Трябва ли COVID-19 да се третира като грип? Или е

Трябва ли COVID-19 да се третира като грип? Или е време да стартираме да лекуваме грипа като COVID-19? Този въпрос се преглежда в ново проучване от Нова Зеландия, в което учените допускат, че малко сме объркали нещата: вместо да принизяваме тежестта на ковида до тази на други инфекциозни болести, може би е време да стартираме да одобряваме другите респираторни инфекции също толкоз съществено, колкото него.

COVID-19 идва с набор от признаци, които са потресаващо познати на всеки, прекарал 2020 година в миене на ръце и дишане в маска. Някои от тях, като непрекъснатата кашлица и треската, за множеството хора са краткотрайни, до момента в който други, като аносмията (загуба на обоняние), замъгляването на съзнанието и хроничната отмалялост, при мнозина не престават с месеци и даже години.

Т. нар. дълъг Коронавирус (който към момента визира мозъците на някои хора две години след заразяването) е образец за това по какъв начин болесттите могат да ни трансформират, а в някои случаи тези промени могат да бъдат трайни. И даже елементарната простуда (риновирус) може да провокира затруднения, които трансформират здравословното положение на ушите, синусите и сърцето ни. По данни на Световната здравна организация грипът освен носи със себе си риск от пневмония, сепсис и гибел, само че може да утежни и други хронични болести.

Реакцията на Нова Зеландия към пандемията е измежду най-ефективните в света и едвам през 2022 година въздействието на заболяването става очевидно в данните за смъртността в страната. Тъй като Коронавирус продължава да бъде забележителна опасност за здравето в целия свят, откривателите обмислят по какъв начин можем да повишим и подобрим готовността за пандемии в точния момент за експлоадирането на идната.

Те приканват за изцяло намаляване на въздействието на заразните респираторни инфекции посредством приемане на някои от ограниченията по време на пандемията и използването им към други болести.

„ Тъй като COVID-19 минава към ендемична болест, някои настояват, че тя към този момент би трябвало да се третира по-скоро като другите инфекциозни болести. Ние предлагаме противоположния метод – да третираме други съществени респираторни инфекции като грип и респираторния синцитиален вирус по-скоро като COVID-19 “, изясняват създателите. „ Това е мотив в интерес на изследването на възможна интегрирана тактика за надзор на респираторните инфекции, която се основава на съпътстващите изгоди и ефикасността на предотвратяването на голям брой инфекции. “

Пример за успеваемостта на ограниченията по време на пандемията върху други респираторни болести може да се види в метода, по който грипът понижа през този интервал. За това могат да допринесат тактики като даване на опция на хората с респираторни инфекции да се самоизолират (например като работят от вкъщи) и обезпечаване на съответна вентилация и пречистване на въздуха в закрити пространства (в настрана изследване е потвърдено, че превантивните ограничения „ недвусмислено “ стопират разпространяването на COVID-19).

Освен това носенето на маска в рискови среди като лечебни заведения и места, в които не е допустима оптимална вентилация – да вземем за пример в публичния превоз – също би могло да помогне.

Авторите настояват, че посредством понижаване на въздействието освен на COVID-19, само че и на други респираторни инфекции, бихме могли както да ограничим разпространяването на заболявания, по този начин и да подобрим концентрацията и продуктивността на хората в учебно заведение и на работа. Макар че самият документ е отдаден на реакцията против COVID-19 в Нова Зеландия, това е концепция, която би могла да бъде потребна и на други места на планетата, като се има поради необятният обсег на грипа.

Болестите са натурален факт от живота, само че като се има поради, че хората съществуват във все по-малко естествена – и постоянно пренаселена – среда, намаляването на риска от предаване на заболявания, където е допустимо, би могло да спре евентуалните епидемии. Вместо да привикваме да се разболяваме от „ просто някакъв грип “, може би е по-добре най-малко да се опитаме да избегнем разболяването въобще.