Николай Сванидзе: Путин попадна в капан, защото възпита избирател, който иска от него война до пълна победа
Цели генерации в Украйна ще бъдат възпитавани с образците от тази война. Независимо от резултата украинците ще изградят върху този епос новата си национална идеология и държавност
БНР
Николай Сванидзе е прочут историк, публицист и член на Съвета по правата на индивида при президента на Русия.
– Николай Карлович, какво почувствахте на 24.02.2022 година, когато разбрахте, че Русия е почнала по този начин наречената специфична интервенция в Украйна?
– Почувствах, че се намирам… в действителност всички ние се намираме в центъра на събития от световен исторически мащаб. Катастрофални, доста отрицателни, трагични събития.
– Всички се питат за какво стигнахме дотук. Имате ли отговор на този въпрос?
– Нямам отговор. Мисля, че доста малко хора имат прецизен отговор, тъй като, с цел да го получим, би трябвало да се ровим в мислите на нашия президент Путин. Има известна доза самонавиване. Режимът стартира да се самозахранва с избрана информация, избрана идеология, избрани постулати. Най-важният от тях е опълчването против Запада.
Освен това мисля, че вследствие на продължителното и несменяемо властническо ръководство пострада качеството на информацията и на политическия разбор. Мисля, че решението за началото на спецоперацията беше взето на основата на подвеждаща информация. Надценена беше мощта на съветските въоръжени сили и подценена мощта на украинските.
Даже военната мощ не е най-важното. Подцениха желанието на украинците да се съпротивляват, волята им за победа, волята им за независимост. Мисля, че чакаха да ги посрещнат с цветя и с мятане на шапки във въздуха. Не стана по този начин обаче.
– Можем ли да разбираем това, което става сега в Украйна с някакви вътрешнополитически процеси в самата Русия?
– Това са взаимосвързани неща. В момента се организират две спецоперации. Едната е в Украйна, а другата е вътре в Русия: възбрана на всички различни медии – на всичко, което е обвързвано със свободата на словото. Конституцията в действителност е потъпкана. Намираме се в тоталитарна страна. Преди беше властническа, в този момент у нас има чист тоталитаризъм. Такива режими са извънредно нападателни и на открито. Не желая да върша исторически аналогии, тъй като това е доста рисково в този момент в Русия. Но всички разбираме защо става дума.
– Може ли да се каже, че по този начин наречената специфична интервенция в Украйна е резултат и от високомерната и късогледа политика на Запада по отношение на Русия?
– Без подозрение може. Западът носи част от виновността, тъй като след разпадането на Съветския съюз стартира да се държи безгрижно. Изпадна в еуфория от успеха, успокои се и вместо да подаде ръка на Русия, да я прегърне и да й помогне, да й предложи нещо като проекта „ Маршал “ в Германия, той се отнесе към Русия с невъзмутимо равнодушие. Това докара до растеж на доста мощни, съществени и рискови реваншистки настроения в Русия. Без подозрение обаче не Западът, а ние носим по-голямата част от виновността. Виновни сме всички ние. И аз съм отговорен.
– Всеки ден западните страни постановат нови наказания на Русия. Практиката обаче демонстрира, че глобите не трансформират политиката на Кремъл, а активизират хората към властта. Доколко въобще са ефикасни глобите?
– Това е сложен въпрос. Вярно е, че глобите активизират, само че съветските елити схващат какво предвещават тези ограничения. В Турция беше изработен опит за начало на съществени договаряния. Очевидно той е обвързван с опасенията на елитите за тяхното бъдеще. В този смисъл глобите са законни. Мисля обаче, че те не преследват краткосрочни цели. Русия наподобява доста рискова в очите на Запада. Мисля, че задачата на глобите е да обиден военнопромишления комплекс, на който разчита Путин, да отслабят опциите му за военна интензивност в бъдеще.
– Социологическите изследвания демонстрират, че множеството руснаци поддържат по този начин наречената военна интервенция в Украйна и имат вяра на президента Путин. Как ще коментирате тези данни?
