Център за белодробни трансплантации в България няма и да има,

Център за белодробни трансплантации в България няма и да има, заблуда е, че в България в миналото ще има подобен център. Това съобщи пред БНР кардиологът от УМБАЛ „ Св. Анна “ доцент Васил Велчев.

Лекарят разяснява обстановката с пациентите с белодробна хипертония у нас и опциите за тяхното лекуване. Той се спря в детайли на крайната фаза на лекуването – белодробната трансплантация, като от думите му стана ясно, че не е оптимист във връзка с организацията на тази активност.

„ Бих желал в България да има одобрен път за пациентите, които се насочват за белодробна трансплантация, което е крайният вид за лекуване на тази болест, да можем рано да реферираме нашите пациенти за оценка и те да имат някаква предвидимост, тъй като сега референциите са безредни и никой не знае до каква степен могат да бъдат действителни. Идеята е нашите три центъра, които са в България, да имат официални взаимоотношения, тъй че да могат да показват нашите пациенти на сътрудници в Европа, които се занимават с белодробна хипертония, и те да имат действителен късмет да влязат в действителна листа на чакащите, с цел да можем да сме сигурни, че най-малко някои от тях ще бъдат трансплантирани “, разяснява доцент Велчев.

Той посочи, че става въпрос за официална афилиация с европейски център, който да поеме и пациентите от България, чакащи за трансплантация.

„ Дълго време мислехме, че по някакъв формален път нашата Здравна каса би могла да подписа контракт с огромен център от вида на този във Виена, тъй че да можем да насочваме нашите пациенти, без ние да се занимаваме с административните формалности, да се грижим единствено за здравната страна на казуса. Но за жалост, по една или друга причина, това не се случва. Имаше хрумвания, че в България е допустимо да се направи подобен център за трансплантация, вървяха хора, образоваха се, върнаха се, само че това не е по силите на здравна система като нашата – това е моето твърдо разбиране “, съобщи експертът.

По думите му трансплантациите в България страдат от доста неща – хронично недофинансиране, липса на донори, тласъци за екипите, които работят.

„ Белодробната трансплантация, за жалост, е високотехнологичен и доста безценен развой. Държави като Словения, които имат три пъти по-голям от нашия Брутният вътрешен продукт, също нямат център за трансплантация. Много страни вземат решение казуса, като се ориентират към огромен център, който към този момент има опит, насъбрани запаси, тъй че да може пациентите да получат най-хубавото “, разяснява още той и означи, че тази връзка у нас е прекратена още преди години.

Доц. Велчев изрази песимизъм и във връзка с опцията да се включим като референтен център към европейската референтна мрежа на бял дроб. По думите му правилото на финансиране в нашата здравна система е подобен, че няма опция за струпване на преференциално финансиране в една точка, с цел да може да се вдигне равнището по отношение на общото равнище в България. „ Това не е единствено за белодробната хипертония. Много от проблемите в кардиологията въобще страдат от това, че няма опция за създаване на референтни центрове. По отношение на трансплантациите на сърце, на устройствата, които подкрепят кръвообращението, във връзка с трансплантациите на бял дроб, в случай че щете даже във връзка с новаторските лечения за промяна на сърдечни клапи. Т. е. всичко това са старания, които изискват стимулиран, огромен екип и съответното финансиране и подкрепяне, тъй като няма по какъв начин една общоприета пътека да финансира активност, която е на върха на европейската кардиология “, счита лекарят.

От думите му стана ясно още, че все още търсенето на опция за трансплантация на бял дроб е изпитание на самата пациентска организация, доколкото те могат да оказват помощ, а самите пациенти нямат запас да намерят независимо решение на този проблем. Пациентите могат да аплайват и за финансиране от НЗОК, само че тя покрива единствено болничния разход, а той е финален стадий от цялата организация, уточни доцент Велчев. Той означи още, че не е решен и казусът с приема на пациенти в центъра във Виена. От казаното от него стана ясно, че центърът не приема пациенти за трансплантации от България по логистични и законодателни аргументи.

У нас сега трите центъра лекуват 200 пациенти с белодробна хипертония, като броя варира. По калкулации на лекарите има най-малко още толкоз, които не са открити от здравната система.