Коронавирусът спря Ердоган в Идлиб
Турското министерство на защитата разгласи, че стопира напредването на войски в региони на " оперативните зони " (така Анкара назовава местонахожденията на турските военни в Сирия). Турция планираше на 1 април да стартира военна интервенция в Идлиб. В тази връзка на границата на Сирия бяха трансферирани към три хиляди бойци и повече от 500 единици тежка военна техника. Сега е дадена команда за прекъсване под предлог за разширение на пандемията на ковид. Вярно е, че формалните отчети не прецизират от какво повече се опасява Турция: пандемичните талази, набиращи скорост на личната ѝ територия или пандемията в Идлиб - че турските войски, които са ситуирани в Северна Сирия, към този момент са хванали вируса и е рисково да се свързват с тях.
По-скоро и двете. По мотива турското Министерство на защитата съобщи следното: " Във връзка с коронавирусната зараза беше решено да се сведе до най-малко придвижването на войските в оперативните зони в Сирия, в случай че това не е належащо. " На фона на всички тези събития ситуацията и броят на наблюдателните пунктове на турските въоръжени сили в Идлиб станаха още по-несигурни. Според турския вестник “Евренсел ”, „ 10 от 12 пункта за наблюдаване, основани като част от процеса в Сочи, са ситуирани в следен от сирийската войска регион и не е ясно кой и по какъв начин ще подсигурява сигурността им “. Евгений Поддубний, съветски сътрудник в Сирия, съобщи, че вирусни инфекции са открити измежду турските “проксита ” в Идлиб. Но оттова не идва информация. СЗО разгласи, че има намерение да изпрати група лекари в тази сирийска провинция, само че не се знае по кое време. Международните филантропични организации се притесняват от разпространяването на ковид в бежанските лагери, изключително в Идлиб, където положението на хората към този момент е оценено като сериозно и здравна система на процедура няма. Турция затвори няколко гранични пункта на границата със Сирия след серия изявления в локални медии, че турските бойци са инфектирани с ковид в Идлиб. Няма удостоверение на информацията.
Коронавирусът завари Турция „ на поход “ и дейностите ѝ по никакъв метод не дават отговор на апела на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш, че за сдържането на ковид би трябвало да се прекратят бойните дейности в зоните на въоръжен спор. Независимо от това, пандемията, а не напъните на дипломацията, сътвориха ненадейно помирение на фронта на Идлиб, което съгласно турския вестник “Йени Ася ” „ принуждава политиците да премислят обстановката, тъй като коронавирусът може да се задържи за дълго време, създавайки заплаха за всички турци и сирийци, до момента в който тези, които дават заповеди за военни дейности, са безсилни пред вирусната зараза. " Но главният проблем докога Анкара ще бъде арестувана от конфронтационно мислене по отношение на Дамаск, ще се стреми да разплете „ Идлибския възел ” в Сирия, тъй че да се трансформира в нещо като Ивицата Газа или Северен Кипър. По времето преди пандемията турският президент Реджеп Ердоган работи в присъщия си жанр: той се опита да реализира съглашение с американците, вярвайки, че те ще „ предадат “ сирийските кюрди на него, организира синусоидална политика по отношение на Русия, макар че на 5 март след среща в Москва с Владимир Путин, дружно със своя съветски сътрудник, одобри взаимен документ, който удостовери уговорката към „ формат Астана “ и разгласи въвеждането на помирение и взаимно наблюдаване на значимата автомагистрала М4.
Но доста турски специалисти считат, че до момента Анкара не е съумяла да създаде добре премислена и изчислена сирийска тактика. На всяка крачка по разнообразни аргументи тя се оказваше с вързани ръце, а дейностите ѝ се ориентираха за проточване на времето. Неслучайно в турските медии стартира полемика по отношение на естеството на връзката сред радикалната група “Хаят Тахрир аш Шам ”, която работи в Идлиб и Анкара. Някои считат, че това е терористична конструкция, до момента в който други, в противен случай, оферират съюз с турската войска, защото „ води война не по-лошо от турската войска “. Но в допълнение към тази формация съществува и по този начин наречената „ Сирийска национална войска “ (СНА). Как в такива условия и в такава обстановка да се приложи съглашението от Астана за основаване на надеждна зона за деескалация в Идлиб? Но въпроси има и в Турция. Ердоган се надяваше, че интервенцията в Идлиб този път може да стане победоносна и той ще бъде в положение да обезвреди зараждащото съществено вътрешнополитическо напрежение. Сега някои политически сили в страната настояват, че зараждащата „ вирусна суматоха се разпали след военните интервенции заради военната интервенция на Турция в Сирия “, и този фактор изяснява „ дългото закъснение в докладването на първия случай на ковид в Турция “.
