Цветана е красива, усмихната и ужасно умна млада жена. Тя

Цветана е красива, усмихната и извънредно интелигентна млада жена. Тя седи против мен в кафенето на Вазовата къща и мелодично ми споделя за детството си, пъкъла на дипломирането в чужбина и случките от редакцията, където и двете работехме преди време. Смее се и не ми прави забележка за тютюневия табиет. Цветана е заекваща. И е щастлива. И пълноценна - за себе си и за всички, които я познават, написа Obekti.bg.

Заекването е специфичност на речта, която от епохи се трансформира в проблем за заекващия и околните му, най-много заради обстоятелството, че е прекомерно забележима (или би трябвало да кажа чуваема) различност. Откроява носителя си с другия темп на флуентност на речта - към момента главното средство за връзка на индивида, което значително дефинира идентичността му в очите на другите. Нарушението в гладкостта на речта още от древността е мотив за отличаване на заекващия като друг, постоянно за хлапашки и озлобен подбив и снизходително отношение. Независимо от това, че доста модерни теоретици дефинират заекването като специфичност, а не недостатък на говора, заекващите все по този начин срещат компликации в консолидираното си в учебно заведение, на работното място и в обществената среда. Трудно е да се каже дали тази присъща специфичност е заболяване, или се трансформира в проблем едвам

когато заекващият осъзнае, че не е добре признат от обществото.

Споровете дали това е физически проблем, или e психическо натоварване, насъбрано с израстването, не престават и до през днешния ден и отговорите не са еднопосочни. Вероятно ще узнаем това едвам тогава, когато обществото спре да бъде толкоз взискателно към непременното съвършенство в метода на изложение и просто стартира да отделя малко повече време на някои хора да се изкажат. От това заекването надали ще изчезне, само че ще се случи нещо по-важно - то ще спре да бъде подобен проблем.

Поради присъщата си “видимост” заекването е документирано още от древността. Още фамозният гръцки оратор (забележете) Демостен е правил опити да управлява заекването си, като е държал речи с камъчета в устата против плача на морския вятър. В арабския свят думата за заекване е звукоподражателна на тракането на щъркелов клюн. Някои тълкования на Библията допускат, че Мойсей също не се е изразявал безпрепятствено, а

римският император Клавдий години наред се крие от обществото,

тъй като политическите съветници в империята се боят, че заекването му може да накърни царствения му имидж. Почитателите на “Монти Пайтън” знаят защо приказвам – заваленото “р” на Пилат Понтийски от “Животът на Брайън” беше извор на много смях за римските жители от кино лентата. Лечението на заекването в историята също демонстрира, че тази специфичност не се е “гладела с перце” от едновремешните лекари. Прочутият пергамски врач Гален я е определял като дисбаланс на четирите телесни течности - жлъчката, кръвта, флегмата и черната жлъчка. Ренесансовият италиански доктор Йероним Меркуриалис предлага лекуване с апетит, самоограничение от секс при мъжете и принудително повръщане. През 18. и 19. век европейските терапевти вкарват злокобни ограничения, повече напомнящи средновековната инквизиция, които включвали разсичане на езика с ножици, унищожаване на триъгълно парче от задната му част, спиране на нерви и прерязване на мускулите на устните и врата.

Махането на сливиците и мъжеца (малкото езиче) и

капането на киселина върху езика също се е считало за удобен подход

към заекването. Не е нужно да споделям, че нито едно от тези “лечения” не е дало приемлив резултат, което не е попречило те да бъдат прилагани със злокобна поредност години наред. Отмирането им се дължи значително на обстоятелството, че заекването в действителност от време на време е преставало, само че заради единствената причина, че пациентът си е отивал от загуба на кръв. Популярни били и национални лекувания от рода на шамаросване на заекващия при облачно време и пиянство на вода от черупката на охлюв. Като аргументи за заекването суеверните европейци считали неправилното хранене на майката по време на кърмене, гъделичкането на бебето, слагането на детето пред огледало, рязането на косата му, преди да е проговорило, и, естествено, обладаването от дявола.

