Трудно е да забавляваш хищници, при положение че човекът си

Трудно е да забавляваш хищници, в случай че индивидът си остава най-хищното и нечистоплътно животно. Мечтае за това, което няма. Кой каквото го боли, за това приказва. И изобщо, нищо не е като хората в този спектакъл за колбас и шампанско. Така, цветно, само че песимистично, и метафизичен, само че прекомерно нелаконично, е построил света на своите „ Neoдачници” режисьорът Иван Пантелеев, оповестява bTV.

Голямата сцена на Народния спектакъл „ Иван Вазов " пресъздава живота в 3-звезден хотел, наименуван „ Родина “.Там, на фона на (невинаги) лека и сантиментална музика (в осъществяване на Рашко Младенов) се ръсят една след друга туристически деветини. Това е нещо като бабини деветини, само че създадено от мозъка на средностатистическия екскурзиант. Туристът като килнат модел на средностатистическият мислещ човек, за който животът е ресторант или сладкарница, или хотел три звезди. Не повече.

„ Neoдачници " -те на Иван Пантелеев са самобитен хор от гъгнещи неудачници, които след съвсем 3-часова игра на истини с публиката, са „ осъдени “ от своя режисьор да не получат най-голямата си премия – реверанс и аплодисменти. И не тъй като е старомодно или отживяло, както предизвести Панталеев преди началото на едно от представленията. А тъй като този „ публицистичен “ спектакъл претопява актьорите. Почти час 90 на 100 от тях са с тил към публиката, само че по този начин в действителност се трансформират и стават част от нея.

Следват дълги монолози и леки закачки с публиката, граничещи с засегнатост. И каква е обидата – просто думите или просто това да се слееш с някого. „ Не мога да схвана хареса ли ми или не ми хареса, само че въпреки всичко отлично! “, споделя един от героите на Горки/Панталеев. И това като че ли изчерпва обяснението, което бъдещите фенове на представлението би трябвало да получат по отношение на подводните камъни на подтекста. Защото животът, който живеем, е еднакъв, с леки подскоци, лафче, кафенце. Защото Той/Тя обича красивото, само че не обича мен...

На кому е потребно всичко това? В пространство от цветни лентички героите, като същински шизофреници, минават всички вероятни положения на душата и тялото, негодувайки от действителността, в това число и българската, през последните 30 години.

Представлението е по „ Дачници” на Максим Горки, само че гарнирано с размишления на режисьора и текстове на Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек, Теодор Адорно и Бьонг Хън Лий. Заглавието „ Neoдачници” пристигнало по време на подготовки като „ неслучайна грешка” и съгласно Панталеев няма искания да звучи интелектуално, а в противен случай – „ има доста общо с шегата, с недоразумението, с живеенето на кръстопът, когато една доста остаряла просвета, античната, се припокрива със символност от близкото минало и се получава нещо, което не е нито едното, нито другото “.

Солисти в хора на „ Neoдачници”-те са най-актуалните имена от трупата на Народния спектакъл – Владимир Карамазов, Юлиан Вергов, Николай Урумов, Иван Юруков, Теодора Духовникова, Радена Вълканова, Александра Василева, Стефания Колева, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Христо Петков.

Пиеса на световноизвестния съветски класик се слага за 18-и път в Народния спектакъл. В началото на сезона беше премиерата на „ Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” на Горки, режисирана от Красимир Спасов.