. Казва, че я е боязън за него, само че в действителност се опасява за себе си. 

Но тя не чува това. Чува единствено личния си глас, който е изострен, необичащ се, обиждащ, отхвърлящ. Тогава си дадох сметка, че тя е изцяло изгубила себе си, влизайки в ролята на майка. И в този момент осъзнава това и като че ли намразва Майката, само че и не може да я пусне, тъй като оттатък тази роля не намира нищо. Захваща се за камъни от сорта на „ не мога “ и „ няма по какъв начин “, които я потапят още повече. Иска да го пусне, желае да се отдели от сина си най-малко малко, най-малко да вдиша за малко въздух сама, да остане със себе си, само че се опасява. Казва, че я е боязън за него, само че в действителност се опасява за себе си. Толкова прочут сценарий…

Когато родиш дете, внезапно попадаш в една изцяло нова роля, като че ли се раждаш още веднъж. И тази роля е толкоз завладяваща, толкоз изпълваща и плътна, че изоставяш старите си функции на жена, държанка, хлапе, изобретател, другарка, актьор или каквото там те е определяло най-добре и се потапяш в един нов свят, миришещ на мляко, опакован в памперси, свят изцяло самодостатъчен си и толкоз гальовен, мекичък, персонален. В началото по този начин е добре - природата го е измислила, бебето се нуждае от майката толкоз доста, че с цел да пести сила, тя изоставя всички други свои функции. Но след това постепенно, лека-полека е нужно да си ги намира още веднъж, да ги преоткрива през своите нови очи, да намира нови функции. В противоположен случай се изгубва в ролята на майка.

Гледам я по какъв начин умерено изяснява за десети път за какво в този момент няма да скача с него на батута и толкоз ясно виждам какъв брой доста тя се нуждае от един ден в тишина, във време за себе си, в ароматна вана или хубава брошура. Има потребност да си сготви нещо единствено за себе си, да си пусне обичаната музика, да си подреди масата и да се нахрани сама. И може би няма потребност от старите си функции. Много е евентуално, в случай че опита да излезе на бар със старите си приятелки, без деца, да се почувства не напълно на място. Или пък напълно на място, знам ли. Но за мен се оказа, че бягането обратно към старите функции не ми хареса, не се открих там, в противен случай. И беше страшничко в нищото, тъй като хем си дадох пространство, хем не знаех какво да го върша. И тогава започнах да откривам новите неща за мен, нови занимания, нови ползи, нови другарства.Това беше един от най-големите ми уроци – че с цел да бъда добра майка на сина ми би трябвало да бъда добра майка и на себе си.

Помня обаче, че се оказва много мъчно да оставиш тази по този начин всепоглъщаща роля на майката. Тя по този начин надълбоко се е загнездила, че когато отчупиш даже малко парче, зейва дълбока празнина. И идва суматохата. „ Коя съм аз? Майка - да, само че и какво друго? “ И тук е моментът, в който, в случай че просто постоим в тази празнина, се отваря едно ново пространство вътре в нас. И там можем да забележим душата си, можем да забележим себе си по този начин, както в никакъв случай до момента. И да се погрижим за себе си. Със същата обич, с която се грижим за детето си.

Това беше един от най-големите ми уроци – че с цел да бъда добра майка на сина ми, би трябвало да бъда добра майка и на себе си. Че в случай че не храня себе си, няма по какъв начин да нахраня и него – безусловно и преносно. Че в случай че не се грижа за себе си, не се грижа и за него.

Гледах тази прелестна майка и не знаех какъв съвет да й дам и да й давам ли въобще.  

Единственото, което съумях да й кажа бе: „ Погледни го, той те обожава. И той знае за какво те обича по този начин.  Обичай се и ти. Бъди прелестна за себе си, както си и за него. “

След това се прибрах у дома и си направих салата. Пих чай. Четох. Поспах. Погрижих се за себе си и по-късно бях подготвена да бъда най-хубавата майка за сина ми.