– По последни данни 83 % имат вяра на Путин. През последния месец тези хора са се нараснали с 12 на 100. Това е извънредно и пагубно. В същото време е изцяло обяснимо, тъй като първо, постоянно по време на война се следи сближение към водача. Винаги и на всички места. Второ, тази поддръжка е плод на информационно-пропагандистката нервност. Бих споделил, че в Русия има военна неуравновесеност и убеденост, че би трябвало да се води война до цялостна победа. Виждаме, че след договарянията в Турция Кремъл явно направи крачка обратно от първичното пояснение на тези договаряния. Ръководителят на съветската делегация Владимир Медински беше заставен да промени интерпретацията си.
Преговорите са вторични. Първична е спецоперацията. Защото това желаят хората. Това желае всеобщият путински гласоподавател. Путин попадна в капан, тъй като възпита гласоподавател, който желае от него война до цялостна победа. Това е повода за резултатите от социологическите изследвания. Всичко зависи от това какъв брой време ще продължат бойните дейности. Ако продължат прекомерно дълго, и най-гласовитите и необуздани поддръжници на войната ще стартират да се уморяват от нея. Няма никакво подозрение в това.
– В същото време някои руснаци не поддържат специфичната интервенция и напущат Русия. Става дума за стотици хиляди IT експерти, академични преподаватели, учени, публицисти и правозащитници.
– Това е неизбежно. Хората, които си показват бъдещето си по различен метод, свободно, с благоприятни условия за продължение на образованието, за асимилиране на добре платена свободна специалност напущат страната. Това е доста неприятен, само че предстоящ знак. Без подозрение това ще продължи.
– Хората на Запад си задават въпроса за какво в Русия няма всеобщи митинги против по този начин наречената специфична интервенция в Украйна?
– Има две аргументи. За всеобщите митинги са нужни маси. В момента няма маси, тъй като масите са идейно ангажирани от страната и поддържат военната интервенция. Втората причина, несъмнено, е страхът. Сега даже самостоятелният митинг може да докара до огромни санкции, наказателни каузи и ефикасни присъди. Затова хората се опасяват.
– За какво си мислехте, когато гледахте протест концерта на стадион „ Лужники “ в Москва по случай осмата годишнина от присъединението на Крим към Русия?
– Беше ужасно. Възникнаха доста исторически асоциации. Всичко това е доста мъчително за мен, тъй като татко ми е воювал на фронта през Великата отечествена война. Участвал е в освобождението на Прага. За него Денят на успеха над фашистка Германия беше заветен и постоянно сме чествали този ден.
През 1945 година са отбелязвали Деня на успеха като празник на мира. Мирът е победил войната. А в този момент видяхме празник в поддръжка на войната. Това е извънредно. За нашата страна това е просто злополука. Красиви и елегантно облечени дами на високи токчета поддържат войната. Пред очите ни се разрушава правдоподобният като цяло мит за съветския боец избавител, който води война за правдата. И това е доста мъчително.
– Денят на успеха е заветен за милиони хора в Русия, в Украйна, на постсъветското пространство и в Европа. Трудно ми е да си показва по какъв начин ще отбележим 9 май на фона на бойните дейности в Украйна.
– И аз не мога да си го показва. Смятам, че за това мисли Путин. Мисля, че с всичките си сили се стреми да приключи интервенцията до 9 май. Защото в противоположен случай не е ясно по какъв начин ще бъде маркиран Денят на успеха.
Не може да не бъде маркиран, тъй като през последните години този празник стана паметен. Бих споделил прекомерно паметен. На мен не ми харесва по какъв начин се интерпретира през последните години. Така или другояче се отбелязва гръмко и патетично. Какво ще стане, в случай че до този миг не бъде реализирана победа? Не става дума за завършек на бойните дейности, а за надвит край. Пропагандата, несъмнено, може да показа бойните дейности като победа в очите на гласоподавателя, само че това може да се окаже мъчно.
