Проф. Волфганг Бенедек: В началото на войната Русия се съобразяваше с международното право, вече не толкова
" Цялата територия на Украйна може да се преглежда като място на закононарушение ". Думите са на основния прокурор на Международния углавен съд в Хага Карим Хан, откакто посети киевското предградие Буча. " Ние сме тук, тъй като имаме основателни аргументи да считаме, че тук се правят закононарушения, които попадат под юрисдикцията на нашия съд ", сподели още той и уточни, че с цел да " стигнем до истината ", се изисква без значение и независимо следствие ".
Екип от правосъдни специалисти на Международния углавен съд към този момент е почнал работа в Буча. А първата стъпка на без значение и независимо следствие направиха интернационалните специалисти от Организацията за сигурност и съдействие и Европа (ОССЕ). И откриха доказателства, че при нашествието си в Украйна Русия е направила военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Това излиза наяве от отчет на организацията.
През март беше основана задача с представители на 45 от общо 57-те страни членки на ОССЕ, която да ревизира за осъществени военни закононарушения в Украйна, като по-късно съобщи събраната информация на интернационалния съд.
Мисията на ОССЕ се организира в границите на така наречен " Московски механизъм ", признат през 1991 година на конференция в Москва. Той разрешава по искане на минимум 10 страни членки да се организира следствие, което може да е ориентирано даже против страна членка, която не е съгласна с него. Такъв е казусът и в този момент - Русия се разгласи твърдо срещу задачата.
Преди чуване на екипа специалисти в Брюксел и пред американския конгрес за работата на задачата на ОССЕ, резултатите и следствията от нея, изявление за предаването " Събота 150 " даде ръководителят на екипа Волфганг Бенедек, професор по интернационално право в университета в Грац.
" Нашата задача беше да установим дали и какви нарушавания има на интернационалното право и на човешките права. В случая става дума за нарушени права на цивилните жители, за закрилата на цивилните жители, която е предмет на интернационалното право при положение на война. Конкретно става дума за обстрела на жилищни здания, лечебни заведения, учебни заведения и детски градини, на филантропични конвои с транспортни средства, с които се изтеглят цивилни. Или с други думи - атакуващите сили не са взели всички нужни защитни ограничения за отбрана на цивилното население ".
В отчета си подчертавате, че някои офанзиви съзнателно нарушават интернационалното законодателство за правата на индивида и доказателства за това са били неведнъж документирани в хода на спора. Можете ли обаче да заключите дали съветското нахлуване единствено по себе си е умишлена или систематична офанзива, ориентирана против цивилно население, проф. Бенедек?
Останахме с усещането, че при започване на войната след 24-ти февруари съветските сили се съобразяваха повече с интернационалното право и не нападнаха по този начин интензивно цивилни цели. Но след първите признаци на военни неволи това изцяло се промени и съветските сили като че ли към този момент не се притесняваха от цивилните жертви.
Докладът на членовете на задачата демонстрира, че на терен са открити " ясни модели на нарушавания на интернационалното филантропично право ". Какви са тези модели?
Става дума за обстрел на жилищни региони в обитаеми места, които нямат никаква военна стойност. Както и за целенасоченото заличаване на инфраструктура, която също няма отношение към военните дейности. Или с други думи - приказваме за систематично и съзнателно разрушение на цели без значение от военна позиция.
А какво можете да кажете за употребяваните оръжия и боеприпаси, проф. Бенедек?
Със сигурност не престават да се употребяват оръжия, които провокират излишно тежки пострадвания на цивилните жертви. Такива са да вземем за пример касетъчните муниции, а нито Русия, нито Украйна са подписали конвенцията, която не разрешава потреблението им. В този смисъл и двете страни официално нямат спънки да си служат с тях. Но от морална позиция потреблението на касетъчни бомби е неприемливо поради тежките пострадвания и премеждия, които провокират.
В отчета Ви четем още едно обвиняване - окупаторите не се придържат към разпоредбите на водене на война. Това звучи доста цинично. Какво имате поради?
