Твърде много са различията между Белград и София, но в

Твърде доста са разликите сред Белград и София, само че в политиката постоянно може да се откри действителния баланс, който води към нова тактика в връзките на Западните Балкани.

Ако има нещо общо сред българския министър председател Бойко Борисов и сръбския президент Александър Вучич, то е само в това, че обичат да приказват пред публицистите за всичко, че при тях няма скрито-покрито, че при тях няма неразрешени тематики, обичат да се хвалят и постоянно са обхванати от неконтролирана политическа еуфория на обещанията. Това може да назовем балкански политически специалитет, само че когато седнат на масата за договаряния, нещата бързо се трансформират. Защо?

Премиерът Борисов преди време сподели, че на Балканите сме се разбрали да няма велики, че всички сме равни, само че като наблюдаващ на сръбската политическа сцена, това ще бъде доста сложен развой в Сърбия, която не може да се освободи още от своето минало, шовинизъм, политическата еквилибристика и самочувствието, което доста постоянно минава границите на положителния дипломатически усет. Когато Вучич стартира да приказва за българските окупатори, когато българските лекари се прогонват от Босилеград по високомерен метод, когато по разнообразни способи се гази българщината в Сърбия, ние с право започваме да се бунтуваме вътрешно против сръбските фиксидеи, които нарушават мъчно градените добросъседски връзки сред Белград и София.

По тази причина българският министър председател Бойко Борисов би трябвало в Белград, без значение че срещата е четиристранна, изрично да подсети и да повтори на президента Александър Вучич, че България поддържа пътя на Сърбия към Европейски Съюз, само че тази поддръжка не може да бъде безусловна и наивна. Тя изисква Сърбия да съблюдава всички европейски стандарти във връзка с българското малцинство, да бъде обуздана антибългарската нервност, която води в задънена улица и не оказва помощ за построяването на европейските полезности тук.

Може би българската роля по време на нейното европейско председателство е да помогне на Сърбия да разбере, че действително тя няма опция с изключение на Европа, че съветската носталгия не е печеливш вид, че е неуместно сръбският външен министър Ивица Дачич да декларира публично, че Съединени американски щати постоянно са имали въздействие на Балканите, което не е толкоз позитивно. Българският министър председател Борисов би трябвало да има специфична роля в Белград. Сигурно в този момент е моментът да покаже, че България няма да прави никакви взаимни отстъпки с мира на Западните Балкани и да подсети, че тя държи в ръцете си ключа с нерешените спорове. Това че сръбският президент Вучич заявява предпочитание за евроинтеграция не е задоволително. За България в този момент е моментът непосредствено, съответно и недвусмислено да заявява какво чака от Сърбия, с цел да бъдат предпазени българските национални ползи. Досега бяхме очевидци на доста обещания от страна на Белград, в този момент е време той да ги извърши. Отмина времето когато политиците единствено се потупваха по рамото.
Сега е времето България да каже какво чака от Белград в естетика със своите национални ползи / БГНЕС
Сега е времето България да каже какво чака от Белград в естетика със своите национални ползи, а Белград да покаже, че схваща европейския език. Всичко друго е маскен бал и политическа заблуда. България направи мост към Македония. Кой ще построи моста сред Сърбия и България?

Срещата в Белград идва в навечерието на българското европредседателство, когато Западните Балкани са на пръв взор един кротичък район, който обаче крие напрежение и спорове. Те могат в един миг да заразят с балканския вирус освен Балканите, само че и Европа, тъй като Косово, Босна, даже и Сърбия остават във фокуса на Европейски Съюз. България има политическата задача за усмиряване на опърничавите, да очертае комплицирания път за решение на проблемите на Западните Балкани. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------

Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.