Момичето паяк: Системата не може да убие свободните
Тя е едно момиче от града. Може би най-щурото от всички. Обича висините, а духът ѝ е толкоз безгрижен, че изкачването на светофар в името на съвършения кадър не е никакво затруднение пред задачата. Казва се Ина Ангелова. Да, името ѝ не ни приказва за нищо познато. По делата ще я познаем. Защото напълно непринудено взе решение да покори постройката на Партийния дом за да снима фрагменти за кандидатстването си в НАТФИЗ. Но даже да не завоюва своето място там, тя получи нещо доста по-ценно: обичта на хората и новото си амплоа на Момичето-паяк. Същото момиче, което е зложелател на всяка система. Представяме ви Ина Ангелова такава, каквато не успяхте да я видите в обективите на другите медии.
Здравей! Преди дни съумя да впечатлиш обществеността, като се качи върху постройката на Партийния дом. Притокът на адреналин от протестната атмосфера или чувството за цивилен дълг стои зад тази ексцентрична демонстрация на активизъм, с изключение на търсенето на друга позиция за кадър, с който да аплайваш в НАТФИЗ?
Ина Ангелова: Здравей! Преди да се кача върху постройката на Партийния дом, у мен нямаше мощно развито чувство за цивилен дълг. Впоследствие обаче усетих, че доста хора са се впечатлили от направеното от мен. Може би за някои от тях съм била подстрекател и те да изразят своите позиции на площада. Разбирайки това, у мен се настани чувство на гражданска отговорност. В концепциите ми даже не е попадало това да се кача върху постройката, всичко беше непринудено. Не мисля, че е демонстрация на активизъм. В основата на всичко беше фрагментът, даже не съм очаквала, че ще бъда забелязана.
В изява показа, че фрагментът отвисоко е бил разочароващ за теб самата. Нека метафорично погледнем към панорамната панорама над страната. Какво вижда там Момичето паяк, в случай че приемем, че политиката ни е един кадър?
Ина Ангелова: Онова, което се вижда в общ проект, са едни затворени здания. Пред тях се намират всички недоволни и бунтуващи се персони. Бунтът им не стопира, а постройките са все по този начин затворени. Никой не желае да чуе ничии претенции. По средата на цялата тази картина се намира и полцията. Но все пак разнообразието от лица, тяхната разноцветност и единение са една по-скоро приятна панорама. Според мен това е едно положително резюме на пейзажа в страната.
Прякорът Момичето паяк видимо стана естествена част от твоята еднаквост, като че ли си супергерой на новото време. Приятно ли е чувството да те възприемат като такава или даже ти самата не би се определила по този метод?
Ина Ангелова: Чувала съм за прякора Момичето паяк единствено един път или два пъти, даже в последните дни го бях не запомнила. Не мога да кажа, че е станал основна част от моята еднаквост. Усещането за популярност е значително необичайно и от време на време притеснително. Не съм привикнала да бъда център на вниманието. В множеството случаи известността няма действителна тежест за мен, безразлична ми е. Затова и не бих се определила като супергерой на новото време.
А какви суперсили би трябвало да има един младеж в България, с цел да бъде сполучлив? И какви са твоите персонални сили, които те тласкат към висотите?
Ина Ангелова: Мисля, че с цел да бъдеш сполучлив, без значение дали тук или в чужбина, би трябвало на първо време да умееш да слушаш личния си глас, а след това и да намериш своя желан и неповторим път, към който те тласка интуицията. Важно, несъмнено, е да не се влияем от публичния напън. Не мисля, че персоналните триумфи, които можем да реализираме, се разграничават според от страната, в която сме. В България можем да успеем по този начин, както на всички места другаде, стига да притежаваме тези качества. Възможно е самата аз да не мога да направя разлика в триумфа, който можем да реализираме в другите страни, защото съм родена тук. Само допускам, че в някои страни човек може да получи повече поддръжка по пътя на развиването си. Това не трансформира обстоятелството, че личностното израстване си остава в директна взаимозависимост точно от обособения субект. Колкото до мен – не мисля, че владея суперсили. Своенравна съм. Това е както моето главно качество, по този начин и минус. Рядко се преценявам с това, което ми споделят, избирам целенасочено да последвам пътя на личната си вътрешен глас. Нерядко това се оказва неточност.
