Стихотворения от Христо Радевски
Трудното
Не давай на душата да хитрува!
Да бъдат чисти твоите слова!
Да тътне там на бурята гнева
и огъня любовен да бушува!
Кога повтаряш думите на Ботйов
и се кълнеш в калоферския хъш -
ти чувстваш ли се като него мъж
измежду конфликтите остри на живота?
Не си превивай в никакъв случай гръбнака
и се не крий под ничие крило.
Тогаз с венец от тръне на чело
триумфа си човешки ще дочакаш.
Ще видиш по какъв начин е сложна свободата,
по какъв начин пътя стръмен е и скалист,
по какъв начин мъчно е да бъдеш боец чист
на съвестта и вярата си свята. />
Най-опасният недостатък
Запитали един оракул
(то било нявга в древността) -
кое той счита на света
за най-опасния недостатък:
измяната, клеветата,
убийството или разврата?
Набърчил своя античен лик
и - като че ли тоз въпрос е чакал -
отвърнал мъдрият старик:
- Властта в ръцете на простака!
* * *
От пролетта до есента -
от ранната до късната -
земята си мени цвета.
И в тая непрекъсната
смяна,
в тоя пресен разгар
е всичко тъкмо и равномерно.
И ти не можеш да съзреш
леке,
разлято предумишлено.
И всеки звук е толкова чист,
и толкова волна всяка гама...
Такъв художник пантеист,
подобен модернист новатор
в човешката просвета няма.
Не давай на душата да хитрува!
Да бъдат чисти твоите слова!
Да тътне там на бурята гнева
и огъня любовен да бушува!
Кога повтаряш думите на Ботйов
и се кълнеш в калоферския хъш -
ти чувстваш ли се като него мъж
измежду конфликтите остри на живота?
Не си превивай в никакъв случай гръбнака
и се не крий под ничие крило.
Тогаз с венец от тръне на чело
триумфа си човешки ще дочакаш.
Ще видиш по какъв начин е сложна свободата,
по какъв начин пътя стръмен е и скалист,
по какъв начин мъчно е да бъдеш боец чист
на съвестта и вярата си свята. />
Най-опасният недостатък
Запитали един оракул
(то било нявга в древността) -
кое той счита на света
за най-опасния недостатък:
измяната, клеветата,
убийството или разврата?
Набърчил своя античен лик
и - като че ли тоз въпрос е чакал -
отвърнал мъдрият старик:
- Властта в ръцете на простака!
* * *
От пролетта до есента -
от ранната до късната -
земята си мени цвета.
И в тая непрекъсната
смяна,
в тоя пресен разгар
е всичко тъкмо и равномерно.
И ти не можеш да съзреш
леке,
разлято предумишлено.
И всеки звук е толкова чист,
и толкова волна всяка гама...
Такъв художник пантеист,
подобен модернист новатор
в човешката просвета няма.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