И това е забавно: Не се критикувайте, с цел да сте сполучливи - четете още потребни вести на zdrave.to

Едва през 19. век учените стартират да отделят нужното внимание на проучването на действителните аргументи за заекването и вероятните лечения за искащите да се избавят от него. Първият, който стартира да класифицира заекването като

особеност, която не е породена от проблеми в устройството на устната кухина

и гласните струни, е френският психиатър Воазин, който през 1820 година го класифицира като спор сред желанието да се приказва гладко и тревогата от упованието, че това няма да се случи. 60 години по-късно немските лекари Адолф Кусмаул и Херман Гуцман класифицират заекването като спастична координационна невроза и допускат, че причина за него е вродената малоценност на моторните центрове на дихателните, фонаторните и артикулационните мускули. По-късните проучвания стартират да се двоумят сред физическите и психическите фактори като причина за заекването. Систематичните изследвания и статистическите данни демонстрират, че то стартира най-често във възрастта сред 2 и 5 години – на практика времето, когато децата стартират интензивно да образуват речевите си качества (спомнете си книгата “От две до пет” на Корней Чуковски). Смята се, че към 8,5% от всички деца заекват на тази възраст.

Между 40 и 80 % от тях се възвръщат от единствено себе си,

вследствие на което заекването се среща единствено в към 1% от възрастното население. Причините за появяването на заекването са неразбираеми – Цветана да вземем за пример си спомня стресов епизод от ранното си детство, само че нито тя, нито лекарите могат да бъдат сигурни, че това е директната причина за смяната в гладкостта на речта й. Няма и връзка сред интелигентността и темперамента на детето и неговото заекване. Статистиката демонстрира още, че момчетата заекват сред 2 и 4 пъти по-често от девойките и се възвръщат по-трудно, което в една по-късна възраст усилва съотношението на заекващите мъже и дами на 4 към 1. Смята се, че спонтанното възобновяване е допустимо в детска възраст и изключително преди потегляне на учебно заведение, само че е съвсем необикновено след 16-ата година. Една от вероятните аргументи за това е точно психическият багаж, който младите заекващи натрупват при контакта с връстниците си в учебно заведение и самоидентифицирането им като заекващи. Познато е и добитото заекване, което се появява най-често в по-късна възраст и по отношение на травматично прекарване.

Особеното при заекването е, че то

засяга освен гладкостта на речта, само че и прочувственото състояние

и държанието на индивида в разнообразни житейски обстановки. Повечето заекващи споделят, че усещат проблем при загубата на надзор, а не при самата демонстрация на заекването. Характерното за тази демонстрация са повторенията или пролонгациите на звукове, къси думи или срички, които са задоволително чести, с цел да причинят чувството, че нещо не е както би трябвало, само че в това време са съвсем непредсказуеми като миг на появяването и неконтролируеми. Често заекването се съпътства от спомагателни придвижвания - като тикове и безконтролни придвижвания на тялото, които се демонстрират при нарушаването на гладката тирада. Много учени считат, че тези придвижвания са забележимият израз на вътрешната битка на заекващия да произнесе думите си и на терзанието от реакцията на събеседника. Най-лошата характерност на заекването е натрупващото се напрежение, тревога и даже боязън, които са свързани с предстоящото неприемане, подбив и чувство за некомпетентност. Някои психолози считат, че точно този душевен багаж развива и утежнява заекването при хората. Според тях той

формира възприятие за малоценност,

което пречи на индивида да се отпусне и да приказва свободно.

Някои от най-новите изследвания демонстрират и физиологична връзка във образуването на заекването. Една от теориите е, че то е наследствено, защото към 60% от заекващите имат и различен заекващ измежду най-близките си родственици. Трудно е да се потвърди дали това изказване има някаква действителна почва, тъй като нормално най-близките родственици са и тези, които ни учат да приказваме и образуват метода ни на изложение. Едно от дребното генетични проучвания върху тази доктрина, извършено през 2005 година измежду 144 наранени и 55 незасегнати фамилии в Пакистан, сподели, че хромозомата 12q съдържа ген, който се отразява върху вероятността от поява на заекване. Изследвания на мозъка - като това на Су-Юн Чан от Американския народен здравен институт в Бетезда - оферират доказателства за това, че бялото вещество в мозъка на заекващите постоянно демонстрира леки увреждания, които най-вероятно са вродени. Засечена е и

проблемна връзка сред дясното и лявото полукълбо

на възрастните заекващи. Проучването на Чан демонстрира и че сивото вещество в мозъка на заекващите деца е по-малко от нормалното в районите, свързани с речта. В лявото полукълбо на участниците в опита била открита и по-ниска фракционална анизотропия (ДА съдебна експертиза ОБЯСНИ) на бялото вещество в зоните, контролиращи придвижването на лицето и ларинкса. Според Чан тъкмо това е повода за упоритото заекване, което продължава и в зрелостта.