Стигна се до такава степен, че Ердоган беше упрекнат в отвращение да вкара изключително състояние в страната и да вкара войски по улиците, поради това, че се опасява от боен прелом. Накратко, пандемията на ковид трансформира освен сирийската политика на Турция, само че и нормалната ѝ политическа динамичност. Регионът се трансформира, ходът на войната в Сирия може да се промени. Но дали Ердоган ще се промени? /pogled.info
По-скоро и двете. По мотива турското Министерство на защитата съобщи следното: " Във връзка с коронавирусната зараза беше решено да се сведе до най-малко придвижването на войските в оперативните зони в Сирия, в случай че това не е належащо. " На фона на всички тези събития ситуацията и броят на наблюдателните пунктове на турските въоръжени сили в Идлиб станаха още по-несигурни. Според турския вестник “Евренсел ”, „ 10 от 12 пункта за наблюдаване, основани като част от процеса в Сочи, са ситуирани в следен от сирийската войска регион и не е ясно кой и по какъв начин ще подсигурява сигурността им “. Евгений Поддубний, съветски сътрудник в Сирия, съобщи, че вирусни инфекции са открити измежду турските “проксита ” в Идлиб. Но оттова не идва информация. СЗО разгласи, че има намерение да изпрати група лекари в тази сирийска провинция, само че не се знае по кое време. Международните филантропични организации се притесняват от разпространяването на ковид в бежанските лагери, изключително в Идлиб, където положението на хората към този момент е оценено като сериозно и здравна система на процедура няма. Турция затвори няколко гранични пункта на границата със Сирия след серия изявления в локални медии, че турските бойци са инфектирани с ковид в Идлиб. Няма удостоверение на информацията.
Коронавирусът завари Турция „ на поход “ и дейностите ѝ по никакъв метод не дават отговор на апела на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш, че за сдържането на ковид би трябвало да се прекратят бойните дейности в зоните на въоръжен спор. Независимо от това, пандемията, а не напъните на дипломацията, сътвориха ненадейно помирение на фронта на Идлиб, което съгласно турския вестник “Йени Ася ” „ принуждава политиците да премислят обстановката, тъй като коронавирусът може да се задържи за дълго време, създавайки заплаха за всички турци и сирийци, до момента в който тези, които дават заповеди за военни дейности, са безсилни пред вирусната зараза. " Но главният проблем докога Анкара ще бъде арестувана от конфронтационно мислене по отношение на Дамаск, ще се стреми да разплете „ Идлибския възел ” в Сирия, тъй че да се трансформира в нещо като Ивицата Газа или Северен Кипър. По времето преди пандемията турският президент Реджеп Ердоган работи в присъщия си жанр: той се опита да реализира съглашение с американците, вярвайки, че те ще „ предадат “ сирийските кюрди на него, организира синусоидална политика по отношение на Русия, макар че на 5 март след среща в Москва с Владимир Путин, дружно със своя съветски сътрудник, одобри взаимен документ, който удостовери уговорката към „ формат Астана “ и разгласи въвеждането на помирение и взаимно наблюдаване на значимата автомагистрала М4.
Но доста турски специалисти считат, че до момента Анкара не е съумяла да създаде добре премислена и изчислена сирийска тактика. На всяка крачка по разнообразни аргументи тя се оказваше с вързани ръце, а дейностите ѝ се ориентираха за проточване на времето. Неслучайно в турските медии стартира полемика по отношение на естеството на връзката сред радикалната група “Хаят Тахрир аш Шам ”, която работи в Идлиб и Анкара. Някои считат, че това е терористична конструкция, до момента в който други, в противен случай, оферират съюз с турската войска, защото „ води война не по-лошо от турската войска “. Но в допълнение към тази формация съществува и по този начин наречената „ Сирийска национална войска “ (СНА). Как в такива условия и в такава обстановка да се приложи съглашението от Астана за основаване на надеждна зона за деескалация в Идлиб? Но въпроси има и в Турция. Ердоган се надяваше, че интервенцията в Идлиб този път може да стане победоносна и той ще бъде в положение да обезвреди зараждащото съществено вътрешнополитическо напрежение. Сега някои политически сили в страната настояват, че зараждащата „ вирусна суматоха се разпали след военните интервенции заради военната интервенция на Турция в Сирия “, и този фактор изяснява „ дългото закъснение в докладването на първия случай на ковид в Турция “.
Стигна се до такава степен, че Ердоган беше упрекнат в отвращение да вкара изключително състояние в страната и да вкара войски по улиците, поради това, че се опасява от боен прелом. Накратко, пандемията на ковид трансформира освен сирийската политика на Турция, само че и нормалната ѝ политическа динамичност. Регионът се трансформира, ходът на войната в Сирия може да се промени. Но дали Ердоган ще се промени? /pogled.info
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