Изкуството на царските подаръци, или какви изненади крие Фаберже
Трудно може да се откри бижутер, който да е по-известен от Карл Фаберже. Създадените от него великденски яйца през днешния ден костват милиони долари и се считат за ненадминати мостри на ювелирното изкуство. Самият Фаберже има комплициран живот – познал е и безметежни години в зенита на славата си, и тежки дни в емиграция, забвение и мизерия.
Фабриката на Фаберже била доста продуктивна –
тя произвеждала голям брой най-разнообразни произведения: от занимателни джунджурийки и битови декоративни предмети до изискани принадлежности за хранене и луксозни декорации. Въпреки това Карл Фаберже се популяризира основно с неповторимите си великденски яйца, които десетилетия наред основава по поръчка на императорския двор.
Подаряването на изкуствени боядисани яйца за Великден е древен бит. Яйцата са се произвеждали от разнообразни материали – можело да са богато декорирани със скъпоценни камъни или пък да са направени просто от красиво оцветено дърво. Руските царе също спазвали традицията и подарявали на своите съпруги яйца, направени по специфична поръчка.
През 1885 година император Александър III решил да подари на императрица Мария Фьодоровна сходен сувенир и се обърнал към Карл Фаберже. Височайшата поръчка била изпълнена с искра – покритото с кристално бял гланц златно яйце провокирало възхищението и на императора, и на императрицата.
Особено им харесала изненадата, скрита вътре: дребна златна кокошка със сияещи рубинови очи. Кокошката донесла скъп подарък и на своя основател – на Карл Фаберже било присъдено званието " Доставчик на Императорския двор " и той получил правото да употребява двуглав орел в своя фирмен знак.
Скромната златна кокошка сложила началото на цяла серия
великденски яйца, които Фаберже изготвил по поръчка на император Александър III. Всяка година, по време на Страстната седмица, именитият бижутер поднасял на императорското семейство следващия си шедьовър.
След гибелта на Александър III през 1894 година, по време на ръководството на неговия наследник император Николай II, работата на Фаберже се нараснала. Той почнал да прави по две великденски яйца годишно: едно за императрицата майка Мария Фьодоровна и друго за брачната половинка на императора Александра Фьодоровна.
И всякога тези великденски яйца поразявали въображението с невероятната фикция, с разнообразния сюжет, с виртуозността на ювелирната работа, с разнородни механически способи и с непредвиденото съчетаване на редки материали с евтини – запазена марка на Карл Фаберже.
От техническа позиция великденските произведения на Фаберже са приети като пример за майсторство, изключително що се отнася до така наречен guilloche способ на обработка – на златна или сребърна повърхнина на яйцето се нанасят линии, наподобяващи лъчи или талази, които по-късно се покриват с гланц. В резултат полираната повърхнина започвала да свети от вътрешната страна – магически резултат, създаван от разсейващите светлината гравирани линии, скрити под пласт гланц.
Неповторима церемониалност придавали и другите оттенъци – от пастелно нежни до наситени.
Фирмата създала над 120 типа нюанси
Изготвянето на някои яйца, изключително на тези, които съдържали изненади, отнемало повече от една година. Изненадите в действителност били основната конспирация в творенията на Фаберже. Много от тях били независими творби на изкуството: ювелирни произведения, изящни фигурки на животни, дребни модели, изображения на хора... Тайната на яйцата не се разкривала чак до непосредственото връчване. На въпроса на императора за сюжета на всяко ново яйце Фаберже отговарял уклончиво: " Ваше Величество ще бъде удовлетворен... "
В края на XIX век работилниците на Фаберже почнали да създават яйца с механизми. В яйце, наречено " Момина сълза " (подарено от Николай II на брачната половинка му през 1898 г.), е прикрит механизъм, който разрешава при отварянето му да се появят три дребни портрета на императора и неговите по-големи дъщери Олга и Татяна.
В друго яйце – " Коронационно ", поднесено от Николай II на Александра Фьодоровна през 1897 година, била скрита карета, тъкмо копие на онази, с която се е състояла коронацията в Москва. Моделът бил изпълнен от злато и гланц, от планински кристал били направени прозорците, дръжките на вратите се въртели, с цел да ги отворят и затворят. Цялото това величие било събрано в златно яйце с размер 12,7 см.