Окупацията и държанието на окупационните сили също са предмет на интернационалното право. Нашата задача откри редица нарушавания. Примери за това са отстраняването на локалните управляващи, принудата на локални публицисти да създават субективни журналистически материали, " подправени вести ", както ги назоваваме. Нарушение е също насилственото отклоняване на украински жители от окупираните територии в Русия, както и че окупационните сили не се грижат за изхранването на цивилните.
Вашият отчет съдържа и доказателства за нарушавания от страна на Украйна. Какви са те?
Тъй като нашата задача беше да установим дали има нарушавания на интернационалното право в цяла Украйна, ние проучихме и държанието на украинската войска. Натъкнахме се на нарушавания и на двете страни в отношението към военнопленниците.
Украйна не съблюдава правата на пленените - не постоянно ги разпознава, не предава данните им на Международния комитет на Червения кръст, не са настанени в обособени пространства, а по-скоро са третирани като престъпни нарушители. Междувременно получихме уверенията на управляващите, че това се е трансформирало, само че нарушавания несъмнено имаше.
Украинските управляващи разгласиха видеокадри с съветски военнопленници в обществените мрежи. Това също ли спада към нарушаванията на украинците, проф. Бенедек?
Това също е една от рецензиите в нашия отчет. Международното филантропично право споделя, че е неприемливо да се уронва достолепието на военнопленниците като се трансформират в представление. Така че тези фрагменти несъмнено са нарушаване на интернационалните правила.
Проф. Бенедек, с Вашия екип не бяхте на място от съображения за сигурност. Как работихте? Как събирахте и обработвахте информацията?
Имаме построена мрежа от контакти на място с неправителствени организации, с хора, които проверяват военни закононарушения, с интернационалните организации, като Организация на обединените нации, които имат представители на терен и ни помагаха с данни и доказателствен материал. Работихме и с проверяващи публицисти, като да вземем за пример с проверяващата журналистическа група " Белингкат ".
Обработихме голям брой сигнали от обществените медии, разследвахме сателитни фотоси, получавахме разследваща информация от службите. А университетът в Йейл, който има специфичен план в Украйна, ни оказа помощ с съответна информация за обстрелваните лечебни заведения и поликлиники. Така успяхме да съберем задоволително тествана информация от най-различни източници.
Разбира се, разговаряхме и с публични лица. Но информацията от тях съставлява дребна, несъществена част от материалите за нашия отчет.
Русия подкрепя ли задачата на ОССЕ по някакъв метод задачата?
За страдание не. Още при започване на задачата ни се обърнахме към съветската делегация в Организацията за сигурност и съдействие в Европа с молба да ни дават информация, тъй като желаеме да отразим и тяхната позиция. Но от там ни предложиха да следим интернет страницата на съветското министерство на защитата. Въпреки това ние се опитахме, доколкото е допустимо, да включим в нашия отчет и съветската позиция.
Събраната информация е предоставена на интернационалния съд. В отчета описвате и методите за определяне на отговорните и предаването им на съд. Как ще се случи това?
Има няколко стадия на подготовка. Първо би трябвало да има направена добра документи на хипотетичните военни закононарушения. Нашият отчет, който изготвихме за три седмици, е единствено началото. На място към този момент работи задача на Върховния комисариат за правата на индивида на Организация на обединените нации и тя сигурно ще даде по-задълбочен разбор на събитията.
За установяването на военни закононарушения има потребност от криминалистични доказателства, а това изисква време. Знаем, че Международният съд към този момент работи в Украйна. На ход е украинската прокуратура, която получава помощ от Европейски Съюз. Освен това прокуратурите на трети страни, където това е планувано в националното законодателство, също могат да проверяват, да повдигат обвинявания и да изправят пред съд хипотетичните отговорни. Такива трети страни са да вземем за пример Полша, Германия и Литва.
Допускате ли, че съветският президент Владимир Путин един ден може да бъде изправен пред съд?
