Пластмасата: нашият спасител и поробител
" Целият свят и даже самият живот могат да бъдат пресъздадени в пластмаса ", споделя френският мъдрец Ролан Барт, удивен от тази " промяна на природата ". В еуфория от пластмасата, той написа в края на 50-те години на предишния век, че от този миг нататък " йерархията на веществата е отстранена - едно от тях замества всички останали ".
Революцията стартира с топката за билярд. През 1868 година, когато слоновата кост е в огромен дефицит (на планетата са останали прекомерно малко слонове), една обезверена компания от Нова Англия предлага премия от 10 000 $ за подобаващ сурогат на скъпия материал. Малко преди този момент британците патентоват целулоид - корав, еластичен и транспарантен материал, който по това време никой не желае (въпреки че по-късно дава на света Холивуд). Млад мъж в Ню Йорк купува патент за него и го употребява за произвеждане на билярдни топки. След това - да не стопираме дотук! - той създава незалепващи целулоидни яки, маншети и каишки за небрежните чревоугодници от Златния век, целулоидни протези за възрастни хора, целулоидни играчки за бебета, целулоидни фалшификати на първокласни черупки от костенурки, слонова кост, корали, рога и перли за дамски бижута.
Това, което последва целулоида, наподобява още по-яко: през 1907 година е изобретен бакелита, който се втвърдява като камък, свети в разнообразни цветове и резервира всички извивки. Целофанът се появява през 1912 година, ацетатът - през 1927 година, винилът - през 1928 година, плексигласът - през 1930 година, акрилът - през 1936 година, полиестерът и найлонът - през 1940 година А през 1941 година Хенри Форд показва автомобил, направен от пластмаса, получена от соеви зърна.
Форд на драго сърце употребява пластмасовата каросерия на личния си автомобил, с цел да показва нейната устойчивост. Пластмасата е материалът на бъдещето. Световната война попречва на Форд да реализира фантазията си и производството на коли стопира, само че тя слага началото на интензивни проучвания на невероятните благоприятни условия на пластмасата. След Втората международна война вместо от соя пластмасите се създават от изобилни и налични изкопаеми горива. Това наподобява като решение на съвсем всички проблеми.
През 70-те години плодовете във вазата са пластмасови, цветята в средата на масата са пластмасови, а мострите на храни по витрините на заведенията за хранене са пластмасови произведения. Но пластмасата не е толкоз добра, колкото наподобява. Пластмасовите вилици се чупят; пластмасовите кърпички се замърсяват и пожълтяват; яркостта на пластмасата е прекомерно преднамерена.
" Моята доктрина е, че хората са изгубили възприятието си за хубост през 1976 година, когато пластмасата е станала най-разпространеният разполагаем материал ", написа Сали Руни в " Красив свят, къде си ". Пластмасата се оказва и, както прибавя един от героите му, " най-уродливото вещество на земята - материал, който не придобива цвят, когато го боядисате, а го излъчва по най-уродливия метод ".
Производството на пластмаси стартира с преработката на природен газ или петрол, с цел да се получат етан и пропан, които по-късно би трябвало да се нагреят и да се " разделят " на мономери (прости атоми или молекули). Добавя се катализатор, тъй че дребните мономери да се свържат в прахообразен полимерен " пух ". После пухчето се разтопява, след което изтича и се охлажда, като придобива формата на дълги тръби. Сега остава да се нарежат тръбите на дребни гранули и да се изпратят в фабрики по целия свят, с цел да бъдат претопени още веднъж и превърнати в нещо. Съществуват толкоз доста типове пластмаса и толкоз доста приложения за тях, че е напряко удивително.
Носим облекла от дишаща материя, само че с пластмасови копчета. Купуваме си стъклени съдове за храна, само че те са с пластмасови капаци. Носим си и сламка от неръждаема стомана, която слагаме в чашата от Starbucks, покрита с полиетилен, който е съвсем невероятно да се рециклира. Вкъщи вечеряме на дървената кухненска маса; всички петна и вдлъбнатини по нея са замаскирани с рисунка във формата на слънчоглед, нарисувана с нещо, което е течна пластмаса.
