Трудно тези дни може да се определи коя точно е

Трудно тези дни може да се дефинира коя тъкмо е неприятната вест за България. Лошо е, че ГЕРБ е подготвен да заиграва даже с конституцията (устоите на държавата), с цел да остане още на власт. Но неприятно е също по този начин, че главната й опция не дава огромни очаквания за смяна по отношение на морал и умело ръководство. За Българска социалистическа партия иде тирада. Разложението в нея е тотално, водят се братоубийствени войни. Това не е вътрешен проблем, а народен, тъй като никакви разновидности не могат да произведат власт отвън ГЕРБ без главното присъединяване на Българска социалистическа партия - без значение дали след предварителни или постоянни избори.

Поводът за настоящите партийни драми е директният избор на водач на 12 септември и последващият го конгрес. На доктрина нещата наподобяват наред – демократично е ръководителят да се избере директно от актива, а след това форумът да одобри управническа стратегия. На процедура обаче се случват

 

луди кавги, трансформирайки партията в посмешище –

 

консолидираните врагове на водача Нинова няколко пъти спретнаха успореден пленум, който тя не разрешава; летят компромати, контракомпромати, обществени обиди, обети... От съперниците си Нинова в задатък получи публично обвиняване, че е фалшифицирала вота. Тя и главните й критици Кирил Добрев и Красимир Янков хранят взаимна злост заради доста персонални натрупвания (претенденти за водач бяха още Валери Жаблянов и едва известният Георги Тодоров; в това време Янков и Жаблянов се отказаха). От една страна на барикадата е Корнелия Нинова, с (вероятно) огромна част от редовия актив и Изпълнително бюро; от другата – преобладаващата партийна номенклатура. Нищо не е в положение да ги сдобри, живеят с идентична вяра да натирят врага вечно след изборния цикъл.

 

Но и няма по какъв начин да го натирят

 

заради демократичността на устава. Единствено паниката към неизвестността на настоящите планове на премиера Борисов (ще сдава или не) пречат на обществото да забележи, че мрачните облаци са и там, откъдето сякаш би трябвало да изгрее слънцето.

Два са огромните проблеми, които партията вещае на България. Първият е учредителен. Той минира положителното нейно ръководство в чисто на практика аспект, даже някак да се добере до него. Вторият – честен, който съществува непрекъснато, жлъчен сегашното и бъдещето.

За да се схванат и двата, на първо време би трябвало да се наблюдава кой защо играе в настоящите драми. Целта на Нинова е ясна - да завоюва директния избор. Само че има една специфичност – съгласно партийните правила изборът е годен при присъединяване на над 50% от членската маса. Ако не се съберат,

 

името на лидера ще се взема решение от конгреса

 

И тук идва мястото на големите разногласия към процедурата, които се водят (кой има право да гласоподава, действителни ли са описите, има ли ги изобщо и т.н.). Но по-интересното е, че стремежът на враговете на Нинова е да докарат разногласието до конгреса. Бившата й дясна ръка Добрев е огромният любимец против нея, той държи част от структурите  – и на форума ръководителят към този момент може да не разполага с болшинство. Отсега е ясно, че с какъвто и резултат да победи Нинова, той ще бъде оспорен. Калкулацията на враговете е точно на конгреса да вземат главата й. Там ще договарят между тях името на новия лидер. Пак поради конгреса след отдръпването им Янков и Жаблянов приканиха партийците да не гласоподават - с цел да не се събере нужната изборна интензивност на вота. Но значимият въпрос в последна сметка, който касае България, е различен – по какъв начин в такова организационно положение Българска социалистическа партия ще ръководи страната? Кой тъкмо ще желае да договаря с нея за коалиция? С кого ли тъкмо да договаря? Съвсем основателна е вероятността

 

Нинова непрекъснато да бъде неодобрена

 

от Националния съвет, в случай че въпреки всичко се закрепи. Съвсем действителна е хипотезата партията да се разцепи, в това число посредством троянски коне и вируси на ГЕРБ (вече се е случвало с АБВ).

