Цвета Петрова е родена в морската ни столица, но завършва

Цвета Петрова е родена в морската ни столица, само че приключва " Пластични изкуства " в Бордо, където взе участие в две сборни изложения с френските си сътрудници. Има магистратура по " Илюстрации " в Портсмът. Завръща се във Варна и събира част от творбите си в две независими изложения. Включва се в плана на Parakids, посредством който историите на 7 невероятни деца оживяват благодарение на 7 илюстратора, с цел да имат опция хората да надникнат оттатък усложненията на малчуганите към тяхното широко въображение. Като човек и актьор, живял отвън България, дъхът на носталгията постоянно се усеща в творбите, намерили ентусиазъм точно в " най-обикновените " мемоари.

" Реализацията в областта на изкуствата е сложна "

" Най-важното е да има страст "

- С илюстрациите, които събрахте в изложбата " Детски игри ", сякаш желаете да придвижите хората в безкрайното въображение на малчуганите, където царува равнодушие. Защо ви вълнува тази тематика, Цвета? Кога вие самата усетихте носталгията по незабелязано изплъзващите се времена на детството?

- Носталгията постоянно е била част от мен, а когато отпътувах да пребивавам в чужбина, възприятието се ускори и се сля с изкуството.

- Кои са персонално вашите детски мемоари и игри, способни да нарисуват усмивка върху лицето ви?

- Те са доста... Могат да се видят в творбите, които събрах в изложбата " Детски игри "! Свързани са най-вече със заниманията на открито - дама, ластик, криеница...

- Как успявате в творбите си да преплетете неизбежното възприятие за горест с удовлетворението от претърпяното?

- Бих споделила, че даже не го върша " преднамерено ". Рисувам по този начин, както го усещам и както си припомням.

- Кога разбрахте, че желаете да станете художник? Как се случи? Кои бяха първите ви стъпки в изобразителното изкуство? Помните ли дебютната си галерия?

- Рисувам безусловно откогато се помня. И постоянно съм знаела, че точно с това ще се занимавам. Първата ми галерия беше в изложба във Варна, тогава бях в ХI клас.

- Какви бяха реакциите на родителите и преподавателите ви на вашето въодушевление по изкуството?

- Имах безкрайна поддръжка, която породи следваща мотивация.

- Защо се насочихте точно към илюстрацията? Има ли и различен тип изкуство, което да е най-близко до същността ви на художник - живопис, графика, статуя?...

- Обичам да опитвам и да опитвам нови неща, само че постоянно се връщам към илюстрацията. Най-моето нещо е. Иначе, в университета съм специализирала гравюра.

- Как вие самата определяте стила си?

- Мой си...

- Когато творите, представяте ли си хората, които ще гледат творбите ви?

- Понякога, само че рядко това ми е мотивацията за изобразяване.

- Какво съгласно вас е смисъла на цветовете, които художниците употребяват в творбите си?

- Цветовете носят страстта и настроението на творбата. Различната гама може да промени напълно духа на една илюстрация.

- Кое е по-значимо за вас - изкуството ви да бъде разбрано от хората или да провокирате с картините си?

- За мен значимото е да има страст. Независимо каква е. Разбира се, веселя се, в случай че е положителна!

- Какво мислите за другите състезания, фестивали и други арт прояви? Важни ли са те?

- Като фрийлансър мисля, че е значимо да се взе участие в сходни събития. Срещите с други актьори и с хората, които харесват изкуството, са ползотворни и стимулиращи. Поне съгласно мен.

- Чакате ли да се появи музата или просто творите? Какво в действителност ви въодушевява?

- Рядко ми се е налагало да очаквам музата. Винаги съм подготвена за изобразяване, с изключение на в редките случаи на " бърнаут ", когато човек просто би трябвало да си почине.

- Казват, че с цел да успее човек, са нужни 99% труд и 1% гений. Съгласна ли сте с сходно изказване?

- Абсолютно! Рисуването е процедура. Всеки може да се научи да рисува, стига да е твърдоглав и да го прави всеки ден, с цел да се развива.

- Кога съгласно вас е по-трудно - до момента в който се учиш да рисуваш, или като се замислиш за реализацията?

- И двете. Не е мит това, че реализацията в областта на изкуствата не е лесна на всички места. Освен доста воля и труд, доза шанс в никакъв случай не е непотребна.

- Какво е млад художник като вас да живее и да твори в днешна България?

- Засега най-малко за мен персонално нещата вървят добре. До огромна степен съм признателна на обществените медии, които ми спомагаха да добия някаква известност, която пък след това ми оказа помощ в реализацията.

- Съществува ли полова дискриминация в изкуството: може ли да се каже, че мъжете създатели пробиват по-лесно?

- Не съм се сблъсквала с сходно нещо - нито в България, нито в чужбина.

- Искали ли сте в миналото да творите зад граница? Мислите ли, че там реализацията на младите художници е по-уредена, по-бърза?

- Моят опит по-скоро сочи противоположното. Доста по-трудно ми беше да се осъществявам в чужбина. До огромна степен поради това, че зад граница е по-трудно финансово човек да се отдаде изцяло на изкуството, а и има доста повече създатели и конкуренция.

- От кого или от какво се учите? Има ли създател, на който подражавате или който ви въодушевява?

- Уча се непрестанно, от всички. От модерни илюстратори, онлайн курсове, по-стари учебници, процедура, скици... Развитието в рисуването е непрестанен развой.

- Къде може да се видят творбите ви?

- Освен в SOHO, също и онлайн във фейсбук и инстаграм (@petrova.illustrations).

- Кое е най-новото предизвикателство, изкушило ви като художник?

- Споменах към този момент, че обичам да опитвам нови неща. В момента сходно предизвикателство за мен съставлява поредицата арт зиинове, които съдържат къси комикси на български. Казват се " Всичко е супер ", а обстановките в тях са най-вече злощастни, трагико-комични моменти от всекидневието.

- Кога млад художник като вас, живеещ в България, може да каже: " Пробих! "?

- Когато самичък го почувства. За мен нещата вървят добре, само че още не съм на подобен стадий, че да го настоявам изрично.