Производството на мед изисква сериозен разход на електроенергия
Трябва да запазим конкуренто–способността на фирмите в бранша. Ако се окаже, че не успеем, ще се наложи да обмислим преориентиране на вложенията, споделя Тим Курт, изпълнителен шеф на „ Аурубис България “
- Може ли да приказваме за енергийна рецесия и по какъв начин тя се отразява на „ Аурубис “?
- Ситуацията с цената на електрическата енергия е мощно тревожна. Нивата над 400 лева за мегаватчас през последните седмици обрисуват наклонност, а не са флуктуации на пазара. Не сме заложили такива стойности при планирането на оперативните разноски в това число и в буферите при консервативния вид. И това е освен при нас. В кратковременен проект упованията ми не са оптимистични. Кризата визира освен фирмите от металургичния отрасъл, само че и цялата стопанска система.
- Кои са краткосрочните и кои ще са дълготрайните резултати за промишлеността от повишението цените на силата?
- Ситуацията сега слага под въпрос конкурентоспособността на фирмите в металургията, химическата, циментовата промишленост и всички, които зависят от интернационалните пазари. България и Европа не сме сами в света. Те са част от международния пазар. В дълготраен проект може да се чака преориентиране на вложенията. Това несъмнено не е добра вест. Част от производствата в нашия бранш започнаха отчасти да приключват работа поради високите цени. Някои компании се пробват да се оправят, като трансформират индустриалните графици и заложените параметри в планирането. Ако наклонността се резервира, бизнесите ще би трябвало да търсят по-благоприятна среда за вложения. В кратковременен проект се тревожим от обстановката на свободния пазар. В дълготраен има риск да се наложи да пренасочим вложенията си другаде, в случай че в България липсват условия. Това е годно в особена степен за тежката промишленост, която създава главно за експорт и се конкурира на открито с компании, които не са сложени в такива ценови условия. Винаги планираме вложенията си в дълготрайна вероятност.
- Каква е Вашата оперативна тактика във връзка с декарбонизацията?
- Ние сме част от международния пазар. „ Аурубис “ поддържа задачите, контрактувани по изискванията на Парижкото съглашение за ограничение на стоплянето до 1,50C. Целта ни на групово равнище е да станем въглеродно неутрални най-късно до 2050 година и към този момент започнахме осъществяването на планове за понижаване на въглеродните излъчвания в разнообразни фабрики. Инвестициите ни са главно ориентирани към въвеждането на по-ефективни технологии, опазването на околната среда, а от няколко години насам и в лични възобновими енергийни източници.
Производството ни в България и в заводите от цялата група е с въглероден отпечатък под 50% по отношение на междинния за бранша, което за нас е достижение. Наскоро започнахме пилотен план за потребление на водород вместо природен газ в промишлени мащаби при производството на медни аноди в завода ни в Хамбург. В България търсим благоприятни условия за подмяна на петролните артикули в производството с нисковъглеродно гориво, където това е софтуерно използвано. Строежът на довеждащия газопровод до Средногорието, където е ситуиран заводът ни, е към този момент факт.
Имаме планове за нова парна турбина, която да употребява остатъчна топлинна сила от производството, и за създаване на каскада от дребни ВЕЦ-ове.
Последният план, осъществен в завода в България, е построяването на най-голямата фотоволтаична централа за лични потребности в страната. Фотоволтаичният парк „ Аурубис 1 “ е с мощ 10 мегавата, ситуиран е върху рекултивиран терен и ще обезпечава приблизително 2,5% от енергийните ни потребности. Вече планираме и нов слънчев парк.
- Липсата на обезщетения за въглеродните излъчвания заплашва промишлеността да стане неконкурентна и заплашва вложенията. Какви са потребните ходове на огромните металургични компании?