Дори и да вършиме всичко по силите си, с цел да се освободите от нея, знайте, че от пластмасата не може да се избяга. Дори за кралица Елизабет се твърди, че употребява пластмасови артикули Tupperware.
Последният път, когато някой ми предложи пластмасова бутилка за вода, ми се прииска да я избия от ръцете му и да извикам: " Четиристотин и петдесет! Четиристотин и петдесет години тази идиотска бутилка ще се разлага на сметището! "
За друга взаимозависимост. Около 4,5 трилиона угарки от цигари попадат в почвата, езерата и водните потоци всяка година. Те отделят отровни субстанции, в това число арсен. В рамките на едно десетилетие пластмасовите филтри на цигарите се разпадат на части и се популяризират по цялата планета. Те падат с дъждовете в Пиренеите и Скалистите планини.
Морските животни гълтам угарки от цигари, които се носят по блестящите сини талази. Птиците ги употребяват, с цел да обзаведат гнездата си, а пиленцата им отварят дребните си човчици и гълтам токсините. Цигарените угарки вредят и на растенията - едно изследване демонстрира, че те са довели до стесняване на корените на бялата детелина с близо 60%.
Преминаване към вайпинг? Уви, корпусът на електронната цигара е напълно пластмасов. Дъвка? Някога канадските индианци ни учеха да дъвчем подсладена дървесна смола. Какво направихме? Заменихме я със синтетична смола, направена от каучук, парафин, петролен етер, полиетилен, полиизобутилен и поливинилацетат. Изплювате тази сдъвкана топка под някой крайпътен шубрак, където тя ще лежи непроменена най-малко пет години. Освен в случай че не попадне в червата на някое животно, което също обича мента и ще носи в себе си несмилаемите останки от непознатото наслаждение.
Част от почти 8-те милиона тона пластмаса, които се вливат в океана всяка година, са потопени в дълбините. Микропластмасата се всмуква, най-вече от планктона, който губи способността си да всмуква въглероден диоксид и да отделя О2. Вместо да освежава въздуха, океанът, който ни връща телата на удавени хора, разрушени кораби и послания в бутилки, в този момент изплюва и нашата пластмаса, трансформирайки я в безтегловен прахуляк, с цел да може крайбрежният бриз да я разнесе във въздуха. Но ние не виждаме нищо от това, виждаме единствено пластмасата, която се върти в големи кръгове - Голямото тихоокеанско леке от боклуци, Северноатлантическото леке от боклуци - или замърсява крайбрежието.
Живеем в епохата на пластмасата, интервал от антропоцена, т.е. ера, в която хората са разграбили цялата планета за малко време. Но епохата на пластмасата е специфичен интервал, тъй като 8,3-те милиарда тона пластмаса, създадени от хората, са оставили характерен отпечатък в летописите на фосилите. Проучете непокътнатите седименти от 40-те години на предишния век и ще видите, че количеството микропластмаса в тях се удвоява на всеки 15 години.
В коя страна се създават най-вече пластмасови боклуци? Съединени американски щати. В изследване от 2020 година това количество се прави оценка на 130 кг на човек годишно. Един американец изяжда повече от 2 кг пластмаса за десетилетие и към 20 кг за целия си живот. Все още не знаем всички вероятни последствия от това.
Разрежете стомаха ми, както се разрязват труповете на мъртви албатроси, и в двата случая ще намерите пластмаса. Тя се смесва със солта, плува във водата, извлича се от пирамидалните пакетчета чай (едно такова пакетче може да бъде източник на 11,6 милиарда частици микропластмаса). Храните ли бебето си от шише? Трескавото бебе в ръцете ви гълтам от 1,5 до 4 милиона микропластмасови частици дневно. Има и нано-пластмаса - частици, които са толкоз дребни, че могат да преминат от червата в кръвта ни.