Не по-малко впечатляващо било яйцето " Транссибирската автомагистрала ", което било тъкмо копие на транссибирския експрес.
По поръчка на императорите Александър III и Николай II Карл Фаберже изготвил 50 неповторими великденски яйца, работата по които траяла от 1885 до 1916 година
Славният професионален път на Фаберже обаче скоро
щял да бъде ненадейно пресечен
И в живота му да настъпи следващият поврат.
Карл Фаберже е роден на 30 май 1846 година в Санкт Петербург. Неговите предшественици, в миналото живеещи във Франция и някогашни уверени хугеноти, били прокудени от родината си от католика Луи XIV.
Четири години преди раждането на Карл, през 1842 година, неговият татко Густав Фаберже основал едноименна компания. Когато Карл, най-големият от неговите синове, станал на 14 години, Густав и фамилията му се трансферирали в Дрезден. Именно там по гледище на татко си Карл се отправил на огромно странствуване по Европа, с цел да се образова в тънкостите на бижутерното дело.
Завършвайки лицей в Париж, той минава стаж в Лувъра и Версай, където учи ювелирното изкуство на венецианците, саксонците и французите. След това се завръща в Санкт Петербург, където поема бизнеса на татко си. Карл се оказва и отличен предприемач, който трансформира дребната работилница на татко си в огромно дружество с клонове в Москва, Киев, Одеса и Лондон.
Край на сполучливото развиване на компанията поставят събитията от 1917 година След революцията бижутерът емигрира в Германия, а по-късно се трансферира в Швейцария, където умира през септември 1920 година Болшевиките поели контрола върху компанията му, която скоро банкрутирала.
Така
стартира вторият живот на яйцата на Фаберже – емигрантският
Някои от притежателите им, които стават емигранти по силата на събитията, не желали да се разделят с тях за нищо на света. И освен тъй като през 20-те години на ХХ век цената им не била изключително висока, само че и тъй като им напомняли за родината.
Дъщерята на императрица Мария Фьодоровна – Ксения Александрова, грижливо пазела великденското яйце " Орденът на Св. Георги ", направено през 1916 година по поръчка на императора. То било продадено едвам след гибелта ѝ. В същото време в Русия се конфискувало всичко, което имало и най-малкото отношение към царската фамилия. Голяма част от великденските яйца на Фаберже от дворците в Петербург се пазели в Оръжейната палата на Кремъл до 1922 година, а по-късно били предадени за ликвидация на антикварните пазари на Запад.
Един от първите купувачи станал американският предприемач Арманд Хамър, който по-късно препродал яйцата с голяма облага в Съединени американски щати. Примерът му бил последван от англичанина Емануел Сноумън, който пък препродал придобивките си в Лондон.
През 1927 година обаче шефът на Оръжейната палата Дмитрий Иванов се обърнал към руското държавно управление с молба да съобщи останалите в страната шедьоври на Фаберже за предпазване в Държавната съкровищница. Усилията му се увенчали с триумф и били изпратени останалите 24 яйца. Но не за дълго.
След няколко години в Съюз на съветските социалистически републики била основана специфична комисия по изземване и продажба на творби на изкуството, защото държавното управление незабавно се нуждаело от пари за индустриализацията. Сред листата на подлежащите на продажба предмети попаднали и императорските яйца.
14 от тях били продадени по обидно занижени цени
Другите 10 останали в сбирката на Оръжейната палата. Това е и най-голямата сбирка в света.
Втората по значителност сбирка дълго време била благосъстоятелност на американския медиен магнат Малкълм Форбс, който бил огромен познавач на съкровищата на царското семейство. Той я събирал в продължение на няколко десетилетия и даже е вписан в " Книгата на върховете на Гинес ". В сбирката му влизат освен 180 разнообразни произведения на популярната съветска компания, само че и 15 великденски яйца, девет от които били императорски.
Наследниците му обаче не били по този начин прочувствено привързани към шедьоврите. След гибелта на Форбс през 1990 година те почнали да ги разпродават. През пролетта на 2004 година те оповестили, че ще продадат на търг всички яйца на Фаберже. Малко преди аукциона в " Сотбис " обаче с тях се свързал съветският милиардер Виктор Векселберг и изкупил цялата сбирка. В момента тя е изложена в Патриаршеския замък на Кремъл.
