Дмитрий Фурман – една изключителна личност
„ Трудно е да се сетим за актуален интелектуалец, съпоставим с Фурман. В Русия нямаше различен като него. “ Това написа Пери Андерсън и продължава: „ Оригинален разум, чист дух, кардинална поредност и не на последно място – нито даже намек за политически конформизъм: какъв брой постоянно се среща сходна композиция на Запад, оня Запад, който е достигнал към този момент границите на Русия? “
В предговора си към книгата „ Една изключителна персона. Дмитрий Фурман и неговото време “ Иван Кръстев задава въпроса: „ Защо е значимо през днешния ден да четем Дмитрий Фурман? “ Отговорът се съдържа в изданието, което сформира и превежда от британски и съветски Стоян Гяуров; книга, която единствено открехва вратата към личността и креативните старания на Фурман (1943-2011). Оставеното от него е с респектиращ размер.
Текстовете на Иван Кръстев и Пери Андерсън са самобитно встъпление и слагане на Дмитрий Фурман в подтекста освен на своето време, само че и на процесите, последвали след гибелта му. Стоян Гяуров е избрал да преведе няколко текста на самия Фурман, знакови за неговите възгледи, както и едно изявление с него, което дава опция да го забележим от малко по-личен ъгъл. Може да се каже, че публикацията му „ Феноменът Горбачов “ е централна, само че интерес съставляват и тези за осмислянето на сталинизма през религиоведска позиция, процесите в постсъветското пространство, публикацията за Сахаров. Той за първи път вкарва термина „ имитационна народна власт “.
От академик, водещ откривател на религиозните системи, Фурман „ се преобразява “ след рухването на Горбачов в най-хубавия анализатор на съветския поскомунизъм. В края на изявлението си Фурман разяснява:
„ След 1991 година, с изпитание на волята, скъсах коренно с по този начин скъпите ми университетски студии и се отдадох напълно на настоящата политология. Впрочем и в това поле се пробвах да остана академик, търсейки закономерности в публичния живот, съпоставяйки сходни процеси, отделяйки значителното от несъщественото. За свое научно поле избрах сравнителния разбор на политическото развиване на постсъветските страни – една доста богата тематика, позволяваща да се разбере доста от модерна Русия. Какво излезе от всичко това и въобще от моята научна работа, аз не мота да осъждам, само че мога да кажа едно – постарах се доста. “
Книгата „ Една изключителна персона. Дмитрий Фурман и неговото време “ дава вероятни паралели с днешното политическо развиване освен на Русия, само че и на страните от някогашния социалистически лагер.
Чуйте Стоян Гяуров.
В предговора си към книгата „ Една изключителна персона. Дмитрий Фурман и неговото време “ Иван Кръстев задава въпроса: „ Защо е значимо през днешния ден да четем Дмитрий Фурман? “ Отговорът се съдържа в изданието, което сформира и превежда от британски и съветски Стоян Гяуров; книга, която единствено открехва вратата към личността и креативните старания на Фурман (1943-2011). Оставеното от него е с респектиращ размер.
Текстовете на Иван Кръстев и Пери Андерсън са самобитно встъпление и слагане на Дмитрий Фурман в подтекста освен на своето време, само че и на процесите, последвали след гибелта му. Стоян Гяуров е избрал да преведе няколко текста на самия Фурман, знакови за неговите възгледи, както и едно изявление с него, което дава опция да го забележим от малко по-личен ъгъл. Може да се каже, че публикацията му „ Феноменът Горбачов “ е централна, само че интерес съставляват и тези за осмислянето на сталинизма през религиоведска позиция, процесите в постсъветското пространство, публикацията за Сахаров. Той за първи път вкарва термина „ имитационна народна власт “. От академик, водещ откривател на религиозните системи, Фурман „ се преобразява “ след рухването на Горбачов в най-хубавия анализатор на съветския поскомунизъм. В края на изявлението си Фурман разяснява:
„ След 1991 година, с изпитание на волята, скъсах коренно с по този начин скъпите ми университетски студии и се отдадох напълно на настоящата политология. Впрочем и в това поле се пробвах да остана академик, търсейки закономерности в публичния живот, съпоставяйки сходни процеси, отделяйки значителното от несъщественото. За свое научно поле избрах сравнителния разбор на политическото развиване на постсъветските страни – една доста богата тематика, позволяваща да се разбере доста от модерна Русия. Какво излезе от всичко това и въобще от моята научна работа, аз не мота да осъждам, само че мога да кажа едно – постарах се доста. “
Книгата „ Една изключителна персона. Дмитрий Фурман и неговото време “ дава вероятни паралели с днешното политическо развиване освен на Русия, само че и на страните от някогашния социалистически лагер.
Чуйте Стоян Гяуров.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