Римските колесници за борба със слонове
Цар Пир (319-272 прочие Хр.), държател на Епир и Македония, съгласно Плутарх, бил един от най-хубавите пълководци на своето време. Ханибал го считал за най-способния пълководец след Александър Македонски. На римския пълководец Сципион отреждал второ място, а на трето поставял самия себе си.
Пир бил един от най-опасните врагове на Рим. Но, без значение от превъзходните му военни качества, би трябвало да се признае, че епирският цар, който побеждавал в борбите, постоянно губел войните – тъй като бил ослепителен стратег, само че несъвършен пълководец. Така се случило, когато Пир се съгласил да помогне на гръцкия град Тарент и се оказал замесен във война против Рим, която траяла 5 години. В първата огромна борба при Хераклея през 280 година прочие Хр. знаменитият пълководец преподал на враговете си урок по военно изкуство благодарение на своето основно оръжие – бойните слонове. Победата му била безапелационна.
Ала жителите на Рим не биха построили своята велика империя, в случай че не били в положение бързо да учат уроци, в това число тези, които им преподавали враговете. Това се отнасяло изключително и най-много за военната просвета. И още за идната борба – година по-късно при Аускул (дн. Асколи-Сатриано в Италия), те освен обучили своята лека пехота да се оправя с бойните колоси, само че и построили 300 специфични колесници за битка със слонове. Каква била тяхната структура, научаваме от гръцкия историк Дионисий Халикарнаски (60-7 година прочие Хр.)
Те представлявали талиги с четири колела, теглени от волове. Екипажът се състоял от бойци, които боравели с няколко типа характерни оръжия – преносими пръти с прикрепени остриета и висящи куки, дълги греди с насмолени факли в краищата, които в даден миг трябвало да бъдат подпалени. Освен това, боеспособността се повишавала посредством прибавяне към екипажа на прашкари, стрелци с лъкове и копиехвъргачи.
Интересно е, че при Хераклея римляните за пръв път се сблъскали със слонове на бойното поле, което асъдействало съществено за провалянето им – само че бързо, още за втората борба, съобразили, че огънят е положително оръжие против тях. Според Дионисий, в борбата при Аускул колесниците се оказали ефикасно средство срещу слоновете – само че до избран миг.
Когато един от римските легиони се разколебал, Пир незабавно насочил против него бойни слонове. Римляните ги посрещнали с „ анти-слонските “ колесници. Те съумели да задържат животните, като ги подплашили със запалените факли. Но това не траяло дълго – леката пехота на Пир бързо се справила с римските колесници. Оказало се, че оставени без особено отделена за тях поддръжка от легионерите, те просто нямало с какво да се пазят против нападенията даже на леки пехотинци.
В борбата при Аускул цар Пир победил. Римляните изгубили 6000 убити, а той – 3500. Но загубите му за него имали по-голямо значение заради лимитираните запаси, с които разполагал. Именно тогава той изрекъл фамозната си фраза: „ Още една такава победа – и ще остана без войска! “. Така се родил изразът „ пирова победа “ – такава победа, поради която се дават прекомерно доста жертви. В стратегическо отношение тя нямала изключително значение. Същата година Пир отпътувал за Сицилия, където почнал да води война и против Картаген – също много сполучливо.
Но през 275 година прочие Хр. талантливият военачалник изгубил войната против Рим. Бойните слонове не му помогнали.
