Тя е едно съвсем софийско и много градско момиче. Такова

Тя е едно напълно софийско и доста градско момиче. Такова беше още през 90-те, когато аз се пробвах да пиша в музикалния вестник “Ритъм ”, а Констанца Памукчиева (или просто Кони) го “връзваше ” – термин от ерата на полиграфията, в която графичният дизайнер чертаеше макети на хартия, а връзващият изпълняваше концепциите му в цифров тип.

Днес Кони прави и едното, и другото сама във в. “24 часа ”, и съм сигурна, че го прави както преди време – бързо, хубаво и с готовност да помогне на всички.Всъщност желанието да оказва помощ е мотивът да ви я показва. Наскоро Кони отряза дългата си черна коса за акция, която обезпечава перуки за раково заболели хора, изгубили косите си поради химиотерапията. Жест, видимо малък, само че надълбоко покъртителен в даряването на парченце от себе си за другия.

Освен хората, Кони обича и... камъните, скъпоценни и полускъпоценни, обработени или не, обича да чете за тях и да ги преглежда. Обича още да кара кола и да пътува; обича морето.

 

Коя е Констанца Памукчиева – тук и в този момент, в своите лични очи?
Добра, обективна, сговорчива, дружелюбна, прочувствена, комбинативна, купонджийка и може би малко мързелива. Колко съм добра в личните си очи!

От какво си направена?
От любов.

Как стана графичен дизайнер?
От дребна обичам да класифицирам и преподреждам нещата, по величина, форма, цвят, материал, само че всичко стана инцидентно. Моите родственици чакаха да стана юрист, да продължа специалността на татко ми, само че аз започнах работа в издателство. Така се срещнах с процесите в полиграфията, с оформлението на книги и списания и по този начин комбинирах влечението за хубост и естетика със знанията и опита.
Завършила съм образни изкуства и връзки със компетентност приложна и видеографика и маркетинг. Занимавам се с дизайн и предпечат на печатни издания, външна реклама и образна връзка.С един дребен жест можеш да подкрепиш човек, на който животът се е преобърнал. Косата пораства, когато я подстригваш, не боли... Кой е най-трудният урок в живота ти?
Да се науча да имам самообладание. И още го изучавам.

Откъде ти хрумна концепцията да дариш косата си за перука на онкоболен човек?
За акцията научих инцидентно от фейсбук. Моя другарка беше харесала статус на нейна позната, която си беше дарила косата, заинтригува ме и се разрових в мрежата. Замислих се, че с един дребен жест можеш да подкрепиш човек, на който живота се е преобърнал. Косата пораства, когато я подстригваш, не боли, в действителност като се замислиш нищо не ти коства да си пуснеш по-дълга коса и по-късно да я отрежеш. Аз смятах, че защото имам гъста и плътна коса ще е задоволителна за една перука, с цел да зарадва една жена. Но се оказа, че за производството й трябват три коси, които да бъдат близки като конструкция. Затова, когато се подстригах, взех решение да напиша няколко реда във фейсбук, с цел да може повече хора да схванат за акцията.

Как се почувства на излизане от фризьорския салон?
Доволна, лека, пречистена, добра, не знам... едно изключително възприятие, че правиш нещо за други хора, без да ги познаваш... не мога да го обясня, само че ми хареса! 

Като беше дребна, доста искаше да...
... мога да реализирам всичко бързо и елементарно.

Най-голямото ти достижение дотук е...
... децата ми. Имам две прелестни деца – Йордан, на 27 година, той приключи Техническия университет в София и работи в HP, и Ина, на 12 година, ученичка в VІ клас. Мъжът ми е минен инженер.

Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
Вкъщи, несъмнено, е там, където е фамилията ми, децата ми, брачният партньор ми. Но аз имам и друго „ у дома “, то е доста персонално, в мислите ми, то е „ при мама “, прибирам се там, когато нуждая се от опорна точка.

Разкажи ни една приказка, апелирам!
Веднъж мишката видяла, че стопанинът на фермата й заложил капан. Веднага алармирала кокошките, разказала на овцете и на кравата. Но всички те равнодушно я отпъждали: " Нас какво ни визира, това е твой проблем, не наш! ”
Не минало доста време, в клопката попаднала змия. Жената не фермера се пробвала да я извади, само че змията я ухапала. Стопанката на фермата легнала болна на легло. Докато я лекували, заклали кокошките, с цел да я хранят с потребна чорба. После заклали и овцете, с цел да посрещат всеки, който идвал да навести болната. Накрая, когато оздравяла, заклали и кравата, с цел да създадат курбан. И през цялото това време мишката единствено гледала през една дупчица в стената и си мислела за нещата, към които никой няма отношение!