Цветните дюни на Мавриций
Цветните дюни на Мавриций. Колко прав е бил Марк Твен, когато е споделил: „ Господ основал първо остров Мавриций и едвам по-късно, по негово сходство, сътворил и Рая “.
Освен с прелестните си плажове и кораловите рифове, галени от сините води на Индийския океан, тук има и доста други естествени хубости, които си коства да се видят. Мавриций притегля ценителите на екзотичната хубост със запаметяващи се забележителности и ярки цветове.
Две от тези естествени чудеса се намират в дребното селце Шамарел в югозападната част на острова. Това са „ Земята на седемте цвята “ или „ Дюните на Шамарел “ и превъзходният водопад.
Тайнствената страна Дилмун
Многоцветните дюни са в действителност неповторими – основани от вулканични скали и охладени при разнообразни температури. Те са оцветени във всички цветове на дъгата.
Достатъчно е единствено да огледате региона, с цел да видите какъв брой същински и ясни са всичките седем цвята.
Изгревът е най-хубавото време да се видят Цветните земи. Геолозите към момента са заинтригувани от непрекъснато изменящите се дюни.
Червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто в никакъв случай не избледняват макар поройните дъждове и неподходящите метеорологични условия. Смята се, че цветната почва се състои от богата на минерали вулканична пепел.
Това са най-вече съединения на желязото и алуминия, които се отблъскват. По този метод, даже когато са смесени и слепени, частиците се отделят, с цел да образуват тези разнообразни пластове. Ако вземете шепа от всеки от седемте цветни пясъци и ги смесите дружно, те в последна сметка още веднъж ще се разделят на седем разнообразни цветни пласта.
Малки епруветки с цветна пръст се продават из целия остров.
Цветните земи на Шамарел са оповестени за първата атракция на Мавриций още през 60-те години на предишния век.
Приказна панорама са и водопадите Шамарел, който са най-големите на острова. Водата пада от канара, висока близо 90 метра.
Шамарел е едно от многото села на област Ривиера Ноар на Мавриций и е кръстен на френския си притежател – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който имал цялото село. Селото разчита на селското стопанство за своя занаят. По пътя има доста плантации за кафе и захарна тръстика. Това е и главният занаят на народа на Мавриций, с изключение на туризма. Захарната тръстика пораства съвсем на всички места тук, даже около пътищата.
Стотици хиляди туристи посещават земята на Шамарел всяка година. За тях има особено построени пътеки, криволичещи на задоволително безвредно място край дюните.
Специална наблюдателна площадка дава опция на посетителите да се любуват на цветните дюни и да сортират мечтан от тях ъгъл за фотографиите си.
Това място е свещено за хората на Мавриций.
