Канал Истанбул: ще доведе ли грандиозният проект до екологична катастрофа?
Турският президент Реджеп Ердоган публично даде старт на строителството на противоречивия мегапроект „ Канал Истанбул “. Това се случи в събота, когато Ердоган участва на първа копка на моста Сазлъдере, един от шестте виадукта, които ще минават над бъдещия канал.
Президентът съобщи, че това е самобитна първа копка на „ откаченият му план “, както той единствено го назовава.
„ Канал Истанбул “ е един от главните цели на Ердоган през последните години. Той ще е с дължина 45 километра, най-тясната му част ще е с широчина 275 метра, а дълбочината му ще е 21 метра. Движението ще се прави в четири ленти във всяка посока. Над него ще минават 6 моста. Прогнозната му стойност е 15 милиарда $, а строителството му ще отнеме 6 години, написа Еконовини.бг.
В Турция тематиката за „ Канал Истанбул “ е мощно поляризирана. Проектът няма изключително огромна социална поддръжка, а кметът на Истанбул е един от най-отявлените му съперници.
Привържениците на канала считат, че той мощно ще облекчи трафика през Босфора, където кораби се постанова да чакат с дни, с цел да прекосят, а трафикът се е нараснал с 15 пъти от средата на предишния век.
Освен това той ще сътвори хиляди работни места и усили корабния трафик през Турция, носейки облага на страната.
Друг мотив е, че е допустимо да има положителен резултат върху казуса с тъй наречените „ морски сополи “ в Мраморно море. Слузта, която се образува в морето е вследствие на пренасищането на водораслите с органични субстанции, задушава морските жители и убива живота в морето. Привържениците на плана считат, че отварянето на още един канал ще помогне за нормализирането на морската флора.
Противниците на плана обаче са доста. Сред тях са еколози, учени, част от обществото и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Основните аргументи те да се опълчват на канала са следните:
Разликата в солеността на Черно, Мраморно и Бяло море е много огромна, 18%, 26% и 38%. Отварянето на канала внезапно би трансформирало солеността на Бяло море и Черно море, което безспорно ще има отрицателни последствия върху морската флора и фауна.
Изграждането на „ Канал Истанбул “ ще има резултат върху естествените течения сред Черно и Мраморно море. Учените се тормозят, че каналът ще се трансформира в сифон. Ще изсмуква водата от Мраморно море, която е мощно нечиста, и тя ще се влива в Бяло и Черно море. Това неизбежно ще има отрицателен резултат върху флората и фауната и в Черно, и в Бяло море, защото слузта от Мраморно море задушава морските типове.
Освен това кислородния баланс на водата ще бъде нарушен и ще стартира развой, прочут като „ аноксия “. Това постоянно е обвързвано със голям стрес за водорасли, планктон и морските жители.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е измежду главните съперници на плана, тъй като към 40% от водните запаси на Истанбул се намират в европейската част на града, точно там от където ще минава канала. От " Съюзът на камарите на инженерите в Турция " към този момент предизвестиха, че планът ще унищожи най-значимия водоизточник на Истанбул – язовир „ Сазлъдере “.
Освен всичко това, със започването на плана, като член на Съвета на Европа от 1950 година, Турция нарушава Конвенцията за запазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания, по известна като Бернската спогодба. Турция погазва и Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване, подписана от нея през 1992 година в Букурещ. Според тези конвенции Турция би трябвало да желае единодушие от другите Черноморски страни. По информация на Еко Новини „ Канал Истанбул “ не е съветван с българските управляващи.
Всичко това подсказва, че макар първата копка, все не е изцяло ясно дали Ердоган ще успее да осъществя грандиозния си план. Със сигурност няма да е толкоз елементарно, колкото турския президент желае и се чака в интернационалното пространство занапред да стартира по-задълбочена полемика по тематиката.
Президентът съобщи, че това е самобитна първа копка на „ откаченият му план “, както той единствено го назовава.
„ Канал Истанбул “ е един от главните цели на Ердоган през последните години. Той ще е с дължина 45 километра, най-тясната му част ще е с широчина 275 метра, а дълбочината му ще е 21 метра. Движението ще се прави в четири ленти във всяка посока. Над него ще минават 6 моста. Прогнозната му стойност е 15 милиарда $, а строителството му ще отнеме 6 години, написа Еконовини.бг.
В Турция тематиката за „ Канал Истанбул “ е мощно поляризирана. Проектът няма изключително огромна социална поддръжка, а кметът на Истанбул е един от най-отявлените му съперници.
Привържениците на канала считат, че той мощно ще облекчи трафика през Босфора, където кораби се постанова да чакат с дни, с цел да прекосят, а трафикът се е нараснал с 15 пъти от средата на предишния век.
Освен това той ще сътвори хиляди работни места и усили корабния трафик през Турция, носейки облага на страната.
Друг мотив е, че е допустимо да има положителен резултат върху казуса с тъй наречените „ морски сополи “ в Мраморно море. Слузта, която се образува в морето е вследствие на пренасищането на водораслите с органични субстанции, задушава морските жители и убива живота в морето. Привържениците на плана считат, че отварянето на още един канал ще помогне за нормализирането на морската флора.
Противниците на плана обаче са доста. Сред тях са еколози, учени, част от обществото и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Основните аргументи те да се опълчват на канала са следните:
Разликата в солеността на Черно, Мраморно и Бяло море е много огромна, 18%, 26% и 38%. Отварянето на канала внезапно би трансформирало солеността на Бяло море и Черно море, което безспорно ще има отрицателни последствия върху морската флора и фауна.
Изграждането на „ Канал Истанбул “ ще има резултат върху естествените течения сред Черно и Мраморно море. Учените се тормозят, че каналът ще се трансформира в сифон. Ще изсмуква водата от Мраморно море, която е мощно нечиста, и тя ще се влива в Бяло и Черно море. Това неизбежно ще има отрицателен резултат върху флората и фауната и в Черно, и в Бяло море, защото слузта от Мраморно море задушава морските типове.
Освен това кислородния баланс на водата ще бъде нарушен и ще стартира развой, прочут като „ аноксия “. Това постоянно е обвързвано със голям стрес за водорасли, планктон и морските жители.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е измежду главните съперници на плана, тъй като към 40% от водните запаси на Истанбул се намират в европейската част на града, точно там от където ще минава канала. От " Съюзът на камарите на инженерите в Турция " към този момент предизвестиха, че планът ще унищожи най-значимия водоизточник на Истанбул – язовир „ Сазлъдере “.
Освен всичко това, със започването на плана, като член на Съвета на Европа от 1950 година, Турция нарушава Конвенцията за запазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания, по известна като Бернската спогодба. Турция погазва и Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване, подписана от нея през 1992 година в Букурещ. Според тези конвенции Турция би трябвало да желае единодушие от другите Черноморски страни. По информация на Еко Новини „ Канал Истанбул “ не е съветван с българските управляващи.
Всичко това подсказва, че макар първата копка, все не е изцяло ясно дали Ердоган ще успее да осъществя грандиозния си план. Със сигурност няма да е толкоз елементарно, колкото турския президент желае и се чака в интернационалното пространство занапред да стартира по-задълбочена полемика по тематиката.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