Как Турция и Сирия бяха на ръба на война през 1998 г.
Турция има изключително отношение към Сирия и доста постоянно поглежда тази страна с неодобрение. В историята ще открием, че страната е доста покрай възможното нахлуване и евентуалната злополука може да бъде видяна през далечната 1998 година Поводът е, че Сирия продължава да прибира хора от Кюрдската работническа партия на своя територия, а същата не е доста обичана и мечтана от страната.
След няколко предложения да се спре с този церемониал и да се върнат въпросните политически бежанци, Сирия продължава да извършва една и съща функционалност. Следователно Турция взема решение, че повече няма да търпи и публично навлиза в територията на Сирия. Това принуждава дипломацията не просто да работи на високи обороти, а да употребява всички способи, с цел да спре евентуалната кървава война. Въпросът тук е: дали тези ограничения не се забавиха?
На 4 октомври 1998 година някои от най-големите командири на Турция афишират, че публично влизат в неофициална война и армията е преведена в цялостна бойна подготвеност. Генерал Хюсеин Кивикоглу ще разгласи, че всичко има граници и търпението на Турция е публично завършило.
Междувременно турският министър на защитата Исвет Сезгин ще съобщи, че Турция нам да се намесва в политическите връзки на Сирия, само че в случай че тази страна продължи да нанася вреди против турция, няма по какъв начин да има различен отговор, с изключение на преустановяване на дипломатически оръжия и активирането на военните ограничения. Най-вероятно оръжието ще е доста по-добър способ за вслушване.
Турция стартира да подрежда към 10 хиляди боеца на границата си, а по-късно Народното събрание афишира, че ще наложи стопански, дипломатически и военни наказания на Дамаск.
Санкция се слага даже на известното турско кафе, което доста сирийци пият всеки ден. Това също стопира да се доставя, само че с него и още доста други артикули.
Отговорът на Сирия също не закъснява. Техният отговор е, че Турция има доста съществени връзки с Израел. Цитират се визитите на турския министър-председател Месут Илмаз в Израел, които най-вероятно са го предиздвикали да стартира по-радикални дейности против Сирия. Илмаз бърза да подсети, че сходни връзки не са съществували и тук не се приказва за връзки с една страна, за сметка на друга страна, а се приказва за сирийска поддръжка на сепаратисти, виновни за терора в Турция.
Израел също се намесва в целия спор и декларира, че няма никакво отношение в спора сред двете страни. Впрочем има даже дейности, които да подсигуряват на Сирия, че Израел освен няма да се намесва, само че и действително не играе никаква роля.
Заплахите на Анкара идват незабавно откакто 10 хиляди боеца от иракските кюрди се активизират, с цел да водят война дружно с комунистическата партия. Предишната година са изпратени още към 30 хиляди боеца по границите със Сирия, тъй като там се крие и водачът на партията Абдула Окалан, който се пробва да издейства политическо леговище оттатък Турция.
Турски изтребители не стопират да летят над Сирийската граница и да показват мощ, не влизат в пердах, само че действително демонстрират, че са подготвени да стартират бойни дейности. Турските публични канали показват, че е допустимо да се нанесат въздушни удари по партийни подготвителни лагери в долината Бека, където Сирия е окупирала Ливан.
Турският президент Сюлейман Демирел ще подсети, че към този момент не предизвестява Сирия, а непосредствено предизвестява света, че това не може да продължи. Активните военни дейности на Турция ще се считат за самоотбрана. Ситуацията в страната е задоволително нагнетена от няколко години, затова никой повече не може да си разреши страданието на турския народ, употребявайки дипломацията като прикритие.
Египетският президент Хосни Мубарак стартира своя лична дипломация сред Анкара и Дамаск в опит да спре евентуалния спор. Той е на мнение, че всяка една война е на път да отвори нови спорове и да сътвори още повече проблеми, което никога не може да се счита за доста положително решение. Мубарак е на мнение, че войната няма да реши проблемите, а единствено ще ги утежни, затова би трябвало да се открият всички изгорени пътеки, които могат да оказват помощ на двата народа.