Знаем, че пластмасовите молекули имитират избрани хормони и нарушават работата на ендокринната система. Микропластмасите могат да раздразнят белодробната тъкан, а изследванията ги свързват с хронични белодробни болести. Във вода с смес от микропластмаса морските стриди създават по-малко яйца и сперматозоидите им се забавят.
Тъжната статистика на Световния стопански конгрес е, че 40% от пластмасата се депонира, 32% се изхвърлят като отпадък, 14% се изгарят, а 14% се рециклират. Опитвам се да се развеселявам най-малко малко на тези 14%, само че узнавам, че единствено 2% се рециклират дейно (т.е. трансформират се в потребни стоки).
Мултинационалните корпорации (Unilever, Nestlé) разкопават сметищата и изгарят пластмасата, произвеждайки от нея на ниска цена гориво. Те могат да продават това гориво да вземем за пример на циментови фабрики, които в последна сметка употребяват по-малко въглища.
Пластмасата гори с адска скорост и активност, тъй като се състои от петролни артикули. В същото време във въздуха се отделят нездравословни субстанции като диоксини и фурани, които могат да причинят рак, да нарушат хормоналната функционалност и да подтиснат имунната система. Така че отпадъците от инсинераторите също би трябвало да се рециклират.
Другият метод е посредством химическо преработване. Химикалите и топлината разграждат даже и най-трудните пластмаси, като да вземем за пример подноси за храна, цветни бутилки за шампоан и лепкави бурканчета за фъстъчено масло, които домакините не желаят да мият. Но с цел да се газифицират тези полимери, те би трябвало да се нагреят до хиляди градуси по Целзий, което изисква доста сила. За разграждането им могат да се употребяват токсични субстанции като метанол и амоняк. И в двата случая се отделят токсични странични артикули, като формалдехид, етилен, стирен, епоксидни смоли, съдържащи бисфенол А, и винилхлорид.
Има и напряко плашещи хрумвания. Бактериите преработват полимерите в годна за консумация маса и всички започваме да пием протеинови шейкове от пластмаса. Генетично модифицирани бактерии E. coli трансформират пластмасовите бутилки във ванилин за подготвяне на обичаните ви шоколадови бисквити.
Но има някои забавни оферти. Бактерии, които се хранят с пластмаса, както ние пием пластмасови коктейли; микроби дрожди, които разграждат пластмасата, с цел да отделят мастни киселини, които могат да се употребяват за произвеждане на бои, разтворители и промишлени смазочни материали. Търговци на хранителни артикули без боклуци, които продават артикули без пластмасови опаковки. Мобилни автомати за продажба, които разпределят перилни препарати в контейнери за многократна приложимост. Нови технологии, като пералната машина Arçelik, която улавя микропластмасите, вместо да ги изпуска в канализацията.
През първите 10 години на нашето хилядолетие сме произвели повече пластмаса, в сравнение с през целия 20-ти век. Защо? Защото фракингът направи добива на петрол и газ доста по-евтин. Това е капиталистическият отговор. Пластмасата към този момент се съдържа във водата, въздуха, храната и даже в праха. И без значение какъв брой надълбоко сме заровили пластмасовите боклуци, химикалите от тях ще обхванат в подпочвените води.
" Водата и въздухът, двете съществени среди, от които зависи животът, се трансфораха в международни кофи за отпадък ", споделя Жак-Ив Кусто преди десетилетия. " Само ние, хората, произвеждаме боклуци, които природата не е в положение да усвои ", прибавя океанографът Чарлз Мур.
