Трябва да сте живели под камък, за да не познавате

Трябва да сте живели под камък, с цел да не познавате блога на Йоана Петрова. Тя е създател на един от първите кулинарни блогове у нас, място, ненадминато като качество, точност на селекцията и просветеност на представянето. " Кулинарно – в кухнята с Йоана " не е единствено един хубав кулинарен блог, а действително място, където доста от нас са се учили да готвят. Благодарение на вдъхновяващата Йоана някои даже са получили тласък да заловен фотоапаратите и да се впуснат в своите персонални кулинарни търсения. Днес имаме голямото наслаждение да ви представим Йоана Петрова, която стои зад блога " Кулинарно – в кухнята с Йоана ". 

Коя е Йоана Петрова тук и в този момент?

Романтик и идеалист, както постоянно. Професионалните ми занимания обаче ме смъкват от облаците и стартирам да се узнавам да бъда и реалист. Свободолюбива и жадна за нови кулинарни познания.  

Как стана кулинарен блогър?

Двете най-големи аргументи са търсенето на усета и шерването. Известна съм със странните си предписания и комбинации от артикули. Точно това ми доставя наслаждение в готвенето - да откривам непознати за мен (а и за множеството хора) комбинации от усети. Да съумея да ги съчетая с вино. Да пресъздам страстта от насладата - с текст и със фотоси. Да предразположа читателите си по-често да подготвят храната за себе си и своето семейство вкъщи. По разнообразни способи да им покажа, че сами могат да трансфорат храната си в наслаждение.

 

 

Какво е за теб блогърството – занимание, задача или метод да се издържаш?

Преди всичко занимание. Но от всичко казано в горния отговор, наподобява че е и задача. Не мисля, че някой може да се устоя от поддържане на блог. Блоговете в своята същина не са за печелене на пари. Те са за шерване.

С какво твоят блог е по-различен от останалите?

С всичко. Но на първо място със личен жанр. Изборът на рецептите и продуктите за тях; свързването на храната с персоналната история; фотосите, които съпътстват всяка рецепта и история; дизайнът на блога; своевременните отговори на въпросите на читателите, свързани с софтуерния развой на рецептата или артикул.   

Ако живееше на Запад, какво щеше да е по-различно?

Вероятно нищо. Не знам, би било хубаво да пребивавам там най-малко една година, с цел да схвана.

Кои са блогърите, които персонално ти следиш?

Много са в действителност. Ще загатна някои обичани: smittenkitchen.com, cannellevanille.com, blog.chefsteps.com, dessertfortwo.com, globaltableadventure.com, thecakeblog.com, hortuscuisine.com, mimithorisson.com, thymefoodblog.com, davidlebovitz.com.

Трудно ли ти е от време на време да намериш задоволително мотивация, с цел да продължиш?

Никога не ми е мъчно да намеря мотивация. Поддържането на блога ме храни (в преносния смисъл, схваща се). Напоследък ми е мъчно да отделя задоволително време за осъществяване на концепциите си. Но по тази причина пък си ги протоколирам. За последваща книга може би.



Какво ти се желае да беше друго?

В персонален проект безусловно нищо.

Вярваш ли, че качествените блогове трансформират средата, в която живеем, по някакъв метод?

Да, имам вяра. Читателите научават за нови артикули, които в никакъв случай не са опитвали или употребявали (и даже не биха го създали, в случай че някой не им покаже как). Стават по-смели в комбинирането на разнообразни артикули и подправки. Започват да ценят храната, приготвена вкъщи, тъй като тя в действителност се различва от храните в опаковка. Започват да търсят качествени артикули. Храненето на открито също става с повече внимание. А когато има търсене, стартира да има и предложение. Процесът е муден, само че мисля, че има все по-голямо осъзнаване.

За какво не би писала в никакъв случай?

За артикули, с които по принцип не сготвям, тъй като не отговорят на моите възгледи за добра храна. За марки, чиито артикули или домашен уреди не отговорят на моите разбирания.

А постоянно?

За усета. За положителния усет на храната, който на първо място се реализира от избора на артикули и техники на готвене. За естествения метод с изключение на вкусна, да създадем храната и красива. За удоволствието, което си доставяме, когато я подготвяме и споделяме.