В момента това е малко евентуално, само че не трябва да го изключваме. Помните югославските войни. Тогава никой не предполагаше, че виновниците ще бъдат изправени пред съд. Но и Милошевич, и Младич, и Караджич бяха съдени. Но сега в действителност не наподобява евентуално Путин да бъде съден.
Екип от правосъдни специалисти на Международния углавен съд към този момент е почнал работа в Буча. А първата стъпка на без значение и независимо следствие направиха интернационалните специалисти от Организацията за сигурност и съдействие и Европа (ОССЕ). И откриха доказателства, че при нашествието си в Украйна Русия е направила военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Това излиза наяве от отчет на организацията.
През март беше основана задача с представители на 45 от общо 57-те страни членки на ОССЕ, която да ревизира за осъществени военни закононарушения в Украйна, като по-късно съобщи събраната информация на интернационалния съд.
Мисията на ОССЕ се организира в границите на така наречен " Московски механизъм ", признат през 1991 година на конференция в Москва. Той разрешава по искане на минимум 10 страни членки да се организира следствие, което може да е ориентирано даже против страна членка, която не е съгласна с него. Такъв е казусът и в този момент - Русия се разгласи твърдо срещу задачата.
Преди чуване на екипа специалисти в Брюксел и пред американския конгрес за работата на задачата на ОССЕ, резултатите и следствията от нея, изявление за предаването " Събота 150 " даде ръководителят на екипа Волфганг Бенедек, професор по интернационално право в университета в Грац.
" Нашата задача беше да установим дали и какви нарушавания има на интернационалното право и на човешките права. В случая става дума за нарушени права на цивилните жители, за закрилата на цивилните жители, която е предмет на интернационалното право при положение на война. Конкретно става дума за обстрела на жилищни здания, лечебни заведения, учебни заведения и детски градини, на филантропични конвои с транспортни средства, с които се изтеглят цивилни. Или с други думи - атакуващите сили не са взели всички нужни защитни ограничения за отбрана на цивилното население ".
В отчета си подчертавате, че някои офанзиви съзнателно нарушават интернационалното законодателство за правата на индивида и доказателства за това са били неведнъж документирани в хода на спора. Можете ли обаче да заключите дали съветското нахлуване единствено по себе си е умишлена или систематична офанзива, ориентирана против цивилно население, проф. Бенедек?
Останахме с усещането, че при започване на войната след 24-ти февруари съветските сили се съобразяваха повече с интернационалното право и не нападнаха по този начин интензивно цивилни цели. Но след първите признаци на военни неволи това изцяло се промени и съветските сили като че ли към този момент не се притесняваха от цивилните жертви.
Докладът на членовете на задачата демонстрира, че на терен са открити " ясни модели на нарушавания на интернационалното филантропично право ". Какви са тези модели?
Става дума за обстрел на жилищни региони в обитаеми места, които нямат никаква военна стойност. Както и за целенасоченото заличаване на инфраструктура, която също няма отношение към военните дейности. Или с други думи - приказваме за систематично и съзнателно разрушение на цели без значение от военна позиция.
А какво можете да кажете за употребяваните оръжия и боеприпаси, проф. Бенедек?
Със сигурност не престават да се употребяват оръжия, които провокират излишно тежки пострадвания на цивилните жертви. Такива са да вземем за пример касетъчните муниции, а нито Русия, нито Украйна са подписали конвенцията, която не разрешава потреблението им. В този смисъл и двете страни официално нямат спънки да си служат с тях. Но от морална позиция потреблението на касетъчни бомби е неприемливо поради тежките пострадвания и премеждия, които провокират.
В отчета Ви четем още едно обвиняване - окупаторите не се придържат към разпоредбите на водене на война. Това звучи доста цинично. Какво имате поради?
Окупацията и държанието на окупационните сили също са предмет на интернационалното право. Нашата задача откри редица нарушавания. Примери за това са отстраняването на локалните управляващи, принудата на локални публицисти да създават субективни журналистически материали, " подправени вести ", както ги назоваваме. Нарушение е също насилственото отклоняване на украински жители от окупираните територии в Русия, както и че окупационните сили не се грижат за изхранването на цивилните.
