Пробив! Центърът за върхови постижения в Пловдив патентова модел за размножаване на възкръсващо цвете
Центърът по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив все по-устойчиво се затвърждава като Център за върхови достижения, в който се развива просвета на международно равнище и към който ползата от страна на родни и задгранични научни институции и представители на бизнеса се усилва.
Прочетете още
Към днешна дата плановете, върху които се концентрира активността на Центъра, към този момент са десетки. Това е основно за просперитета му, защото той не получава бюджетна прехрана от страната, а се устоя и действа с помощта на различни източници на финансиране като европейски стратегии и съдействие с компании.
Основният план, с който ЦРСББ бе построен в квартал Тракия, е „ PlantaSYST “. Той бе утвърден за финансиране през 2017 година по стратегия “ Хоризонт 2020 ” на Европейската комисия (ЕК), в границите на финансовия инструмент “Teaming ” и в условия на доста мощна конкуренция. Освен това, допълваща поддръжка за построяването на модерния кампус на ЦРСББ бяха обезпечени по Оперативна програма НОИР от българското държавно управление.
Главна цел на Teaming плановете е подкрепяне на страни от Европейския съюз с по-нисък научно-изследователски и иновационен показател. Насърчаването на изследователска активност в сходни страни се случва посредством създаване или надграждане на Центрове за върхови достижения, какъвто е ЦРСББ. От основно значение за триумфа на такива планове са партньорствата с научни организации от по-развити страни и ЦРСББ работи в тясно съдействие с Университета в Потсдам, Германия, както и с „ Макс Планк “ Института по молекулярна физиология на растенията, Потсдам-Голм, Германия.
„ Това партньорство способства доста за триумфа на плана „ PlantaSYST “ и основаването на ЦРСББ в Пловдив. Общото финансиране на плана възлиза на 30 млн. евро. Половината от тази дотация е от Европейска комисия и е предопределена главно за човешки запаси, административни и режийни разноски, до момента в който другата половина беше обезпечена по Оперативна програма НОИР за градеж на научния комплекс и техническо съоръжение от последно потомство ”, описа доктор Веселин Петров, експерт в отдела по Финансиране на ЦРСББ и основен помощник по Биохимия в Аграрния университет в Пловдив.
С времето местоположението на ул. „ Свети Княз Борис I - Покръстител “ в Тракия се оформила като основна за подвижността и гъвкавостта в Центъра. От една страна, той се намира на налично място в града под тепетата, от друга разположението на самия град също е удобно, тъй като „ Пловдив е ненапълно центърът на биологията в България. Тук има Медицински университет, единствените за страната Аграрен университет и Университет по хранителни технологии, както и мощен факултет по Биология в ПУ. Градът има огромен капацитет, по тази причина ние се стремим да привличаме младежи, които желаят да развиват научна кариера в България “, добавя доктор Веселин Петров.
Върху какво работят и какви са достиженията на учените от Центъра по растителна и систематична биология и биотехнология? В работата на Центъра плановете, които имат отношение към измененията на климатичните условия, са от огромно значение.
„ Един от първите огромни планове, който спечелихме, е с акронима “ RESIST ”. Той възлиза на малко над 1 млн. евро, които получихме за да работим за възстановяване устойчивостта на културните растения към воден недостиг. В този план използваме два метода – единият включва задълбочено проучване на един предпазен растителен тип, който се среща основно на територията за България – Haberlea rhodopensis (т.нар. Родопски силивряк или Орфеево цвете). Това е възкръсващо растение , което може да оцелее даже след цялостно изсушаване, т.е. има неповторима вегетативна резистентност към изсушаване. Такива растителни типове има доста малко в целия свят – малко над 200 са цветни растения. Ние изследваме механизмите на родопския силивряк, които способстват за неговата резистентност и които евентуално могат да бъдат употребявани при развъждането на стопанско-значими култури за възстановяване на тяхната резистентност в изискванията на климатичните промени. Другият метод, който използваме по RESIST, е изучване на механизмите на деяние на разнообразни био стимулатори. Идеята още веднъж е да проучим по какъв начин може да се подобрят качествата на разнообразни култури (домати, пипер и др.) с препарати основани на екстракти от водорасли ”, споделя доктор Петров.
Изсушено растение от вида H. rhodopensis
Haberlea rhodopensis е предпазен растителен тип в Червената книга на България, по тази причина учените от ЦРСББ са съумели да патентоват потребен модел зa in vitro размножаване на растението в лабораторни условия. Освен устойчивостта на изсушаване, се учат и вторични метаболити от това растение, които биха могли да се употребяват в козметичната промишленост.
H. rhodopensis се развъжда по патентования in vitro модел на ЦРСББ
Един от новите планове на ЦРСББ е с акронима BOOSTER . Този план следва да започва тази година и е ориентиран към земеделието с съответна приложна цел – увеличение добивите на царевица и теф посредством създаването на новаторски тактики за възстановяване на сухоустойчивостта. В плана българският център за върхови достижения работи в консорциум с огромен интернационален екип от учени.