Терапиите за надзор и лекуване на заекването са многочислени и варират от логопеда до психиатъра. В България историята е много забавна. През 80-те и 90-те години на предишния век военните стартират единствена по рода си за страната ни стратегия в санаториума в град Белово. Терапията при тях трае 3 месеца и звучи напълно „ по военному”. Първите 10 дни се мълчи. Тотално. Нито гък. “Мълчаливите” носят специфична униформа - сини пижами, с цел да не ги заговарят останалите.

Общува се само с бележник и писалка.

Следва чинът на “оранжевите пижами”, които живеят на различен етаж и вършат говорни извършения с логопед - нормално ориентирани към образуването на техники за мудна, само че гладка артикулация, които по-късно да се употребяват и в действителния живот. Набляга се на слушането на записи с гладка дикция и малко по-бавна тирада. Изглежда, че тази “шокова терапия” не е лишена от изгода, тъй като сходни подходи се употребяват и през днешния ден - доста терапевти натъртват не толкоз на “лечението”, колкото на приучаването на заекващия посредством говорни и дихателни извършения да управлява речта си и да навикне на по-бавно, само че и по-гладко изложение. Немалък “бонус” при такива лечения дава и самочувствието на заекващия, че се владее и няма да изгуби надзор върху себе си, което постоянно води до възприятие за беззащитност и изолираност, а оттова и до непрекъснато психическо напрежение. Психологическата или психиатричната помощ са потребни точно за превъзмогване на душевния дискомфорт, който на процедура е и главният проблем на заекващия човек.

Въпреки че

точните аргументи за появяването на заекването не са изцяло ясни и до през днешния ден,

съществуват някои съвременни технологии за неговото управление. Един подобен вид е слуховото устройство SpeechEasy. Това е дребна слушалка, която се слага в едното ухо и трансформира метода, по който заекващият чува личния си глас. Устройството разчита на наблюдението, че заекващите не заекват, когато някой приказва по едно и също време с тях и споделя същото нещо - като рецитирането или молитвата в хор да вземем за пример. То основава ехтене, което кара мозъка да мисли, че още някой приказва по едно и също време с носещия апаратчето. Смайващото при SpeechEasy е, че човек стопира да заеква в мига, в който го постави. Допълнителните проби обаче не са чак толкоз обнадеждаващи. През 2006 година американски учени тестват устройството на 13 доброволци. Като цяло заекването им без спомагателна терапия понижава с 36%, само че това е единствено резюме - истината е, че на някои от участниците слушалката е помогнала доста, до момента в който други съвсем не са се облагодетелствали от нея. Още едно изследване демонстрира също по този начин смесени резултати - 12 от 19-те доброволци

намаляват заекването си до 1% при започване на опита.

Четирима от тях запазили положителните си резултати и седем месеца по-късно. При един резултатът намалял с времето, а двама съобщили, че след половин година непрекъсната приложимост на устройството речта им се е влошила. Явно е, че даже технологията не е панацея, само че без подозрение си коства да се опита – допустимо е тъкмо вие да се окажете измежду сполучливите няколко %. Проблемът при този опит е цената - устройствата от вида на SpeechEasy вървят по няколко хиляди $.

Колкото и публикуван феномен да е заекването, аргументите за него към момента не са напълно ясни. Спорни са и терапиите, които нормално дават единствено стеснен резултат, който е друг при другите пациенти. Все отново напредъкът от инквизиторските клещи до слуховото устройство единствено за един век не е за подценяване. Не бива да се губи вяра - даже учените споделят, че заекването е повече проблем на социализирането, в сравнение с тялото. А за този проблем най-хубав ми се вижда методът на Цветана - усмивка, розова рокля и предпочитание за другарство. Защото казусът е проблем единствено в случай че си го направиш подобен. А белким не е чаровно да си друг?