Вашият отчет съдържа и доказателства за нарушавания от страна на Украйна. Какви са те?
Тъй като нашата задача беше да установим дали има нарушавания на интернационалното право в цяла Украйна, ние проучихме и държанието на украинската войска. Натъкнахме се на нарушавания и на двете страни в отношението към военнопленниците.
Украйна не съблюдава правата на пленените - не постоянно ги разпознава, не предава данните им на Международния комитет на Червения кръст, не са настанени в обособени пространства, а по-скоро са третирани като престъпни нарушители. Междувременно получихме уверенията на управляващите, че това се е трансформирало, само че нарушавания несъмнено имаше.
Украинските управляващи разгласиха видеокадри с съветски военнопленници в обществените мрежи. Това също ли спада към нарушаванията на украинците, проф. Бенедек?
Това също е една от рецензиите в нашия отчет. Международното филантропично право споделя, че е неприемливо да се уронва достолепието на военнопленниците като се трансформират в представление. Така че тези фрагменти несъмнено са нарушаване на интернационалните правила.
Проф. Бенедек, с Вашия екип не бяхте на място от съображения за сигурност. Как работихте? Как събирахте и обработвахте информацията?
Имаме построена мрежа от контакти на място с неправителствени организации, с хора, които проверяват военни закононарушения, с интернационалните организации, като Организация на обединените нации, които имат представители на терен и ни помагаха с данни и доказателствен материал. Работихме и с проверяващи публицисти, като да вземем за пример с проверяващата журналистическа група " Белингкат ".
Обработихме голям брой сигнали от обществените медии, разследвахме сателитни фотоси, получавахме разследваща информация от службите. А университетът в Йейл, който има специфичен план в Украйна, ни оказа помощ с съответна информация за обстрелваните лечебни заведения и поликлиники. Така успяхме да съберем задоволително тествана информация от най-различни източници.
Разбира се, разговаряхме и с публични лица. Но информацията от тях съставлява дребна, несъществена част от материалите за нашия отчет.
Русия подкрепя ли задачата на ОССЕ по някакъв метод задачата?
За страдание не. Още при започване на задачата ни се обърнахме към съветската делегация в Организацията за сигурност и съдействие в Европа с молба да ни дават информация, тъй като желаеме да отразим и тяхната позиция. Но от там ни предложиха да следим интернет страницата на съветското министерство на защитата. Въпреки това ние се опитахме, доколкото е допустимо, да включим в нашия отчет и съветската позиция.
Събраната информация е предоставена на интернационалния съд. В отчета описвате и методите за определяне на отговорните и предаването им на съд. Как ще се случи това?
Има няколко стадия на подготовка. Първо би трябвало да има направена добра документи на хипотетичните военни закононарушения. Нашият отчет, който изготвихме за три седмици, е единствено началото. На място към този момент работи задача на Върховния комисариат за правата на индивида на Организация на обединените нации и тя сигурно ще даде по-задълбочен разбор на събитията.
За установяването на военни закононарушения има потребност от криминалистични доказателства, а това изисква време. Знаем, че Международният съд към този момент работи в Украйна. На ход е украинската прокуратура, която получава помощ от Европейски Съюз. Освен това прокуратурите на трети страни, където това е планувано в националното законодателство, също могат да проверяват, да повдигат обвинявания и да изправят пред съд хипотетичните отговорни. Такива трети страни са да вземем за пример Полша, Германия и Литва.
Допускате ли, че съветският президент Владимир Путин един ден може да бъде изправен пред съд?
В момента това е малко евентуално, само че не трябва да го изключваме. Помните югославските войни. Тогава никой не предполагаше, че виновниците ще бъдат изправени пред съд. Но и Милошевич, и Младич, и Караджич бяха съдени. Но сега в действителност не наподобява евентуално Путин да бъде съден.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