– Вие сте член на към момента настоящия Съвет по правата на индивида при президента на Руската федерация. Русия обаче беше изключена от Съвета на Европа, а от известно време се контракти за анулация на настоящия в страната от 1997 година мораториум върху смъртното наказване. По тази тематика се изрекоха някогашният президент, министър председател и сегашен заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев и ръководителят на Конституционния съд Валерий Зоркин. Възможно ли е да се стигне до това?
– За страдание, да. Не зная за какво тъкмо Дмитрий Анатолиевич Медведев стартира интензивно да разяснява този въпрос. Това остава мистерия за мен. Но отпадането на мораториума е допустимо. Макар и да е известно, че във всички страни, в които има смъртна присъда, не се следи понижаване на престъпността. Макар и да е известно, че стават правосъдни неточности. В нашата страна те са повече от вероятни поради положението на правосъдната ни система. Ако се вкара смъртната присъда, това ще бъде трагична неточност.
– Николай Карлович, накъде върви Русия?
– В сегашния миг върви към задънена улица. При това с всички сили. Защото новата държавна идеология е тоталитарна, имперска, антизападна и като цяло припомня за най-лошите образци в историята на ХХ век.
– Изглежда парадоксално, само че на думи Русия желае да резервира Украйна в орбитата на въздействието си. На процедура – прави всичко допустимо, с цел да я отблъсне от себе си. Как ще живеят отсега нататък руснаците и украинците, които се смятаха до неотдавна за приятелски нации?
– Зле ще живеят. Цели генерации в Украйна ще бъдат възпитавани с образците от тази война. Това е като Троянската война за античните гърци. Всъщност това е цялостен епос.
Независимо от резултата от военната интервенция украинците ще изградят върху този епос новата си национална идеология и държавност. Тази идеология ще бъде антируска. Украинската еднаквост ще бъде антируска. Това е явно. Сами си го направихме. Ще е належащо дълго време, което би трябвало да бъде употребявано пълноценно, а не пропиляно, с цел да възстановим нашите връзки на задоволително ниво. Те няма да са приятелски. И дума не може да става за това, само че най-малко могат да бъдат естествени и добросъседски.
БНР
Николай Сванидзе е прочут историк, публицист и член на Съвета по правата на индивида при президента на Русия.
– Николай Карлович, какво почувствахте на 24.02.2022 година, когато разбрахте, че Русия е почнала по този начин наречената специфична интервенция в Украйна?
– Почувствах, че се намирам… в действителност всички ние се намираме в центъра на събития от световен исторически мащаб. Катастрофални, доста отрицателни, трагични събития.
– Всички се питат за какво стигнахме дотук. Имате ли отговор на този въпрос?
– Нямам отговор. Мисля, че доста малко хора имат прецизен отговор, тъй като, с цел да го получим, би трябвало да се ровим в мислите на нашия президент Путин. Има известна доза самонавиване. Режимът стартира да се самозахранва с избрана информация, избрана идеология, избрани постулати. Най-важният от тях е опълчването против Запада.
Освен това мисля, че вследствие на продължителното и несменяемо властническо ръководство пострада качеството на информацията и на политическия разбор. Мисля, че решението за началото на спецоперацията беше взето на основата на подвеждаща информация. Надценена беше мощта на съветските въоръжени сили и подценена мощта на украинските.
Даже военната мощ не е най-важното. Подцениха желанието на украинците да се съпротивляват, волята им за победа, волята им за независимост. Мисля, че чакаха да ги посрещнат с цветя и с мятане на шапки във въздуха. Не стана по този начин обаче.
– Можем ли да разбираем това, което става сега в Украйна с някакви вътрешнополитически процеси в самата Русия?
– Това са взаимосвързани неща. В момента се организират две спецоперации. Едната е в Украйна, а другата е вътре в Русия: възбрана на всички различни медии – на всичко, което е обвързвано със свободата на словото. Конституцията в действителност е потъпкана. Намираме се в тоталитарна страна. Преди беше властническа, в този момент у нас има чист тоталитаризъм. Такива режими са извънредно нападателни и на открито. Не желая да върша исторически аналогии, тъй като това е доста рисково в този момент в Русия. Но всички разбираме защо става дума.