През последните пет години един от крокодилите в река Палу в Индонезия живее с гума на врата си. Гумата му пречи да погълне прекомерно огромна плячка и по този метод го слага в по-неблагоприятно състояние от неговите събратя, само че той продължава да пълзи, като по някакъв метод се приспособява към обемистата си огърлица. Ние сме като този крокодил, който носи цялата си пластмаса, помирява се с този чудноват багаж и даже не осъзнаваме какъв брой крепко ни държи той за гърлото. Един от химиците в компания " DuPont ", който към този момент е пенсионер, предвижда, че всички ще " загинем, задушени в пластмаса ". /БГНЕС
----------------------------
Сергей Кондратиев, " Naked Science "
Революцията стартира с топката за билярд. През 1868 година, когато слоновата кост е в огромен дефицит (на планетата са останали прекомерно малко слонове), една обезверена компания от Нова Англия предлага премия от 10 000 $ за подобаващ сурогат на скъпия материал. Малко преди този момент британците патентоват целулоид - корав, еластичен и транспарантен материал, който по това време никой не желае (въпреки че по-късно дава на света Холивуд). Млад мъж в Ню Йорк купува патент за него и го употребява за произвеждане на билярдни топки. След това - да не стопираме дотук! - той създава незалепващи целулоидни яки, маншети и каишки за небрежните чревоугодници от Златния век, целулоидни протези за възрастни хора, целулоидни играчки за бебета, целулоидни фалшификати на първокласни черупки от костенурки, слонова кост, корали, рога и перли за дамски бижута.
Това, което последва целулоида, наподобява още по-яко: през 1907 година е изобретен бакелита, който се втвърдява като камък, свети в разнообразни цветове и резервира всички извивки. Целофанът се появява през 1912 година, ацетатът - през 1927 година, винилът - през 1928 година, плексигласът - през 1930 година, акрилът - през 1936 година, полиестерът и найлонът - през 1940 година А през 1941 година Хенри Форд показва автомобил, направен от пластмаса, получена от соеви зърна.
Форд на драго сърце употребява пластмасовата каросерия на личния си автомобил, с цел да показва нейната устойчивост. Пластмасата е материалът на бъдещето. Световната война попречва на Форд да реализира фантазията си и производството на коли стопира, само че тя слага началото на интензивни проучвания на невероятните благоприятни условия на пластмасата. След Втората международна война вместо от соя пластмасите се създават от изобилни и налични изкопаеми горива. Това наподобява като решение на съвсем всички проблеми.
През 70-те години плодовете във вазата са пластмасови, цветята в средата на масата са пластмасови, а мострите на храни по витрините на заведенията за хранене са пластмасови произведения. Но пластмасата не е толкоз добра, колкото наподобява. Пластмасовите вилици се чупят; пластмасовите кърпички се замърсяват и пожълтяват; яркостта на пластмасата е прекомерно преднамерена.
" Моята доктрина е, че хората са изгубили възприятието си за хубост през 1976 година, когато пластмасата е станала най-разпространеният разполагаем материал ", написа Сали Руни в " Красив свят, къде си ". Пластмасата се оказва и, както прибавя един от героите му, " най-уродливото вещество на земята - материал, който не придобива цвят, когато го боядисате, а го излъчва по най-уродливия метод ".
Производството на пластмаси стартира с преработката на природен газ или петрол, с цел да се получат етан и пропан, които по-късно би трябвало да се нагреят и да се " разделят " на мономери (прости атоми или молекули). Добавя се катализатор, тъй че дребните мономери да се свържат в прахообразен полимерен " пух ". После пухчето се разтопява, след което изтича и се охлажда, като придобива формата на дълги тръби. Сега остава да се нарежат тръбите на дребни гранули и да се изпратят в фабрики по целия свят, с цел да бъдат претопени още веднъж и превърнати в нещо. Съществуват толкоз доста типове пластмаса и толкоз доста приложения за тях, че е напряко удивително.
Носим облекла от дишаща материя, само че с пластмасови копчета. Купуваме си стъклени съдове за храна, само че те са с пластмасови капаци. Носим си и сламка от неръждаема стомана, която слагаме в чашата от Starbucks, покрита с полиетилен, който е съвсем невероятно да се рециклира. Вкъщи вечеряме на дървената кухненска маса; всички петна и вдлъбнатини по нея са замаскирани с рисунка във формата на слънчоглед, нарисувана с нещо, което е течна пластмаса.
