Трудно е да обясниш на някого, който не е гледал

Трудно е да обясниш на някого, който не е гледал нито един епизод на „ Parts Unknown ”, че Антъни Бурдейн не е Гордън Рамзи, нито Джейми Оливър. Антъни Бурдейн не е готвач, той е повествовател на света и живота оттатък това, което е в чиниите ни.

Той помагаше на хората да погледнат на храната, хората и света по този начин, че да си зададат въпроси за личния си живот и място в него. И в действителност, когато през 2013 година получава премията „ Peabody ”, претекстът е тъкмо този: „ за погледа оттатък нашите показа и света в чиниите ни ”.

„ Parts Unknown ” е шедьовър от всяка една позиция, а измежду епизодите има най-малко 15, които се запечатват вечно. Днес загатваме единствено три от тях.

„ Конго ” (сезон 1, еп. 8)

В този епизод Бурдейн пресъздава плаването по река Конго, разказано в една обичана негова книга: „ Сърцето на мрака ” на Джоузеф Конрад. Разбира се, в епизода има и опит (по-скоро неуспешен) да се сготви Coq au vin, само че Бурдейн постоянно е наблягал на това, че в храненето са по-важни компанията, моментът и споменът, който ще остане.

Сърцето на този епизод обаче е погледът към една страна в руини, където хората страдат неимоверно доста. Конго е голяма страна (по-голяма е от цяла западна Европа) с тежко минало. Белгийците колонизатори избиват 10 милиона души (първият геноцид в историята). Получената самостоятелност и цялостната неопитност на тази страна да се самоуправлява, комплицираните взаимоотношения сред разнообразни групи, контролиращи другите територии, ръждясалите останки от напредъка, които локалните хора не стопират да поддържат, надявайки се „ обстановката да се промени ”... „ Конго ” разрушава сърцето и е просто наложителен.