– Може ли да се каже, че по този начин наречената специфична интервенция в Украйна е резултат и от високомерната и късогледа политика на Запада по отношение на Русия?
– Без подозрение може. Западът носи част от виновността, тъй като след разпадането на Съветския съюз стартира да се държи безгрижно. Изпадна в еуфория от успеха, успокои се и вместо да подаде ръка на Русия, да я прегърне и да й помогне, да й предложи нещо като проекта „ Маршал “ в Германия, той се отнесе към Русия с невъзмутимо равнодушие. Това докара до растеж на доста мощни, съществени и рискови реваншистки настроения в Русия. Без подозрение обаче не Западът, а ние носим по-голямата част от виновността. Виновни сме всички ние. И аз съм отговорен.
– Всеки ден западните страни постановат нови наказания на Русия. Практиката обаче демонстрира, че глобите не трансформират политиката на Кремъл, а активизират хората към властта. Доколко въобще са ефикасни глобите?
– Това е сложен въпрос. Вярно е, че глобите активизират, само че съветските елити схващат какво предвещават тези ограничения. В Турция беше изработен опит за начало на съществени договаряния. Очевидно той е обвързван с опасенията на елитите за тяхното бъдеще. В този смисъл глобите са законни. Мисля обаче, че те не преследват краткосрочни цели. Русия наподобява доста рискова в очите на Запада. Мисля, че задачата на глобите е да обиден военнопромишления комплекс, на който разчита Путин, да отслабят опциите му за военна интензивност в бъдеще.
– Социологическите изследвания демонстрират, че множеството руснаци поддържат по този начин наречената военна интервенция в Украйна и имат вяра на президента Путин. Как ще коментирате тези данни?
– По последни данни 83 % имат вяра на Путин. През последния месец тези хора са се нараснали с 12 на 100. Това е извънредно и пагубно. В същото време е изцяло обяснимо, тъй като първо, постоянно по време на война се следи сближение към водача. Винаги и на всички места. Второ, тази поддръжка е плод на информационно-пропагандистката нервност. Бих споделил, че в Русия има военна неуравновесеност и убеденост, че би трябвало да се води война до цялостна победа. Виждаме, че след договарянията в Турция Кремъл явно направи крачка обратно от първичното пояснение на тези договаряния. Ръководителят на съветската делегация Владимир Медински беше заставен да промени интерпретацията си.
Преговорите са вторични. Първична е спецоперацията. Защото това желаят хората. Това желае всеобщият путински гласоподавател. Путин попадна в капан, тъй като възпита гласоподавател, който желае от него война до цялостна победа. Това е повода за резултатите от социологическите изследвания. Всичко зависи от това какъв брой време ще продължат бойните дейности. Ако продължат прекомерно дълго, и най-гласовитите и необуздани поддръжници на войната ще стартират да се уморяват от нея. Няма никакво подозрение в това.
– В същото време някои руснаци не поддържат специфичната интервенция и напущат Русия. Става дума за стотици хиляди IT експерти, академични преподаватели, учени, публицисти и правозащитници.
– Това е неизбежно. Хората, които си показват бъдещето си по различен метод, свободно, с благоприятни условия за продължение на образованието, за асимилиране на добре платена свободна специалност напущат страната. Това е доста неприятен, само че предстоящ знак. Без подозрение това ще продължи.
– Хората на Запад си задават въпроса за какво в Русия няма всеобщи митинги против по този начин наречената специфична интервенция в Украйна?
– Има две аргументи. За всеобщите митинги са нужни маси. В момента няма маси, тъй като масите са идейно ангажирани от страната и поддържат военната интервенция. Втората причина, несъмнено, е страхът. Сега даже самостоятелният митинг може да докара до огромни санкции, наказателни каузи и ефикасни присъди. Затова хората се опасяват.