Дори и да вършиме всичко по силите си, с цел да се освободите от нея, знайте, че от пластмасата не може да се избяга. Дори за кралица Елизабет се твърди, че употребява пластмасови артикули Tupperware.
Последният път, когато някой ми предложи пластмасова бутилка за вода, ми се прииска да я избия от ръцете му и да извикам: " Четиристотин и петдесет! Четиристотин и петдесет години тази идиотска бутилка ще се разлага на сметището! "
За друга взаимозависимост. Около 4,5 трилиона угарки от цигари попадат в почвата, езерата и водните потоци всяка година. Те отделят отровни субстанции, в това число арсен. В рамките на едно десетилетие пластмасовите филтри на цигарите се разпадат на части и се популяризират по цялата планета. Те падат с дъждовете в Пиренеите и Скалистите планини.
Морските животни гълтам угарки от цигари, които се носят по блестящите сини талази. Птиците ги употребяват, с цел да обзаведат гнездата си, а пиленцата им отварят дребните си човчици и гълтам токсините. Цигарените угарки вредят и на растенията - едно изследване демонстрира, че те са довели до стесняване на корените на бялата детелина с близо 60%.
Преминаване към вайпинг? Уви, корпусът на електронната цигара е напълно пластмасов. Дъвка? Някога канадските индианци ни учеха да дъвчем подсладена дървесна смола. Какво направихме? Заменихме я със синтетична смола, направена от каучук, парафин, петролен етер, полиетилен, полиизобутилен и поливинилацетат. Изплювате тази сдъвкана топка под някой крайпътен шубрак, където тя ще лежи непроменена най-малко пет години. Освен в случай че не попадне в червата на някое животно, което също обича мента и ще носи в себе си несмилаемите останки от непознатото наслаждение.
Част от почти 8-те милиона тона пластмаса, които се вливат в океана всяка година, са потопени в дълбините. Микропластмасата се всмуква, най-вече от планктона, който губи способността си да всмуква въглероден диоксид и да отделя О2. Вместо да освежава въздуха, океанът, който ни връща телата на удавени хора, разрушени кораби и послания в бутилки, в този момент изплюва и нашата пластмаса, трансформирайки я в безтегловен прахуляк, с цел да може крайбрежният бриз да я разнесе във въздуха. Но ние не виждаме нищо от това, виждаме единствено пластмасата, която се върти в големи кръгове - Голямото тихоокеанско леке от боклуци, Северноатлантическото леке от боклуци - или замърсява крайбрежието.
Живеем в епохата на пластмасата, интервал от антропоцена, т.е. ера, в която хората са разграбили цялата планета за малко време. Но епохата на пластмасата е специфичен интервал, тъй като 8,3-те милиарда тона пластмаса, създадени от хората, са оставили характерен отпечатък в летописите на фосилите. Проучете непокътнатите седименти от 40-те години на предишния век и ще видите, че количеството микропластмаса в тях се удвоява на всеки 15 години.
В коя страна се създават най-вече пластмасови боклуци? Съединени американски щати. В изследване от 2020 година това количество се прави оценка на 130 кг на човек годишно. Един американец изяжда повече от 2 кг пластмаса за десетилетие и към 20 кг за целия си живот. Все още не знаем всички вероятни последствия от това.
Разрежете стомаха ми, както се разрязват труповете на мъртви албатроси, и в двата случая ще намерите пластмаса. Тя се смесва със солта, плува във водата, извлича се от пирамидалните пакетчета чай (едно такова пакетче може да бъде източник на 11,6 милиарда частици микропластмаса). Храните ли бебето си от шише? Трескавото бебе в ръцете ви гълтам от 1,5 до 4 милиона микропластмасови частици дневно. Има и нано-пластмаса - частици, които са толкоз дребни, че могат да преминат от червата в кръвта ни.
Знаем, че пластмасовите молекули имитират избрани хормони и нарушават работата на ендокринната система. Микропластмасите могат да раздразнят белодробната тъкан, а изследванията ги свързват с хронични белодробни болести. Във вода с смес от микропластмаса морските стриди създават по-малко яйца и сперматозоидите им се забавят.