„ Теф е присъща просвета за Етиопия. За него от ден на ден се приказва, че е суперхрана и последователно стартира да навлиза на всеобщия пазар. Той е по-сухоустойчив от царевицата и изследвайки тези два типа, може да открием механизми, посредством които да се усъвършенства тяхната резистентност към воден недостиг. Това е значимо, поради климатичните промени, които се случват в този момент, и които ще настъпят в бъдеще. В този смисъл да имаме сортове и технологии на развъждане, които ги вършат по-издръжливи към засушаване, е от първостепенно значение “, добави доктор Петров.
Голяма част от активността на ЦРСББ е ориентирана към привличане на одобрени учени от България и чужбина. Един от плановете на Центъра - CAFTA -, извоюван по стратегия „ Вихрен “ на Фонд Научни Изследвания в България, притегля в страната изявен академик от университета Конкук, Южна Корея – доктор Актар Али. Д-р Али основа личен теоретичен екип в един от нашите отдели, усеща се добре тук и България му харесва. То е един от многото студенти и учени, пристигнали в Пловдив поради работата си към центъра, които споделят, че градът под тепетата им подхожда. Намират го за привлекателен и спокоен за живеене.
Д-р Петров демонстрира технологията, по която се прави размножаване на възкръсващия растителен тип H. rhodopensis
" Друг план, с който доста се гордеем, е „ NatGenCrop “ . Борбата тук беше огромна, тъй като той е по стратегия ERA Chairs, в която конкуренцията е доста мощна. Благодарение на този план, успяхме да притеглим академик с изключителна научна експертиза от влиятелния „ Макс Планк “ Институт по молекулярна физиология на растенията в Германия. Той основа един нов департамент в Центъра. Очакваме, около сходни планове в ЦРСББ, да бъдат привлечени още доста научни фрагменти от България и чужбина “, добави доктор Петров.
Научните отдели на Центъра обгръщат необятен набор от научни действия и услуги. В един от отделите се обръща особено внимание на болести като псориазис и затлъстяване , в търсене на скъпи растителни молекули и метаболити, които евентуално да бъдат приложени в медицината.
Учените в отдела по Растителна клетъчна биотехнология към този момент са изолирали растителни молекули, които показват висок капацитет. В момента те верифицират това изобретение и изследват действието на тези молекули върху живи организми (нематода C. elegans), с цел да докажaт научно, че те могат да бъдат ефикасни в битката против затлъстяването.
Очаква се учените на Центъра напълно скоро да се пренесат и в новия теоретичен комплекс, който е оборудван с технология на международно равнище. Предстои през есента и провеждането на 2ра Международна конференция по Растителна Системна Биология и Биотехнология, която се провежда от Центъра и притегля учени от целия свят.
Прочетете още
Към днешна дата плановете, върху които се концентрира активността на Центъра, към този момент са десетки. Това е основно за просперитета му, защото той не получава бюджетна прехрана от страната, а се устоя и действа с помощта на различни източници на финансиране като европейски стратегии и съдействие с компании.
Основният план, с който ЦРСББ бе построен в квартал Тракия, е „ PlantaSYST “. Той бе утвърден за финансиране през 2017 година по стратегия “ Хоризонт 2020 ” на Европейската комисия (ЕК), в границите на финансовия инструмент “Teaming ” и в условия на доста мощна конкуренция. Освен това, допълваща поддръжка за построяването на модерния кампус на ЦРСББ бяха обезпечени по Оперативна програма НОИР от българското държавно управление.
Главна цел на Teaming плановете е подкрепяне на страни от Европейския съюз с по-нисък научно-изследователски и иновационен показател. Насърчаването на изследователска активност в сходни страни се случва посредством създаване или надграждане на Центрове за върхови достижения, какъвто е ЦРСББ. От основно значение за триумфа на такива планове са партньорствата с научни организации от по-развити страни и ЦРСББ работи в тясно съдействие с Университета в Потсдам, Германия, както и с „ Макс Планк “ Института по молекулярна физиология на растенията, Потсдам-Голм, Германия.
„ Това партньорство способства доста за триумфа на плана „ PlantaSYST “ и основаването на ЦРСББ в Пловдив. Общото финансиране на плана възлиза на 30 млн. евро. Половината от тази дотация е от Европейска комисия и е предопределена главно за човешки запаси, административни и режийни разноски, до момента в който другата половина беше обезпечена по Оперативна програма НОИР за градеж на научния комплекс и техническо съоръжение от последно потомство ”, описа доктор Веселин Петров, експерт в отдела по Финансиране на ЦРСББ и основен помощник по Биохимия в Аграрния университет в Пловдив.
С времето местоположението на ул. „ Свети Княз Борис I - Покръстител “ в Тракия се оформила като основна за подвижността и гъвкавостта в Центъра. От една страна, той се намира на налично място в града под тепетата, от друга разположението на самия град също е удобно, тъй като „ Пловдив е ненапълно центърът на биологията в България. Тук има Медицински университет, единствените за страната Аграрен университет и Университет по хранителни технологии, както и мощен факултет по Биология в ПУ. Градът има огромен капацитет, по тази причина ние се стремим да привличаме младежи, които желаят да развиват научна кариера в България “, добавя доктор Веселин Петров.