За да се схванат действително параметрите на разкола, би трябвало да се изрежда поименно. Срещу Нинова са Добрев, Станишев, Гергов, Янков, Дъбов, Паргов, Пирински, Миков... И тя е против тях. Защо, по какъв начин, кой прав-крив  – късно е за диспути, гледните точки са доста. Важно е организационното положение, а то се показва в ерес сред ръководителя и съвсем всички останали водещи фигури. Няма толкоз скарана партия. Нито в този момент, нито през пролетта ще бъдат решени тези алтернативи посредством единение. Тази партия чисто механически не може да създаде положително ръководство на България.

Да се спрем и на моралния проблем, който е още по-видимо обрисуван. Добрев влачи със себе си Гергов и Станишев, за които е пределно ясно какви нравствени икони са. Нинова пък се мъчи да мете „ гнили партийни ябълки ”, само че част от тях я избраха преди 4 години. И то по какъв начин -

 

посредством следено гласоподаване!

 

Да, тъкмо по този начин стояха нещата през 2016 година на конгреса – Нинова се оказа консенсусна фигура за компрометираните лагери, които й се регистрираха до последния глас. Какво утро вещае такава нощ? Трябва да се регистрира, че тя не пожела да е кукла и преряза конците, започвайки война против всеки от някогашните си съдружници. Но резултатът още веднъж бе гибелен за партията, тъй като действаше с безпринципността, против която сякаш се бореше. До през днешния ден единственият забележим претекст за това държание е персонално одобряване - без правила и морал; пердах по тия, които са я създали основен човек. Плюс обич след пердах. Ето един малък недодялан подробност, присъщ за живота на Българска социалистическа партия: предишното лято Нинова дойде във Варна, с цел да вземе главата на локалния водач Борислав Гуцанов; в какво ли не го упрекна... ; заради спецификите на устава не съумя, даже откакто той публично издигна успореден кандидат-кмет (националистът Костадин Костадинов бе индивидът на Гуцанов, а управлението на Българска социалистическа партия игра с Анелия Клисарова); преди няколко дни на заседание пред защити партийци тя му се извини и рече, че била подведена;

 

Гуцанов я подари с букет

 

Двамата към този момент се обичат, тъй като имат общ зложелател – Кирил Добрев. Що за праволинейност? Що за партия? Ето подобен живот води по хоризонтала и вертикала Българска социалистическа партия от доста години. Официалното пояснение за тази непоследователност гласи, че партията заплаща налог, задето не е лидерска партия. Реалното – че просто са се събрали хора без срам. Има и други нелидерски партии у нас, само че Българска социалистическа партия е единствената от тях, която е с позиции в локалната власт, а от време на време обезпечава и в държавната – по тази причина този вид хора й се лепят.

В някои връзки вътрешният партиен живот наподобява безусловно на детска градина. Но още веднъж води до огромни отрицателни последствия, когато стане дума за ръководство. Довчера да вземем за пример хората на Добрев колеха и бесеха в партията, тъй като той бе мощният човек до водача. Но след скарването им палачинката се обърна, внезапно всеки кадър на Добрев изпадна в недружелюбност. Утре може да е назад. В задачата се пита има ли естествен човек, който да желае да влезе във властта от името на Българска социалистическа партия, откакто

 

всеки един миг може да остане без тил?

 

Малкото кадърни хора в България по принцип бягат от политиката, а в подобен тип Българска социалистическа партия няма безусловно никакъв късмет да ги притегли.

Ситуацията в България сега е такава, че всяка рецензия против опозицията се приема за отбрана на ръководещите. Но е непочтено да се премълчава какво тъкмо стои против тях. Фактът, че партията на Борисов безусловно се е трансформирала в тайфа, не значи, че другото на сергията е добра стока. Важи освен за Българска социалистическа партия. Нужен е доста шанс, с цел да бъде заместена ГЕРБ от не-мафиоти, не-мутри и кадърни хора.