Трудно се пише за спектакъл като Червено и черно“ в

...
Трудно се пише за спектакъл като Червено и черно“ в
Коментари Харесай

„Червено и черно“, или нагоре по стълбата, която води надолу

Трудно се написа за театър като „ Червено и черно “ в Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Абсолютна литературна класика, една от христоматийните произведения на романтизма, е пренесена на сцената като безспорна театрална класика. Спектакъл като класическа скулптура, към която не можеш нито нещо да прибавиш, нито да отнемеш, без да накърниш хубостта на цялото. Основополагащата заслуга е на отличната драматизация на Юрий Дачев, след нея – на изящно-точната постановка на Бина Харалампиева. И на актьорите, несъмнено.

В спектакъла като че ли конфликтуват аленото – на любовта и пристрастеността, и черното – на публичните катаклизми и мракобесието. Контраст, тръгващ още от заглавието на Стендал, за чиято символика откривателите и до през днешния ден не са разкрили изрично тълкувание. Така че с нашето определение надали ще сбъркаме… Романтичните контрасти в постановката са още доста: сред аристократи и роби, сред трагиката и занимателната будоарност, само че най-много сред свободната воля (и в чувствата) и обществената насила.

„ Червено и черно “ е историята на младия провинциалист Жулиен Сорел, постоянно описван от рецензията като типичен службогонец, който се пробва да надскочи скромния си генезис и, къде с качества, къде с интриги и връзки, да пробие във висшите кръгове на Париж. И го реализира, само че изкачването му по обществената стълба в един миг го сгромолясва надолу и същата „ машина “, която го издига, най-после го смазва. Наред със симпатичните си черти, героят има и много нелицеприятни. В спектакъла на Бина Харалампиева последните сякаш са изтрити с съдбоносен размах – нейният Жулиен е по-скоро разгорещен мечтател, който не осъзнава своето от време на време пагубно обаяние за близките. Но той също ще стане жертва на чувствата…

Започвайки като непретенциозен преподавател по латински с огромни упоритости, Сорел се гордее, че е постигнал всичко самичък, и не счита да стопира дотук. Self-made man, както бихме споделили през днешния ден (всъщност понятието е въведено още през 1842 година в Съединени американски щати, единствено 12 години след написването на романа). Един от актьорите в другите основни функции в спектакъла, Малин Кръстев, в изявление за Българска национална телевизия хвърля още мостове към „ тук и в този момент “, отбелязвайки, че по някой и различен Жулиен Сорел, пък бил той и мигрант, всеки ден идва в София… Що се отнася до нашия воин в постановката, той е успешно пресъздаден от младия артист Богдан Бухалов от първия клас на доцент Пенко Господинов в НАТФИЗ, който със удовлетворение забелязахме и с внимание следим още от първата му основната роля в „ Лято и пушек “ на Тенеси Уилямс.

Като неговата съдбовна обичана, която белязва целия му живот в алено и черно (и своя също) – омъжената дама Луиза дьо Ренал, дебют на общинската сцена прави любимката на тв феновете Диана Димитрова, която от този сезон е част от трупата на МГТ „ Зад канала “. Диана е работила с Бина Харалампиева още като студент, а с нейната Ирина в „ Тютюн “ по Димитър Димов се роди следващата впечатляваща с експресията си drama queen на родния спектакъл. В кой от тези два облика е по-добра, публиката ще реши, само че новата, Луиза, ще има още да се разпростира. Забележително е стилизираното преобразяване на Христо Пъдев като нейния брачен партньор – изнежен благородник и безсрамник. Сред изпълнителите свети и Леонид Йовчев, който от години не бяхме гледали в репертоарен спектакъл: като провинциалния абат Пирар, първия преподавател на Жулиен, артистът просто рисува с лице положение след положение у своя воин. Какво да кажем пък за Малин Кръстев, който въплъщава опитностите на следващия екстравагантен персонаж, колеблив сред благородството и арогантността – маркизът, предстоящ тъст на Сорел и за малко също негов ментор… Наистина превъзходен актьорски отбор, в който би трябвало да споменем още Таня Пашанкова, Христина Караиванова, студентите на проф. Пенко Господинов Мартина Тодорова и Александър Карасански. Музиката е на Асен Аврамов, сценографията и костюмите – на Свила Величкова.

Следващите представления са тази вечер – 26 ноември, на 10, 18 и 30 декември.

Романът на Стендал „ Червено и черно “ е обект на голям брой кино и тв акомодации през годините. Може би най-известната е тази с Жерар Филип и Даниел Дарийо под режисурата на Клод Антоан-Лара (1954).
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР