Трябва да се намери друго място за хората пред Народния

Трябва да се откри друго място за хората пред Народния спектакъл, пречат на работата ни, съобщи Мариус Донкин, шеф на трупата, пред „ Площад Славейков “.

Танците на площада се провеждат от групата във Facebook „ Хора за хората “ и след питане на журналистката Мария Касимова в Столична община стана ясно, че при тях не е постъпвало заявление за разрешаването на танците. Но те към този момент шеста година не престават необезпокоявано да се организират – с обяснението, че са спонтанни, само че пък регулярни. При това озвучаването към този момент се е трансформирало в музикален декор за спектаклите, както и изцяло за работния развой в театъра.

„ На мен като човек не ми пречи националната музика, не съм срещу хората да играят – само че танците начело пречат професионално на работата ни, както и на цялостната организация на това, което вършим. Трябва да им се откри друго място “, сподели Мариус Донкин.

Директорът на Народния изясни, че имат доста недоволства от гости, че музиката се чува по време на представления. На въпрос опитвали ли са да водят разговор с уредниците на танците, Донкин отговори:

„ Не сме търсили такъв… ще станат кавги, ще стартират да крещят против нас. Но ми се коства, че тези хора би трябвало да бъдат рационални – дано запазят желанието си за танци, само че да си намерят подобаващото място за тях “.

По думите му, този ентусиазъм „ би трябвало да бъде вътрешен изблик на нужда да играеш хоро, а не проява, да го правиш с желанието да те видят, че играеш “. Донкин не е уверен, че танците пред Народния имат доста общо с българския фолклор, даже типът на запалянковците нямал общо с това.

Попитан дали Общината би трябвало да се намеси, с цел да освободи площада, шефът на Народния отговори:

„ Не единствено Общината, само че и всеки естествен човек, както и неправителствените организации би трябвало да имат позиция по този проблем. Въпреки всички мнения обаче, танците начело не престават. Хората разчитат на това, че няма кой изрично да сложи изискването това да не се реализира повече. Нека да им се предложи друго място. Но да танцуват български хора и ръченици, а не чалга “.

Според него не е нужна специфична тъжба против танците на площада от тях като институция – изявленията в медиите са задоволително съображение, с цел да се самосезира Столична община.

Чрез „ Площад Славейков “ Мариус Донкин се обърна към хората, които танцуват пред театъра, с гледище за повече приемливост към работата на артистите:

„ Нашият труд не е незначителен, не е и по никакъв начин лек, с цел да не може да се сети човек, че ни пречи. Представете си, в случай че ние отидем пред дома ви или пред мястото, където работите, и създадем сходно нещо… на никого няма да му е прелестно. Пак споделям, тук не става дума за отношение към фолклора или към желанието на хората да го играят, просто мястото не е уместно за тези прояви. “