Джулия Чайлд, която поднесе Франция в чиния
Тя е един самобитен кулинарен мастодонт. Името ѝ мъчно може да бъде надскочено в света на готварството. И не тъй като в менюто си включва претенциозни ястия, недостъпни за нейните многочислени фенове. Напротив, Джулия Чайлд има статут на легенда измежду феновете на кулинарията поради простотата, която става нейно непроменяемо кредо. Без даже да е готвила в професионална кухня. Така, с помощта на една отдадена на пристрастеността си жена, междинната американска класа се допира до видимо недостижимата френска кухня, а артикули като артишока се появяват на щандовете на елементарните магазини. Но до какви житейски обстановки води това да носиш с горделивост името Джулия Чайлд?
Тази уважавана от генерации дама стартира своя път в Калифорния като Джулия Каролин Макуилямс. Годината е 1912-та и никой не подозира, че Джон Макуилямс и Джулия Каролин Уестън са дали на света най-разпознаваемата кулинарна емблема. Всъщност по това време даже няма намек за бъдещата кариера на Джулия. Баща ѝ демонстрира слаб интерес към готвенето. Стечението на редица условия тласка Чайлд първо към работата като текстописец, а след това и към Службата за стратегически услуги (предшественик на ЦРУ) по време на Втората международна война.
В този интервал подготвя и първата си рецепта. Но тя не е предопределена за гладни хора, тъй като е отрова за акули. Последната е била средство за прогонване на акулите от дълбоководните минни заграждения на американците. Дълбочинните бомби, употребявани за заличаване на немските подводници, са привличали доста акули, които се сблъскват с тях и ги взривяват. За да бъдат предотвратени тези произшествия, Джулия основава отровата, с която са били третирани мините. Така оцеляването е обезпечено както за акулите, по този начин и за бомбите.
През 1944 година е пренасочена към Цейлон (Шри Ланка). Там тя дава отговор за класифицирани документи на Службата, свързани с азиатските интервенции. После е преместена и в Кунмин, Китай, още веднъж по работа. И с цел да стане заслужен за холивудска продукция животът на Чайлд – там тя среща бъдещия си брачен партньор, Пол Чайлд, също чиновник на Службата и посланик. Той обича изкуството и поезията и има... изтънченото небце, което ще предопредели бъдещето на неговата брачна половинка. Неслучайно, несъмнено. За разлика от фамилията на Джулия, Пол е почнал живота си измежду хора с обсесия към кулинарията.
Най-сетне идва и решаващата 1948 година Двамата се местят във Франция, където една вечеря със стриди и морски език остава неизменима диря в метода, по който Джулия Чайлд преглежда кулинарията. Именно тези ястия тя ще запомни за цялостен живот. Емоциите, провокирани от новите усети, Чайлд разказва пред The New York Times като „ цялостно разтваряне на духа и душата “. И в действителност – разтварянето на духа е толкоз цялостно, че Джулия постъпва в реномираната школа Le Cordon Bleu, където се учи от опитни майстори готвачи. По-късно се учи и в женския готварски клуб Le Cercle des Gourmettes. Там среща една също толкоз отдадена на задачата за разпространяване на френската кухня жена.
Научете още...
Тази уважавана от генерации дама стартира своя път в Калифорния като Джулия Каролин Макуилямс. Годината е 1912-та и никой не подозира, че Джон Макуилямс и Джулия Каролин Уестън са дали на света най-разпознаваемата кулинарна емблема. Всъщност по това време даже няма намек за бъдещата кариера на Джулия. Баща ѝ демонстрира слаб интерес към готвенето. Стечението на редица условия тласка Чайлд първо към работата като текстописец, а след това и към Службата за стратегически услуги (предшественик на ЦРУ) по време на Втората международна война.
В този интервал подготвя и първата си рецепта. Но тя не е предопределена за гладни хора, тъй като е отрова за акули. Последната е била средство за прогонване на акулите от дълбоководните минни заграждения на американците. Дълбочинните бомби, употребявани за заличаване на немските подводници, са привличали доста акули, които се сблъскват с тях и ги взривяват. За да бъдат предотвратени тези произшествия, Джулия основава отровата, с която са били третирани мините. Така оцеляването е обезпечено както за акулите, по този начин и за бомбите.
През 1944 година е пренасочена към Цейлон (Шри Ланка). Там тя дава отговор за класифицирани документи на Службата, свързани с азиатските интервенции. После е преместена и в Кунмин, Китай, още веднъж по работа. И с цел да стане заслужен за холивудска продукция животът на Чайлд – там тя среща бъдещия си брачен партньор, Пол Чайлд, също чиновник на Службата и посланик. Той обича изкуството и поезията и има... изтънченото небце, което ще предопредели бъдещето на неговата брачна половинка. Неслучайно, несъмнено. За разлика от фамилията на Джулия, Пол е почнал живота си измежду хора с обсесия към кулинарията.
Най-сетне идва и решаващата 1948 година Двамата се местят във Франция, където една вечеря със стриди и морски език остава неизменима диря в метода, по който Джулия Чайлд преглежда кулинарията. Именно тези ястия тя ще запомни за цялостен живот. Емоциите, провокирани от новите усети, Чайлд разказва пред The New York Times като „ цялостно разтваряне на духа и душата “. И в действителност – разтварянето на духа е толкоз цялостно, че Джулия постъпва в реномираната школа Le Cordon Bleu, където се учи от опитни майстори готвачи. По-късно се учи и в женския готварски клуб Le Cercle des Gourmettes. Там среща една също толкоз отдадена на задачата за разпространяване на френската кухня жена.
Научете още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