Върху какво работят и какви са достиженията на учените от Центъра по растителна и систематична биология и биотехнология? В работата на Центъра плановете, които имат отношение към измененията на климатичните условия, са от огромно значение.
„ Един от първите огромни планове, който спечелихме, е с акронима “ RESIST ”. Той възлиза на малко над 1 млн. евро, които получихме за да работим за възстановяване устойчивостта на културните растения към воден недостиг. В този план използваме два метода – единият включва задълбочено проучване на един предпазен растителен тип, който се среща основно на територията за България – Haberlea rhodopensis (т.нар. Родопски силивряк или Орфеево цвете). Това е възкръсващо растение , което може да оцелее даже след цялостно изсушаване, т.е. има неповторима вегетативна резистентност към изсушаване. Такива растителни типове има доста малко в целия свят – малко над 200 са цветни растения. Ние изследваме механизмите на родопския силивряк, които способстват за неговата резистентност и които евентуално могат да бъдат употребявани при развъждането на стопанско-значими култури за възстановяване на тяхната резистентност в изискванията на климатичните промени. Другият метод, който използваме по RESIST, е изучване на механизмите на деяние на разнообразни био стимулатори. Идеята още веднъж е да проучим по какъв начин може да се подобрят качествата на разнообразни култури (домати, пипер и др.) с препарати основани на екстракти от водорасли ”, споделя доктор Петров.
Изсушено растение от вида H. rhodopensis
Haberlea rhodopensis е предпазен растителен тип в Червената книга на България, по тази причина учените от ЦРСББ са съумели да патентоват потребен модел зa in vitro размножаване на растението в лабораторни условия. Освен устойчивостта на изсушаване, се учат и вторични метаболити от това растение, които биха могли да се употребяват в козметичната промишленост.
H. rhodopensis се развъжда по патентования in vitro модел на ЦРСББ
Един от новите планове на ЦРСББ е с акронима BOOSTER . Този план следва да започва тази година и е ориентиран към земеделието с съответна приложна цел – увеличение добивите на царевица и теф посредством създаването на новаторски тактики за възстановяване на сухоустойчивостта. В плана българският център за върхови достижения работи в консорциум с огромен интернационален екип от учени.
„ Теф е присъща просвета за Етиопия. За него от ден на ден се приказва, че е суперхрана и последователно стартира да навлиза на всеобщия пазар. Той е по-сухоустойчив от царевицата и изследвайки тези два типа, може да открием механизми, посредством които да се усъвършенства тяхната резистентност към воден недостиг. Това е значимо, поради климатичните промени, които се случват в този момент, и които ще настъпят в бъдеще. В този смисъл да имаме сортове и технологии на развъждане, които ги вършат по-издръжливи към засушаване, е от първостепенно значение “, добави доктор Петров.
Голяма част от активността на ЦРСББ е ориентирана към привличане на одобрени учени от България и чужбина. Един от плановете на Центъра - CAFTA -, извоюван по стратегия „ Вихрен “ на Фонд Научни Изследвания в България, притегля в страната изявен академик от университета Конкук, Южна Корея – доктор Актар Али. Д-р Али основа личен теоретичен екип в един от нашите отдели, усеща се добре тук и България му харесва. То е един от многото студенти и учени, пристигнали в Пловдив поради работата си към центъра, които споделят, че градът под тепетата им подхожда. Намират го за привлекателен и спокоен за живеене.
Д-р Петров демонстрира технологията, по която се прави размножаване на възкръсващия растителен тип H. rhodopensis
" Друг план, с който доста се гордеем, е „ NatGenCrop “ . Борбата тук беше огромна, тъй като той е по стратегия ERA Chairs, в която конкуренцията е доста мощна. Благодарение на този план, успяхме да притеглим академик с изключителна научна експертиза от влиятелния „ Макс Планк “ Институт по молекулярна физиология на растенията в Германия. Той основа един нов департамент в Центъра. Очакваме, около сходни планове в ЦРСББ, да бъдат привлечени още доста научни фрагменти от България и чужбина “, добави доктор Петров.
Научните отдели на Центъра обгръщат необятен набор от научни действия и услуги. В един от отделите се обръща особено внимание на болести като псориазис и затлъстяване , в търсене на скъпи растителни молекули и метаболити, които евентуално да бъдат приложени в медицината.
Учените в отдела по Растителна клетъчна биотехнология към този момент са изолирали растителни молекули, които показват висок капацитет. В момента те верифицират това изобретение и изследват действието на тези молекули върху живи организми (нематода C. elegans), с цел да докажaт научно, че те могат да бъдат ефикасни в битката против затлъстяването.
Очаква се учените на Центъра напълно скоро да се пренесат и в новия теоретичен комплекс, който е оборудван с технология на международно равнище. Предстои през есента и провеждането на 2ра Международна конференция по Растителна Системна Биология и Биотехнология, която се провежда от Центъра и притегля учени от целия свят.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