– За какво си мислехте, когато гледахте протест концерта на стадион „ Лужники “ в Москва по случай осмата годишнина от присъединението на Крим към Русия?
– Беше ужасно. Възникнаха доста исторически асоциации. Всичко това е доста мъчително за мен, тъй като татко ми е воювал на фронта през Великата отечествена война. Участвал е в освобождението на Прага. За него Денят на успеха над фашистка Германия беше заветен и постоянно сме чествали този ден.
През 1945 година са отбелязвали Деня на успеха като празник на мира. Мирът е победил войната. А в този момент видяхме празник в поддръжка на войната. Това е извънредно. За нашата страна това е просто злополука. Красиви и елегантно облечени дами на високи токчета поддържат войната. Пред очите ни се разрушава правдоподобният като цяло мит за съветския боец избавител, който води война за правдата. И това е доста мъчително.
– Денят на успеха е заветен за милиони хора в Русия, в Украйна, на постсъветското пространство и в Европа. Трудно ми е да си показва по какъв начин ще отбележим 9 май на фона на бойните дейности в Украйна.
– И аз не мога да си го показва. Смятам, че за това мисли Путин. Мисля, че с всичките си сили се стреми да приключи интервенцията до 9 май. Защото в противоположен случай не е ясно по какъв начин ще бъде маркиран Денят на успеха.
Не може да не бъде маркиран, тъй като през последните години този празник стана паметен. Бих споделил прекомерно паметен. На мен не ми харесва по какъв начин се интерпретира през последните години. Така или другояче се отбелязва гръмко и патетично. Какво ще стане, в случай че до този миг не бъде реализирана победа? Не става дума за завършек на бойните дейности, а за надвит край. Пропагандата, несъмнено, може да показа бойните дейности като победа в очите на гласоподавателя, само че това може да се окаже мъчно.
– Вие сте член на към момента настоящия Съвет по правата на индивида при президента на Руската федерация. Русия обаче беше изключена от Съвета на Европа, а от известно време се контракти за анулация на настоящия в страната от 1997 година мораториум върху смъртното наказване. По тази тематика се изрекоха някогашният президент, министър председател и сегашен заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев и ръководителят на Конституционния съд Валерий Зоркин. Възможно ли е да се стигне до това?
– За страдание, да. Не зная за какво тъкмо Дмитрий Анатолиевич Медведев стартира интензивно да разяснява този въпрос. Това остава мистерия за мен. Но отпадането на мораториума е допустимо. Макар и да е известно, че във всички страни, в които има смъртна присъда, не се следи понижаване на престъпността. Макар и да е известно, че стават правосъдни неточности. В нашата страна те са повече от вероятни поради положението на правосъдната ни система. Ако се вкара смъртната присъда, това ще бъде трагична неточност.
– Николай Карлович, накъде върви Русия?
– В сегашния миг върви към задънена улица. При това с всички сили. Защото новата държавна идеология е тоталитарна, имперска, антизападна и като цяло припомня за най-лошите образци в историята на ХХ век.
– Изглежда парадоксално, само че на думи Русия желае да резервира Украйна в орбитата на въздействието си. На процедура – прави всичко допустимо, с цел да я отблъсне от себе си. Как ще живеят отсега нататък руснаците и украинците, които се смятаха до неотдавна за приятелски нации?
– Зле ще живеят. Цели генерации в Украйна ще бъдат възпитавани с образците от тази война. Това е като Троянската война за античните гърци. Всъщност това е цялостен епос.
Независимо от резултата от военната интервенция украинците ще изградят върху този епос новата си национална идеология и държавност. Тази идеология ще бъде антируска. Украинската еднаквост ще бъде антируска. Това е явно. Сами си го направихме. Ще е належащо дълго време, което би трябвало да бъде употребявано пълноценно, а не пропиляно, с цел да възстановим нашите връзки на задоволително ниво. Те няма да са приятелски. И дума не може да става за това, само че най-малко могат да бъдат естествени и добросъседски.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