В разнообразни музеи в други страни може да се видят още 18 яйца на Фаберже. Известно е, че още седем са благосъстоятелност на частни колекционери. Шест се считат за окончателно изгубени.
Фабриката на Фаберже била доста продуктивна –
тя произвеждала голям брой най-разнообразни произведения: от занимателни джунджурийки и битови декоративни предмети до изискани принадлежности за хранене и луксозни декорации. Въпреки това Карл Фаберже се популяризира основно с неповторимите си великденски яйца, които десетилетия наред основава по поръчка на императорския двор.
Подаряването на изкуствени боядисани яйца за Великден е древен бит. Яйцата са се произвеждали от разнообразни материали – можело да са богато декорирани със скъпоценни камъни или пък да са направени просто от красиво оцветено дърво. Руските царе също спазвали традицията и подарявали на своите съпруги яйца, направени по специфична поръчка.
През 1885 година император Александър III решил да подари на императрица Мария Фьодоровна сходен сувенир и се обърнал към Карл Фаберже. Височайшата поръчка била изпълнена с искра – покритото с кристално бял гланц златно яйце провокирало възхищението и на императора, и на императрицата.
Особено им харесала изненадата, скрита вътре: дребна златна кокошка със сияещи рубинови очи. Кокошката донесла скъп подарък и на своя основател – на Карл Фаберже било присъдено званието " Доставчик на Императорския двор " и той получил правото да употребява двуглав орел в своя фирмен знак.
Скромната златна кокошка сложила началото на цяла серия
великденски яйца, които Фаберже изготвил по поръчка на император Александър III. Всяка година, по време на Страстната седмица, именитият бижутер поднасял на императорското семейство следващия си шедьовър.
След гибелта на Александър III през 1894 година, по време на ръководството на неговия наследник император Николай II, работата на Фаберже се нараснала. Той почнал да прави по две великденски яйца годишно: едно за императрицата майка Мария Фьодоровна и друго за брачната половинка на императора Александра Фьодоровна.
И всякога тези великденски яйца поразявали въображението с невероятната фикция, с разнообразния сюжет, с виртуозността на ювелирната работа, с разнородни механически способи и с непредвиденото съчетаване на редки материали с евтини – запазена марка на Карл Фаберже.
От техническа позиция великденските произведения на Фаберже са приети като пример за майсторство, изключително що се отнася до така наречен guilloche способ на обработка – на златна или сребърна повърхнина на яйцето се нанасят линии, наподобяващи лъчи или талази, които по-късно се покриват с гланц. В резултат полираната повърхнина започвала да свети от вътрешната страна – магически резултат, създаван от разсейващите светлината гравирани линии, скрити под пласт гланц.
Неповторима церемониалност придавали и другите оттенъци – от пастелно нежни до наситени.
Фирмата създала над 120 типа нюанси
Изготвянето на някои яйца, изключително на тези, които съдържали изненади, отнемало повече от една година. Изненадите в действителност били основната конспирация в творенията на Фаберже. Много от тях били независими творби на изкуството: ювелирни произведения, изящни фигурки на животни, дребни модели, изображения на хора... Тайната на яйцата не се разкривала чак до непосредственото връчване. На въпроса на императора за сюжета на всяко ново яйце Фаберже отговарял уклончиво: " Ваше Величество ще бъде удовлетворен... "
В края на XIX век работилниците на Фаберже почнали да създават яйца с механизми. В яйце, наречено " Момина сълза " (подарено от Николай II на брачната половинка му през 1898 г.), е прикрит механизъм, който разрешава при отварянето му да се появят три дребни портрета на императора и неговите по-големи дъщери Олга и Татяна.
В друго яйце – " Коронационно ", поднесено от Николай II на Александра Фьодоровна през 1897 година, била скрита карета, тъкмо копие на онази, с която се е състояла коронацията в Москва. Моделът бил изпълнен от злато и гланц, от планински кристал били направени прозорците, дръжките на вратите се въртели, с цел да ги отворят и затворят. Цялото това величие било събрано в златно яйце с размер 12,7 см.
Не по-малко впечатляващо било яйцето " Транссибирската автомагистрала ", което било тъкмо копие на транссибирския експрес.
