Тук е преминавала границата на НРБ. Днес старите заграждения са

Тук е прекосявала границата на Народна република България. Днес старите заграждения са обрасли и изоставени, само че едно време по тия места се разиграват трагични подиуми на бягства. Повечето приключват трагично.

Старото шосе се вие през Странджа планина: по него едно време се е пътувало от Бургас през Малко Търново за Истанбул. До 1994 година това е бил главният основен път в Югоизточна България, водещ към Турция. Днес съвсем никой към този момент не пътува отсам, с изключение на жителите на селата около остарелия път.

" На две хиляди километра от Германска демократична република човек надали може да се притеснява от нещо съществено. Ще се облека като западняк, ще изляза на шосето от Бургас за Истанбул и все някой турчин ще ме качи в колата си " – казвал си източногерманецът Хендрик Фогтлендер. Но се случило напълно друго.

Фогтлендер не живеел по никакъв начин зле в някогашната Германска демократична република. Електротехникът по специалност употребявал всяка опция да пътува: посещавал бил Полша, Унгария, Русия, България. Искал да види също и Куба, дори подал молба до управлението на локалната организация на Комунистическия юношески съюз FDJ, само че му отказвали с аргумента, че не е взел участие постоянно в проведените от Съюза следобедни полемики.

" А отидех ли на тях, шефът започваше да споделя какъв брой било хубаво на летището в Амстердам. Защото той имаше право да пътува до такава степен, а ние - не. Системата беше просто неуместна. А в случай че бях го попитал за какво той може да пътува, а ние не, незабавно щеше да ме изхвърли, по тази причина и не питах ", спомня си Хендрик.

Бягство през България

Остатъци от старите гранични заграждения по българо-турската граница

В началото на 1988 година негов другар го попитал дали желае да тръгне с него за България. Но крайната спирка на това пътешестване нямало да е България - концепцията била да избягат на Запад през българо-турската граница.

Дълги плажни линии, вкусна храна и доста слънце – изключително „ Златни пясъци " и „ Слънчев бряг " по това време са същински магнит за туристи от някогашните социалистически страни. Броят на туристите от Германска демократична република пораства от година на година - от към 20 хиляди през 1980 на 30 хиляди през 1988. Хендрик Фогтлендер също е един от тях. От летището в Бургас той и неговият другар отпътуват за курорта „ Слънчев бряг ", където се радват на топлото време, играят тенис, срещат се и с едно семейство от Хамбург и постоянно вървят на разходки. Така нехайно минават първите 10 дни от почивката им - до 3 октомври 1988.

До рухването на Берлинската стена ще измине още една година, а до Обединението на Германия – съвсем две. Но по това време никой не смее даже да си мечтае за сходно нещо. Двамата източногерманци следват уговорения проект: На 3 октомври те стават рано сутринта в 6:30, на рецепцията на хотела споделят, че отиват на разходка в планината и потеглят съвсем без багаж - единствено с по едно шише вода. Носят със себе си обаче златните си бижута - верижки и часовници.

" Тръгнахме по шосето за Истанбул, което постоянно съм виждал и насън. Представяхме си необятен четирилентов път, по който пътуват безчет коли с турски жители. Но се оказа, че надлъж и простор няма никакъв турчин ", спомня си Хендрик. След към час подминали една табела, на която пишело " Истанбул 350 километра ", а след още два часа се качили в празен рейс, който пътувал в тяхната посока. На водача споделили, че са от Хамбург и желаят да стигнат до Истанбул. Така минали двайсетина километра, когато рейсът завил и ги оставил на 13 километра от турската граница край село Българе. Там обаче бягството завършило. Граничният патрул ги задържал и с чували на главите откарал двамата бегълци в Малко Търново.
Редакцията предлага
През 60-те и 70-те години на предишния век в Германска демократична република настойчиво се носела мълвата, че българската граница е лесна за превъзмогване. И доста източногерманци потеглят за България, представяйки се за туристи. Мнозина от тях вярвали, че колкото пó на юг отиват, толкоз по-големи са пробойните в Желязната завеса. Но единствено дребна част от бегълците съумяват да избягат. За множеството от тях случката завършва с арест и затвор или даже със гибел. Защото в реалност българската граница е била строго охранявана.

От 1989 насам старите гранични заграждения към този момент не действат, а в края на 1990-те години съвсем всички бяха дефинитивно демонтирани. Само в някои мъчно налични горски сектори има останки от тях, които през днешния ден са изцяло обрасли с растителност. Високите телени заграждения на самата граница едно време са били оборудвани с " тиха тревога “, която подава сигнал до най-близката застава, щом някой допре оградата.

От двете страни на електросигнализационната система е имало необятна линия разорана земя, по която граничните патрули елементарно са можели да проследят следите на бегълци. Дори и тези, които по някакъв метод успявали да преминат оградата, към момента не са били в сигурност, защото са се намирали на цели 2 километра от самата граница. Знае се също и това, че охраняваната гранична зона се е простирала доста във вътрешността – до 15 километра от самата граница. В тази зона е било позволено потреблението на огнестрелно оръжие против нарушителите.

Една страница от историята, която малко на брой желаят да прочетат

Хендрик - някогашен пандизчия в Берлин-Хоеншьонхаузен

След рухването на комунистическия режим тази страница от най-новата българска история си остава незадоволително изследвана и осветлена – основно заради неналичието на политическа воля. А какво се случва с източногерманеца Хендрик Фогтлендер след задържането му? След разпит в Малко Търново той първо е изпратен в бургаския затвор, а след това е трансфериран в софийския, където остава два месеца – в тясна килия с други двама пандизчии, без канализация и с неточен достъп до чиста питейна вода. По-късно е върнат в Германска демократична република, където попада в следствения затвор на ЩАЗИ Берлин-Хоеншьонхаузен. След голям брой седмици, прекарани там, още веднъж е трансфериран в различен затвор. Малко преди рухването на Берлинската стена, Хендрик е изплатен от Федерална Република Германия като политически пандизчия и получава правото да напусне Германска демократична република.

Българският граничар, задържал Хендрик на 3 октомври 1988 година, през днешния ден е пенсионер и живее в Малко Търново По-големият от двамата му сина също е граничар и през днешния ден охранява новата външна граница на Европейски Съюз.