Цените на петрола отбелязаха най-големия спад от 1991 г. насам

Цените на петрола означиха най-големия спад от 1991 година насам в понеделник, откакто Саудитска Арабия стартира ценова война с Русия, като понижи продажните цени и се закани да освободи своите до момента арестувани ресурси на пазара, разтърсен от намаляващото търсене поради епидемията от новия ковид, заяви Ройтерс. Цената на сорта Брент спадна с с 31,5 на 100, или с 14,25 $ до 31,02 $ за барел. Това е най-големият спад като % от цената от 17 януари 1991 година при началото на войната в Персийския залив, както и най-ниската цена от 12 февруари 2016 година Към 1,14 часа по Гринуич цената на сорта Брент беше 32,61 $. Западнотексаският вид нефт поевтиня с 27,4%, или с 11,28 $ до 30 $ за барел. Това също е най-големият спад от войната в Персийския залив и най-ниската му цена от 22 февруари 1991 година Към същия час сортът се търгуваше на равнища от 32,61 $.

Саудитска Арабия, най-големият експортьор на нефт в света, се пробва да накаже Русия, втория максимален производител в света, за това, че в петък не се съгласи на понижението на производството, което предложиха страните от ОПЕК. ОПЕК и други производители желаеха да наложат рестриктивните мерки върху производството, с цел да стабилизират падащите цени вследствие на следствията от епидемията от новия ковид.

За Руската федерация съглашението ОПЕК+ е безсмислено. Това разяснява пред съветските медии Михаил Леонтиев, прессекретар на " Роснефт ". " Получава се по този начин, че Русия разчиства пазара, като понижава количеството на евтиния съветски и арабски петрол, с цел да освободи място за скъпия американски нефт ", съобщи Леонтиев и уточни, че това е " мазохизъм ". В същото време страните отвън от картела усилват добивите си, разяснява още прессекретарят на " Роснефт " и уточни, че пред Русия в този момент стои предизвикването да се концентрира върху " монетизацията на своята богата ресурсна база ". Споразумението в границите на ОПЕК+ за съкращаването на добивите на нефт работи от началото на 2017 година

Междувременно европейските акции се сринаха поради ковид и свободното рухване на петрола. Общоевропейският Stoxx 600 падна с 6,8% в ранната търговия в понеделник до най-ниската си стойност от 2016 година насам. Лондонският показател FTSE 100 също се намали с 8,5% поради страховете от световна криза вследствие от ковид. Във Франкфурт немският Dax бележи спад с 6,61%, а френският CAC 40 е надолу с 6,78%. У нас показателят SOFIX се срути с 9,33% през вчерашния ден по обяд.

Подобно е ситуацията и на азиатските тържища. Японският Nikkei падна с над 5%, хонконгският Hang Seng - с 3,8%. Индексът на Шанхайската фондова борса - SSE Composite, понижи цената си с 2,2%. Азиатско-тихоокеанският показател MSCI потъна с 4,2%. Индексът S&P-ASX 200 в Сидни загуби 6,1% от цената си, а показателят Kospi в Сеул спадна с 4,4%.