Тъжната статистика на Световния стопански конгрес е, че 40% от пластмасата се депонира, 32% се изхвърлят като отпадък, 14% се изгарят, а 14% се рециклират. Опитвам се да се развеселявам най-малко малко на тези 14%, само че узнавам, че единствено 2% се рециклират дейно (т.е. трансформират се в потребни стоки).
Мултинационалните корпорации (Unilever, Nestlé) разкопават сметищата и изгарят пластмасата, произвеждайки от нея на ниска цена гориво. Те могат да продават това гориво да вземем за пример на циментови фабрики, които в последна сметка употребяват по-малко въглища.
Пластмасата гори с адска скорост и активност, тъй като се състои от петролни артикули. В същото време във въздуха се отделят нездравословни субстанции като диоксини и фурани, които могат да причинят рак, да нарушат хормоналната функционалност и да подтиснат имунната система. Така че отпадъците от инсинераторите също би трябвало да се рециклират.
Другият метод е посредством химическо преработване. Химикалите и топлината разграждат даже и най-трудните пластмаси, като да вземем за пример подноси за храна, цветни бутилки за шампоан и лепкави бурканчета за фъстъчено масло, които домакините не желаят да мият. Но с цел да се газифицират тези полимери, те би трябвало да се нагреят до хиляди градуси по Целзий, което изисква доста сила. За разграждането им могат да се употребяват токсични субстанции като метанол и амоняк. И в двата случая се отделят токсични странични артикули, като формалдехид, етилен, стирен, епоксидни смоли, съдържащи бисфенол А, и винилхлорид.
Има и напряко плашещи хрумвания. Бактериите преработват полимерите в годна за консумация маса и всички започваме да пием протеинови шейкове от пластмаса. Генетично модифицирани бактерии E. coli трансформират пластмасовите бутилки във ванилин за подготвяне на обичаните ви шоколадови бисквити.
Но има някои забавни оферти. Бактерии, които се хранят с пластмаса, както ние пием пластмасови коктейли; микроби дрожди, които разграждат пластмасата, с цел да отделят мастни киселини, които могат да се употребяват за произвеждане на бои, разтворители и промишлени смазочни материали. Търговци на хранителни артикули без боклуци, които продават артикули без пластмасови опаковки. Мобилни автомати за продажба, които разпределят перилни препарати в контейнери за многократна приложимост. Нови технологии, като пералната машина Arçelik, която улавя микропластмасите, вместо да ги изпуска в канализацията.
През първите 10 години на нашето хилядолетие сме произвели повече пластмаса, в сравнение с през целия 20-ти век. Защо? Защото фракингът направи добива на петрол и газ доста по-евтин. Това е капиталистическият отговор. Пластмасата към този момент се съдържа във водата, въздуха, храната и даже в праха. И без значение какъв брой надълбоко сме заровили пластмасовите боклуци, химикалите от тях ще обхванат в подпочвените води.
" Водата и въздухът, двете съществени среди, от които зависи животът, се трансфораха в международни кофи за отпадък ", споделя Жак-Ив Кусто преди десетилетия. " Само ние, хората, произвеждаме боклуци, които природата не е в положение да усвои ", прибавя океанографът Чарлз Мур.
През последните пет години един от крокодилите в река Палу в Индонезия живее с гума на врата си. Гумата му пречи да погълне прекомерно огромна плячка и по този метод го слага в по-неблагоприятно състояние от неговите събратя, само че той продължава да пълзи, като по някакъв метод се приспособява към обемистата си огърлица. Ние сме като този крокодил, който носи цялата си пластмаса, помирява се с този чудноват багаж и даже не осъзнаваме какъв брой крепко ни държи той за гърлото. Един от химиците в компания " DuPont ", който към този момент е пенсионер, предвижда, че всички ще " загинем, задушени в пластмаса ". /БГНЕС
----------------------------
Сергей Кондратиев, " Naked Science "
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