Руслан Стефанов: Свитото потребление задържа цените на горивата да не дръпнат бързо нагоре
Цените на въглеродните излъчвания доближиха самобитен връх. Какво следва за въглищните централи у нас и какви са трендовете в цените на пазара на горивата разяснява за БНР Руслан Стефанов, шеф на Икономическата стратегия на Центъра за проучване на демокрацията.
„ Все още нямаме възобновяване в стопанската система. Нямаме задоволително ползване, което да реагира и да дръпне цените бързо нагоре и за крайния консуматор . На пазара, особено в Европа, придвижването в цените не е по този начин внезапно, защото повече от половината от цената на крайния артикул – бензина и дизела, са налози. Много по-бързо се сменят цените в Съединени американски щати “, сподели Стефанов в предаването „ Преди всички “.
„ Важният детайл е, че сега няма такова бързо възобновяване на стопанската система, което да издърпа цените нагоре. Потреблението остава свито . Всеки си прави сметка, че в случай че усили цените в този момент, това би означавало загуба на клиенти . От тази позиция производителите на бензин и дизел са деликатни “, разясни Стефанов. Той означи още, че с третата вълна на Covid рецесията у нас хората ще продължат да си остават у дома. Остават и ограничавания за транспортните компании.
В коментара си за цената на квотите с въглероден диоксид и бъдещето на въглищните централи в България Руслан Стефанов посочи:
„ Сценариите, за които от дълго време приказваме – че каквато и държавна политика да се възприема, тези централи излизат от приложимост . Колкото по-бързо бъдат изведени от приложимост, толкоз по-малко загуби ще натрупа българската енергетика . “
При ясната упоритост на Европа, както и на Съединени американски щати и Китай, вървим към сериозна поръчка към 2050 година да се търсят разновидности за безвъглеродно бъдеще. Тези централи би трябвало да търсят опция за своето бъдещо битие , безапелационен е Стефанов, съгласно който натискът ще става все по-голям. „ Дори при по-ниски цени на квотите, загубите ще се натрупат . “
Цените на квотите въглеродни излъчвания неизбежно ще влязат в крайната цена на тока. Въпросът е кой ще понесе тежестта, акцентира Руслан Стефанов.
„ Това са механизми, при които или тези цени влизат в крайната цена, или надлежно ние плащаме загубите на тези електроцентрали през налозите си или по различен метод . Въпросът е кой ще понесе това нарастване – дали тези, които употребяват услугата – потребителите, или тези, които са имали неблагоразумието да платят налозите си в страна, която поддържа сходни губещи електроцентрали. “
Българските производители сега на процедура нямат алтернативата на на ниска цена зелен ток , каквато имат немските производители да вземем за пример, уточни още Стефанов.
Поради забавеното нахлуване на възобновими енергийни източници България не може да си разреши такива по-ниски цени. „ Всичко останало бута цените нагоре. “
България сега е неподготвена и няма опция да включи ВЕИ, тъй като няма създадени такива в задоволителен размер, както е в други европейски страни, заключи специалистът.
Мнението в елементи чуйте в звуковия файл.
„ Все още нямаме възобновяване в стопанската система. Нямаме задоволително ползване, което да реагира и да дръпне цените бързо нагоре и за крайния консуматор . На пазара, особено в Европа, придвижването в цените не е по този начин внезапно, защото повече от половината от цената на крайния артикул – бензина и дизела, са налози. Много по-бързо се сменят цените в Съединени американски щати “, сподели Стефанов в предаването „ Преди всички “.
„ Важният детайл е, че сега няма такова бързо възобновяване на стопанската система, което да издърпа цените нагоре. Потреблението остава свито . Всеки си прави сметка, че в случай че усили цените в този момент, това би означавало загуба на клиенти . От тази позиция производителите на бензин и дизел са деликатни “, разясни Стефанов. Той означи още, че с третата вълна на Covid рецесията у нас хората ще продължат да си остават у дома. Остават и ограничавания за транспортните компании.
В коментара си за цената на квотите с въглероден диоксид и бъдещето на въглищните централи в България Руслан Стефанов посочи:
„ Сценариите, за които от дълго време приказваме – че каквато и държавна политика да се възприема, тези централи излизат от приложимост . Колкото по-бързо бъдат изведени от приложимост, толкоз по-малко загуби ще натрупа българската енергетика . “
При ясната упоритост на Европа, както и на Съединени американски щати и Китай, вървим към сериозна поръчка към 2050 година да се търсят разновидности за безвъглеродно бъдеще. Тези централи би трябвало да търсят опция за своето бъдещо битие , безапелационен е Стефанов, съгласно който натискът ще става все по-голям. „ Дори при по-ниски цени на квотите, загубите ще се натрупат . “
Цените на квотите въглеродни излъчвания неизбежно ще влязат в крайната цена на тока. Въпросът е кой ще понесе тежестта, акцентира Руслан Стефанов.
„ Това са механизми, при които или тези цени влизат в крайната цена, или надлежно ние плащаме загубите на тези електроцентрали през налозите си или по различен метод . Въпросът е кой ще понесе това нарастване – дали тези, които употребяват услугата – потребителите, или тези, които са имали неблагоразумието да платят налозите си в страна, която поддържа сходни губещи електроцентрали. “
Българските производители сега на процедура нямат алтернативата на на ниска цена зелен ток , каквато имат немските производители да вземем за пример, уточни още Стефанов.
Поради забавеното нахлуване на възобновими енергийни източници България не може да си разреши такива по-ниски цени. „ Всичко останало бута цените нагоре. “
България сега е неподготвена и няма опция да включи ВЕИ, тъй като няма създадени такива в задоволителен размер, както е в други европейски страни, заключи специалистът.
Мнението в елементи чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