- Производството на мед изисква сериозен разход на електричество. Каквито и нови технологии да въведем и лични възобновими мощности, постоянно ще подвластен от външния пазар на сила. Това е решаващо за нас. Като енергоемка компания би трябвало да се задържим конкурентни на пазара. Ако се окаже, че не съумяваме, ще би трябвало да търсим други благоприятни условия за инвестиция. Разбира се, това изисква време и такива ходове нормално се обмислят съществено. Решението на обстановката на пазара на ток не е толкоз мъчно. България е част от Европа и би трябвало да огледа какви работещи механизми употребяват други европейски страни, които освен това са прилагани с триумф. Нашите цели са най-общо две. Първо, бихме желали да можем да подпишем дълготрайни контракти за доставка на електрическа енергия, които сега не можем да сключваме, и сме подвластни от цените на свободния пазар. Цените се оказват изцяло непредвидими и са неприемливи за нас. И, второ, се нуждаем от някакъв тип механизми за отчасти компенсиране на разноските за въглеродни излъчвания. В Европейски Съюз единствено Италия и България не са въвели такива механизми. Тоест има решения и ние просто би трябвало да ги използван за локалния пазар.
- Нужен ли е изцяло нов метод към промишлеността от страна на страната и Брюксел?
- В България – несъмнено. Досега не е правено такова нещо. Заедно с работодателските и браншовите организации се опитваме да водим диалози с държавното управление, само че знаете каква е обстановката от април насам – не е елементарно да се договаря дълготрайна тактика с държавно управление, което е назначено с кратковременен небосвод. Както към този момент означих, работодателите и фирмите в сектора са доста дейни. Tърсим разговор. Президентската институция също е ангажирана с тематиката и поддържа търсенето на решения. Така че има учредения за вяра в тази посока. Бизнесът е удовлетворен, че диалозите са почнали, само че в действителност се интересуваме най-вече от резултатите. Нужни са ни в действителност гъвкави и предвидими решения за промишлеността в противоположен случай обстановката ще стане сериозна през зимата и пролетта на 2022 година
- Как до 2050 година Европа може да стане изцяло зелена, а в това време конкурентоспособна на Китай и бързоразвиващите се стопански системи?
- Вярвам, че пътят минава и през стандартите. „ Аурубис България “ е една от първите компании, които сполучливо се причислиха към стандарта The Copper Mark, който би трябвало да изведе целия ни бизнес в световен проект на ново ниво. И имам вяра, че пазари като Китай, без значение че са доста мощни, въпреки всичко не могат просто да откажат да се причислят. Китай към този момент взема ограничения за индустриалното замърсяване, за електрификацията на превоза.
Венцислав Савов. Текстът е оповестен в новия брой на сп. " Мениджър ", който е на пазара
- Може ли да приказваме за енергийна рецесия и по какъв начин тя се отразява на „ Аурубис “?
- Ситуацията с цената на електрическата енергия е мощно тревожна. Нивата над 400 лева за мегаватчас през последните седмици обрисуват наклонност, а не са флуктуации на пазара. Не сме заложили такива стойности при планирането на оперативните разноски в това число и в буферите при консервативния вид. И това е освен при нас. В кратковременен проект упованията ми не са оптимистични. Кризата визира освен фирмите от металургичния отрасъл, само че и цялата стопанска система.
- Кои са краткосрочните и кои ще са дълготрайните резултати за промишлеността от повишението цените на силата?
- Ситуацията сега слага под въпрос конкурентоспособността на фирмите в металургията, химическата, циментовата промишленост и всички, които зависят от интернационалните пазари. България и Европа не сме сами в света. Те са част от международния пазар. В дълготраен проект може да се чака преориентиране на вложенията. Това несъмнено не е добра вест. Част от производствата в нашия бранш започнаха отчасти да приключват работа поради високите цени. Някои компании се пробват да се оправят, като трансформират индустриалните графици и заложените параметри в планирането. Ако наклонността се резервира, бизнесите ще би трябвало да търсят по-благоприятна среда за вложения. В кратковременен проект се тревожим от обстановката на свободния пазар. В дълготраен има риск да се наложи да пренасочим вложенията си другаде, в случай че в България липсват условия. Това е годно в особена степен за тежката промишленост, която създава главно за експорт и се конкурира на открито с компании, които не са сложени в такива ценови условия. Винаги планираме вложенията си в дълготрайна вероятност.
- Каква е Вашата оперативна тактика във връзка с декарбонизацията?