Сейфи Ташан, шефа на института по Външна дипломатическа политика в Анкара ще показа, че американски круиз ракети са били употребявани върху цели на Ал Кайда в Судан и Афганистан през 1998 година Следователно отговорът на Съединени американски щати против терористичните организации не може да се счита като нищо друго, с изключение на ентусиазъм за турския народ.
Освен настояванията за изпъждане на членовете на партията, Турция упорства от Сирия да спре всички митинги и политически апетити към Хатай, намиращ се в Южна Турция. Анкара анексира провинцията през далечната 1939 година и седем години по-късно Сирия печели своята самостоятелност от Франция.
По това време Сирия осъжда мощно тежкото строителство на Турция по река Ефрат, която понижава водния поток и стартира да се отразява отрицателно на цяла Сирия. Анкара отвръща, че не договаря по отношение на водните си ресурси и шерването им, до момента в който на територията ѝ се крият терористи.
Такъв е образецът за строителството на бентове към границата на Афганистан, там обаче причинител и гарант е Иран. По това време няма разузнаване, което да не показва, че този боен спор е на път да прерасне в районна война и да замеси още доста участници.
Турският публицист Ченгиз Кадар предизвестява своите читатели в Сабах (турски в-к) и припомня, че идните турски военни дейности против Сърбия ще бъдат мъка за останалия арабски свят. Турските връзки с Израел ще допринесат за още проблеми, изключително откакто Израел също има доста съществени проблеми със Сирия.
Неговият апел е, че всички арабски страни би трябвало да се обединят против Сирия. Турските публични канали отхвърлят всякакво присъединяване или обвързване с мнението на журналиста, както и с връзки с останалите страни.
Либийският водач Муамар Кадафи ще застане на страната на Сирия в диспута по отношение на експанзията към страната и декларира, че такава ще се преглежда напълно като експанзия срещи Либия. Това е условие, което може да бъде намерено незабавно в контракта за отбрана на Арабските страни и Арабската лига.
Кадафи е взел участие и в други такива договаряния единствено 2 години по-рано. Дори и след опитите за основаването на Ислямско НАТО или Ислямска версия на Европейски Съюз, той продължава да отхвърля и да се дърпа от въпросната концепция. При визитата на Ербакан и представянето на концепцията пред Кадафи, стартира една тежка дрънканица против Турция и предлагането. Отново стартират обвинявания за връзка с Израел и опит за пробутване на натовски хрумвания. Продължава да се повтаря едно и също, че кюрдите са преследвани и имат право на своя лична среда.
Турция дава отговор същото и тъкмо затова стартира края на договарянията и връзките. В-к Сабах ще отговори, че това е нощ на срама в Турция и обидата е напълно за сметка на Турция.
На 8 октомври 1998 година Иран стартира лична атака с талибаните, само че също по този начин предлага своите услуги на посредник, като твърди, че двете страни могат да решат проблемите си без никакво принуждение.
Турското струпване на сили от страна на Иран с границата на Афганистан, може да се коства като детска игра. Целият свят няма по какъв начин да затвори очи и да удостовери, че светът е на ръба на една нова война. Сега е време дипломатите от целия свят да договарят и да открият метод, с който да решат казуса. На 20 октомври 1998 година двете страни са извикани, с цел да подпишат едно ново съглашение, в което Сирия би трябвало да откаже политическо леговище на всички представители на въпросната турска партия. Дамаск би трябвало да депортира Окалан. Турция съумява да го залови в Кения през февруари на идната година и той остава в пандиза и до ден сегашен.
Затоплянето на политическите връзки стартира страхливо. В следствие ще има и други имена на турски поданици, които се крият в Сирия. Никой не знае какво тъкмо е получила Сирия от това съглашение, само че мнозина настояват, че икономическите наказания са помогнали доста. Турското разузнаване по-късно ще се майтапи, че Ал-Асад е подготвен да съобщи личния си братовчед, в случай че се наложи, само че за благополучие това не се постанова.
Дали става въпрос за боен напън или външно въздействие, не можем да знаем, само че една злополука е избегната, имайки поради какъв брой бързо тази война щеше да въвлече и доста други страни, както и доста други армии.
