Растежът на турската икономика се забавя през лятото
Турският стопански напредък отслабна внезапно през третото тримесечие на актуалната година, защото високата инфлация и световното закъснение натежаха върху вътрешното и външното търсене, демонстрират публични данни на Статистическия институт на Турция.
Брутният вътрешен артикул (БВП) се сви на сезонно и календарно поправена база през третото тримесечие с 0,1% по отношение на предходните три месеца, когато набъбна с 1,9 на 100.
Спрямо година по-рано експанзията на турската стопанска система се забави до 3,9% от 7,7% през второто тримесечие на 2022 година Това е най-слабият ритъм на напредък след трагичното стесняване на Брутният вътрешен продукт с 10,4% през второто тримесечие на 2020 година в разгара на световната коронавирусна пандемия. Растящата инфлация и обезценяващата се турска лира оказват въздействие върху вътрешното търсене и вложенията, до момента в който световното стопански закъснение при главните търговски сътрудници на страната въздейства отрицателно на външното търсене на турски артикули и услуги.
Разходите на семействата се усилиха с по-бавно движение от 19,9% (спрямо 22,5% през второто тримесечие), а вложенията се свиха с 1,3%, отчитайки първо намаляване от година насам и след напредък с 5% през второто тримесечие.
В същото време износът се увеличи с едвам 2,6% след растеж с 16,4% през предходните три месеца, до момента в който вносът скочи с 12,2% (след покачване с 5,8% през второто тримесечие). Междувременно държавното ползване набъбна с 8,5%, което е доста повече от покачването с 2% през интервала април - юни.
От началото на 2022 година Брутният вътрешен продукт на Турция набъбна с 5% по отношение на година по-рано, само че този напредък се дължи най-много на мощната първа половина на годината, през която стопанската система се разшири с повече от 7,5 на 100. Миналата година стопанската система на Турция се възвърне мощно от пандемията Covid-19 и набъбна с 11,4%, което беше най-високия ритъм на напредък от едно десетилетие насам.
Анализаторите предвидиха, че растежът ще се забави през второто полугодие заради низходяща наклонност във вътрешното и външното търсене, водена от закъснение в най-големите търговски сътрудници на Турция.
Изправена пред това икономическо закъснение, Турската централна банка възобнови цикъла на понижаване на лихвите, като през интервала август - ноември намали главния лихвен % с цели 500 базисни пункта до равнище от 9%.
Икономическата стратегия на президента Реджеп Ердоган през последните 14 месеца даде приоритет на икономическия растежа и на износа и имаше за цел да се оправи с инфлацията посредством поддържане на хронични дефицити по настоящата сметка, вместо посредством повишение на лихвите.
Цикълът на понижаване на лихвите от предходната година, за който настояваше Ердоган, докара в края на 2021 година до обезценяване на турската лира с 44% по отношение на щатския $, като тя загуби още 29% от цената си тази година, изпращайки инфлацията през октомври до 24-годишен връх от над 85%.
Брутният вътрешен артикул (БВП) се сви на сезонно и календарно поправена база през третото тримесечие с 0,1% по отношение на предходните три месеца, когато набъбна с 1,9 на 100.
Спрямо година по-рано експанзията на турската стопанска система се забави до 3,9% от 7,7% през второто тримесечие на 2022 година Това е най-слабият ритъм на напредък след трагичното стесняване на Брутният вътрешен продукт с 10,4% през второто тримесечие на 2020 година в разгара на световната коронавирусна пандемия. Растящата инфлация и обезценяващата се турска лира оказват въздействие върху вътрешното търсене и вложенията, до момента в който световното стопански закъснение при главните търговски сътрудници на страната въздейства отрицателно на външното търсене на турски артикули и услуги.
Разходите на семействата се усилиха с по-бавно движение от 19,9% (спрямо 22,5% през второто тримесечие), а вложенията се свиха с 1,3%, отчитайки първо намаляване от година насам и след напредък с 5% през второто тримесечие.
В същото време износът се увеличи с едвам 2,6% след растеж с 16,4% през предходните три месеца, до момента в който вносът скочи с 12,2% (след покачване с 5,8% през второто тримесечие). Междувременно държавното ползване набъбна с 8,5%, което е доста повече от покачването с 2% през интервала април - юни.
От началото на 2022 година Брутният вътрешен продукт на Турция набъбна с 5% по отношение на година по-рано, само че този напредък се дължи най-много на мощната първа половина на годината, през която стопанската система се разшири с повече от 7,5 на 100. Миналата година стопанската система на Турция се възвърне мощно от пандемията Covid-19 и набъбна с 11,4%, което беше най-високия ритъм на напредък от едно десетилетие насам.
Анализаторите предвидиха, че растежът ще се забави през второто полугодие заради низходяща наклонност във вътрешното и външното търсене, водена от закъснение в най-големите търговски сътрудници на Турция.
Изправена пред това икономическо закъснение, Турската централна банка възобнови цикъла на понижаване на лихвите, като през интервала август - ноември намали главния лихвен % с цели 500 базисни пункта до равнище от 9%.
Икономическата стратегия на президента Реджеп Ердоган през последните 14 месеца даде приоритет на икономическия растежа и на износа и имаше за цел да се оправи с инфлацията посредством поддържане на хронични дефицити по настоящата сметка, вместо посредством повишение на лихвите.
Цикълът на понижаване на лихвите от предходната година, за който настояваше Ердоган, докара в края на 2021 година до обезценяване на турската лира с 44% по отношение на щатския $, като тя загуби още 29% от цената си тази година, изпращайки инфлацията през октомври до 24-годишен връх от над 85%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