- Ние сме част от международния пазар. „ Аурубис “ поддържа задачите, контрактувани по изискванията на Парижкото съглашение за ограничение на стоплянето до 1,50C. Целта ни на групово равнище е да станем въглеродно неутрални най-късно до 2050 година и към този момент започнахме осъществяването на планове за понижаване на въглеродните излъчвания в разнообразни фабрики. Инвестициите ни са главно ориентирани към въвеждането на по-ефективни технологии, опазването на околната среда, а от няколко години насам и в лични възобновими енергийни източници.
Производството ни в България и в заводите от цялата група е с въглероден отпечатък под 50% по отношение на междинния за бранша, което за нас е достижение. Наскоро започнахме пилотен план за потребление на водород вместо природен газ в промишлени мащаби при производството на медни аноди в завода ни в Хамбург. В България търсим благоприятни условия за подмяна на петролните артикули в производството с нисковъглеродно гориво, където това е софтуерно използвано. Строежът на довеждащия газопровод до Средногорието, където е ситуиран заводът ни, е към този момент факт.
Имаме планове за нова парна турбина, която да употребява остатъчна топлинна сила от производството, и за създаване на каскада от дребни ВЕЦ-ове.
Последният план, осъществен в завода в България, е построяването на най-голямата фотоволтаична централа за лични потребности в страната. Фотоволтаичният парк „ Аурубис 1 “ е с мощ 10 мегавата, ситуиран е върху рекултивиран терен и ще обезпечава приблизително 2,5% от енергийните ни потребности. Вече планираме и нов слънчев парк.
- Липсата на обезщетения за въглеродните излъчвания заплашва промишлеността да стане неконкурентна и заплашва вложенията. Какви са потребните ходове на огромните металургични компании?
- Производството на мед изисква сериозен разход на електричество. Каквито и нови технологии да въведем и лични възобновими мощности, постоянно ще подвластен от външния пазар на сила. Това е решаващо за нас. Като енергоемка компания би трябвало да се задържим конкурентни на пазара. Ако се окаже, че не съумяваме, ще би трябвало да търсим други благоприятни условия за инвестиция. Разбира се, това изисква време и такива ходове нормално се обмислят съществено. Решението на обстановката на пазара на ток не е толкоз мъчно. България е част от Европа и би трябвало да огледа какви работещи механизми употребяват други европейски страни, които освен това са прилагани с триумф. Нашите цели са най-общо две. Първо, бихме желали да можем да подпишем дълготрайни контракти за доставка на електрическа енергия, които сега не можем да сключваме, и сме подвластни от цените на свободния пазар. Цените се оказват изцяло непредвидими и са неприемливи за нас. И, второ, се нуждаем от някакъв тип механизми за отчасти компенсиране на разноските за въглеродни излъчвания. В Европейски Съюз единствено Италия и България не са въвели такива механизми. Тоест има решения и ние просто би трябвало да ги използван за локалния пазар.
- Нужен ли е изцяло нов метод към промишлеността от страна на страната и Брюксел?
- В България – несъмнено. Досега не е правено такова нещо. Заедно с работодателските и браншовите организации се опитваме да водим диалози с държавното управление, само че знаете каква е обстановката от април насам – не е елементарно да се договаря дълготрайна тактика с държавно управление, което е назначено с кратковременен небосвод. Както към този момент означих, работодателите и фирмите в сектора са доста дейни. Tърсим разговор. Президентската институция също е ангажирана с тематиката и поддържа търсенето на решения. Така че има учредения за вяра в тази посока. Бизнесът е удовлетворен, че диалозите са почнали, само че в действителност се интересуваме най-вече от резултатите. Нужни са ни в действителност гъвкави и предвидими решения за промишлеността в противоположен случай обстановката ще стане сериозна през зимата и пролетта на 2022 година
- Как до 2050 година Европа може да стане изцяло зелена, а в това време конкурентоспособна на Китай и бързоразвиващите се стопански системи?
- Вярвам, че пътят минава и през стандартите. „ Аурубис България “ е една от първите компании, които сполучливо се причислиха към стандарта The Copper Mark, който би трябвало да изведе целия ни бизнес в световен проект на ново ниво. И имам вяра, че пазари като Китай, без значение че са доста мощни, въпреки всичко не могат просто да откажат да се причислят. Китай към този момент взема ограничения за индустриалното замърсяване, за електрификацията на превоза.
Венцислав Савов. Текстът е оповестен в новия брой на сп. " Мениджър ", който е на пазара
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