View this post on Instagram
We Sofia #bulgariangirl #sheisamazing #sofia #july2020 #daystoremember #youngpower #strikeapose #photographer #freedom #future #hope #viewsofia #brave #smart #wayoflife
A post shared by View Sofia (@viewsofia) on Jul 13, 2020 at 12:06pm PDT
Знаем, че преди медиите да те нарекат Момичето паяк, си била разпознаваема и като Враг на системата. Коя е системата (или съвкупността от системи), на която си оповестила своята персонална война? И по какъв начин една система може да убие личността?
Ина Ангелова: За мен системата е съвкупността от обществото и прилежащите му институции. Мисля, че те са тези, които слагат личността в рамка, карат я да върви по строго избран път. Така те лишават огромна част от човешката независимост. Ето за какво има хора, които просто не могат да бъдат поместени в тази система. Със самото си разграничение те я унищожават. Сякаш тези хора имат бодли, които се забиват надълбоко в общоустановеното, в нормите. Метафоричните им бодли се показват в разликите, творчеството и различното мислене. Премахвайки свободата, системата ни убива. За мнозина това е неясно, незабележимо. За други пък това е задоволително, носи успокоение и комфорт и сигурност. Друг метод, по който убива системата, е посредством нейното отрицание към другия светоглед, с който съперниците ѝ поглеждат на света. Моят псевдоним Враг на системата е точно протестът ми против това да бъда сложена в рамка. Не искам да нося етикета на своята тъждественост. Така давам воля и на желанието си да разбия порочната система или, в случай че не съумея да я унищожа, то най-малко да избягам от нея. Най-страшно е когато системата успее да шлифова мисленето ни от ранна детска възраст. Положително е, че не всеки може да бъде погубен от нея. Това зависи от персоналната осъзнатост.
В България тематиката за убиващата система последователно стартира да затихва в медийното полезрение. За сметка на това се появиха ръководещи анимационни герои. На кои герои би оприличила актуалните политици? И има ли позитивни персонажи измежду тях, които обичаш?
Ина Ангелова: За мое страдание не съм осведомена с анимационните герои на нашето ръководство. Ако би трябвало да ги оприлича на някого, то това би бил чичо Скрудж. Мисля, че множеството хора от властта са негови прелестни олицетворения. Все още нямам свой любим положителен персонаж.
Има и още...
Здравей! Преди дни съумя да впечатлиш обществеността, като се качи върху постройката на Партийния дом. Притокът на адреналин от протестната атмосфера или чувството за цивилен дълг стои зад тази ексцентрична демонстрация на активизъм, с изключение на търсенето на друга позиция за кадър, с който да аплайваш в НАТФИЗ?
Ина Ангелова: Здравей! Преди да се кача върху постройката на Партийния дом, у мен нямаше мощно развито чувство за цивилен дълг. Впоследствие обаче усетих, че доста хора са се впечатлили от направеното от мен. Може би за някои от тях съм била подстрекател и те да изразят своите позиции на площада. Разбирайки това, у мен се настани чувство на гражданска отговорност. В концепциите ми даже не е попадало това да се кача върху постройката, всичко беше непринудено. Не мисля, че е демонстрация на активизъм. В основата на всичко беше фрагментът, даже не съм очаквала, че ще бъда забелязана.
В изява показа, че фрагментът отвисоко е бил разочароващ за теб самата. Нека метафорично погледнем към панорамната панорама над страната. Какво вижда там Момичето паяк, в случай че приемем, че политиката ни е един кадър?
Ина Ангелова: Онова, което се вижда в общ проект, са едни затворени здания. Пред тях се намират всички недоволни и бунтуващи се персони. Бунтът им не стопира, а постройките са все по този начин затворени. Никой не желае да чуе ничии претенции. По средата на цялата тази картина се намира и полцията. Но все пак разнообразието от лица, тяхната разноцветност и единение са една по-скоро приятна панорама. Според мен това е едно положително резюме на пейзажа в страната.
