Тя е абсолютно най-любимата ми актриса. И само тя може,

Тя е безусловно най-любимата ми актриса. И единствено тя може, откакто предходната година завоюва съвсем всички кино награди за, в това число номинация за „ Оскар “, да избере идващият й филм да бъде чудноват, фестивален и обезпечено несполучлив финансово. Просто по този начин, с цел да се забавлява. Защото ми се коства, че се е забавлявала много, снимайки „ Мадам Хайд “, още повече че това е вторият й филм с режисьора Серж Бозон и първият е също по този начин побъркан и безусловно несполучлив финансово. Мадам Джекил е учителка по физика в гимназия в предградията на Париж, в която множеството възпитаници имат непроизносими арабски или африкански имена. За повече от 30 години педагогическа активност мадам Джекил е научила всички тънкости на физиката, само че не и тайната по какъв начин да накара учениците да я слушат или да харесват предмета й. Това непрестанно я подлага на насмешки, инспекции от инспектори и разисквания на педагогическия съвет. е безусловно прелестна в ролята на уязвима и деликатна жена, в която някъде надълбоко бълбука скрита гняв – в един миг тя се скрива зад кофите за отпадък, с цел да крещи.

Един ден по време на лятна стихия мадам Джекил е ударена от гръмотевица и се трансформира в мадам Хайд – чудноват сомнамбул, светеща фигура на жена, която изпепелява всичко, което допре. На пръв взор това са нощни бълнувания, само че на процедура и самата мадам Джекил се трансформира последователно и се трансформира в учителката, която постоянно е желала да бъде.

С изключение на няколко мощни включвания на Ромен Дюри в ролята на шефа и на Хосе Гарсия като брачна половинка, Изабел Юпер е в центъра на всяка сцена от кино лентата, безупречна. Специално внимание заслужават костюмите (художник по костюмите е Делфин Капосела), които са прецизен барометър за протичащото се във всеки един миг.

Това несъмнено не е измежду шедьоврите във филмографията на Изабел Юпер, само че има няколко положителни подиуми, забавни наблюдения върху просветителната система във Франция и е доказателство, че Изабел може да играе всичко. Но това може да се потвърди и с много други, по-силни заглавия.