По поръчка на императорите Александър III и Николай II Карл Фаберже изготвил 50 неповторими великденски яйца, работата по които траяла от 1885 до 1916 година
Славният професионален път на Фаберже обаче скоро
щял да бъде ненадейно пресечен
И в живота му да настъпи следващият поврат.
Карл Фаберже е роден на 30 май 1846 година в Санкт Петербург. Неговите предшественици, в миналото живеещи във Франция и някогашни уверени хугеноти, били прокудени от родината си от католика Луи XIV.
Четири години преди раждането на Карл, през 1842 година, неговият татко Густав Фаберже основал едноименна компания. Когато Карл, най-големият от неговите синове, станал на 14 години, Густав и фамилията му се трансферирали в Дрезден. Именно там по гледище на татко си Карл се отправил на огромно странствуване по Европа, с цел да се образова в тънкостите на бижутерното дело.
Завършвайки лицей в Париж, той минава стаж в Лувъра и Версай, където учи ювелирното изкуство на венецианците, саксонците и французите. След това се завръща в Санкт Петербург, където поема бизнеса на татко си. Карл се оказва и отличен предприемач, който трансформира дребната работилница на татко си в огромно дружество с клонове в Москва, Киев, Одеса и Лондон.
Край на сполучливото развиване на компанията поставят събитията от 1917 година След революцията бижутерът емигрира в Германия, а по-късно се трансферира в Швейцария, където умира през септември 1920 година Болшевиките поели контрола върху компанията му, която скоро банкрутирала.
Така
стартира вторият живот на яйцата на Фаберже – емигрантският
Някои от притежателите им, които стават емигранти по силата на събитията, не желали да се разделят с тях за нищо на света. И освен тъй като през 20-те години на ХХ век цената им не била изключително висока, само че и тъй като им напомняли за родината.
Дъщерята на императрица Мария Фьодоровна – Ксения Александрова, грижливо пазела великденското яйце " Орденът на Св. Георги ", направено през 1916 година по поръчка на императора. То било продадено едвам след гибелта ѝ. В същото време в Русия се конфискувало всичко, което имало и най-малкото отношение към царската фамилия. Голяма част от великденските яйца на Фаберже от дворците в Петербург се пазели в Оръжейната палата на Кремъл до 1922 година, а по-късно били предадени за ликвидация на антикварните пазари на Запад.
Един от първите купувачи станал американският предприемач Арманд Хамър, който по-късно препродал яйцата с голяма облага в Съединени американски щати. Примерът му бил последван от англичанина Емануел Сноумън, който пък препродал придобивките си в Лондон.
През 1927 година обаче шефът на Оръжейната палата Дмитрий Иванов се обърнал към руското държавно управление с молба да съобщи останалите в страната шедьоври на Фаберже за предпазване в Държавната съкровищница. Усилията му се увенчали с триумф и били изпратени останалите 24 яйца. Но не за дълго.
След няколко години в Съюз на съветските социалистически републики била основана специфична комисия по изземване и продажба на творби на изкуството, защото държавното управление незабавно се нуждаело от пари за индустриализацията. Сред листата на подлежащите на продажба предмети попаднали и императорските яйца.
14 от тях били продадени по обидно занижени цени
Другите 10 останали в сбирката на Оръжейната палата. Това е и най-голямата сбирка в света.
Втората по значителност сбирка дълго време била благосъстоятелност на американския медиен магнат Малкълм Форбс, който бил огромен познавач на съкровищата на царското семейство. Той я събирал в продължение на няколко десетилетия и даже е вписан в " Книгата на върховете на Гинес ". В сбирката му влизат освен 180 разнообразни произведения на популярната съветска компания, само че и 15 великденски яйца, девет от които били императорски.
Наследниците му обаче не били по този начин прочувствено привързани към шедьоврите. След гибелта на Форбс през 1990 година те почнали да ги разпродават. През пролетта на 2004 година те оповестили, че ще продадат на търг всички яйца на Фаберже. Малко преди аукциона в " Сотбис " обаче с тях се свързал съветският милиардер Виктор Векселберг и изкупил цялата сбирка. В момента тя е изложена в Патриаршеския замък на Кремъл.
В разнообразни музеи в други страни може да се видят още 18 яйца на Фаберже. Известно е, че още седем са благосъстоятелност на частни колекционери. Шест се считат за окончателно изгубени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