Прякорът Момичето паяк видимо стана естествена част от твоята еднаквост, като че ли си супергерой на новото време. Приятно ли е чувството да те възприемат като такава или даже ти самата не би се определила по този метод?
Ина Ангелова: Чувала съм за прякора Момичето паяк единствено един път или два пъти, даже в последните дни го бях не запомнила. Не мога да кажа, че е станал основна част от моята еднаквост. Усещането за популярност е значително необичайно и от време на време притеснително. Не съм привикнала да бъда център на вниманието. В множеството случаи известността няма действителна тежест за мен, безразлична ми е. Затова и не бих се определила като супергерой на новото време.
А какви суперсили би трябвало да има един младеж в България, с цел да бъде сполучлив? И какви са твоите персонални сили, които те тласкат към висотите?
Ина Ангелова: Мисля, че с цел да бъдеш сполучлив, без значение дали тук или в чужбина, би трябвало на първо време да умееш да слушаш личния си глас, а след това и да намериш своя желан и неповторим път, към който те тласка интуицията. Важно, несъмнено, е да не се влияем от публичния напън. Не мисля, че персоналните триумфи, които можем да реализираме, се разграничават според от страната, в която сме. В България можем да успеем по този начин, както на всички места другаде, стига да притежаваме тези качества. Възможно е самата аз да не мога да направя разлика в триумфа, който можем да реализираме в другите страни, защото съм родена тук. Само допускам, че в някои страни човек може да получи повече поддръжка по пътя на развиването си. Това не трансформира обстоятелството, че личностното израстване си остава в директна взаимозависимост точно от обособения субект. Колкото до мен – не мисля, че владея суперсили. Своенравна съм. Това е както моето главно качество, по този начин и минус. Рядко се преценявам с това, което ми споделят, избирам целенасочено да последвам пътя на личната си вътрешен глас. Нерядко това се оказва неточност.
View this post on Instagram
We Sofia #bulgariangirl #sheisamazing #sofia #july2020 #daystoremember #youngpower #strikeapose #photographer #freedom #future #hope #viewsofia #brave #smart #wayoflife
A post shared by View Sofia (@viewsofia) on Jul 13, 2020 at 12:06pm PDT
Знаем, че преди медиите да те нарекат Момичето паяк, си била разпознаваема и като Враг на системата. Коя е системата (или съвкупността от системи), на която си оповестила своята персонална война? И по какъв начин една система може да убие личността?
Ина Ангелова: За мен системата е съвкупността от обществото и прилежащите му институции. Мисля, че те са тези, които слагат личността в рамка, карат я да върви по строго избран път. Така те лишават огромна част от човешката независимост. Ето за какво има хора, които просто не могат да бъдат поместени в тази система. Със самото си разграничение те я унищожават. Сякаш тези хора имат бодли, които се забиват надълбоко в общоустановеното, в нормите. Метафоричните им бодли се показват в разликите, творчеството и различното мислене. Премахвайки свободата, системата ни убива. За мнозина това е неясно, незабележимо. За други пък това е задоволително, носи успокоение и комфорт и сигурност. Друг метод, по който убива системата, е посредством нейното отрицание към другия светоглед, с който съперниците ѝ поглеждат на света. Моят псевдоним Враг на системата е точно протестът ми против това да бъда сложена в рамка. Не искам да нося етикета на своята тъждественост. Така давам воля и на желанието си да разбия порочната система или, в случай че не съумея да я унищожа, то най-малко да избягам от нея. Най-страшно е когато системата успее да шлифова мисленето ни от ранна детска възраст. Положително е, че не всеки може да бъде погубен от нея. Това зависи от персоналната осъзнатост.
В България тематиката за убиващата система последователно стартира да затихва в медийното полезрение. За сметка на това се появиха ръководещи анимационни герои. На кои герои би оприличила актуалните политици? И има ли позитивни персонажи измежду тях, които обичаш?
Ина Ангелова: За мое страдание не съм осведомена с анимационните герои на нашето ръководство. Ако би трябвало да ги оприлича на някого, то това би бил чичо Скрудж. Мисля, че множеството хора от властта са негови прелестни олицетворения. Все още нямам свой любим положителен персонаж.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