Ужасът от първо лице - български спасител разказва за Турция
Трудни ни бяха гледките, които видяхме. Там беше като филм на ужасите. Всеки си мислеше, че взе участие във филм. Страшно беше, към нас на всички места имаше трупове, деца играеха към тях и никой не ги изнасяше.
Това сподели за Българска телеграфна агенция Минко Банчев от отряд Троян на Планинската избавителна работа. Той, дружно с кучето Берго, бе измежду планинските спасители от България, които в продължение на дни търсиха оживели под руините след мощните трусове в Турция. По думите му най-трудно е било да се нагласят душевен, с цел да могат да се изолират от страшната конюнктура и да работят по този начин, че да съумеят да намерят живи хора.
„ Всичките шест дни, които останахме там да работим, съвсем не сме спали. Успявахме да отдъхваме, единствено когато изкарвахме кучетата за отмора. Нашата работа беше да маркираме, където кучетата издадат сигнал за жив човек, по-късно бригади запалянковци започваха да изравят строителните материали, с цел да доближат до живите хора. За наша наслада, до момента в който бяхме там, от две от маркировките излязоха една жена и петчленно семейство “, описа спасителят.
Той добави, че неговото куче Берго, с което са оперативна двойка, е маркирало доста места, само че нямат информация дали хората от там са извадени живи. По думите му в такива акции всичко зависи от кучето.
„ Знам всяко въодушевление на кучето си, какво ми демонстрира с държанието си измежду руините. Всичко оставяме напълно на него, то да си свърши работата с обонянието – то маркира, закопава или стартира да издава сигнал. Тогава моята роля е изрично да кажа дали там има жив човек. Нашите кучета са добре подготвени, концентрирали сме се да намират и да издават сигнал повече за жив човек, в сравнение с трупна миризма “, уточни планинският избавител.
Той не би могъл да опише с думи възприятието, което изпитва, при спасяването на хора от руините. „ Уникално е. Адреналинът се подвига дотам, че изобщо всеки стартира да работи в този миг. Дори ние прибрахме кучетата и започнахме да оказваме помощ в изриването и за елементи от времето спираш да мислиш, че може да има второстепенен трус “, сподели Банчев и добави, че на място към момента не престават трусовете, които са по-малки като степен, само че се усещат. „ Имаше огромна заплаха за нас, които оказваме помощ в изравянето, само че адреналинът е толкоз огромен, че се мисли единствено за това по какъв начин да извадим индивида жив. Имаше хора, които стоят в профил и гледат за второстепенен трус, с цел да ни предупредят за излезем “, съобщи спасителят.
Той и сътрудниците му са били в Адана през първите два дни, само че там заличаванията от труса са по-малки спрямо тези в град Хатай, където цели квартали са се трансформирали в руини. Затова идващите дни момчетата са отпътували да търсят оживели в едномилионния град, където са срещнали свои сътрудници с кучета спасители от Словакия и Словения. „ Имаше още много други в този град, тъй като там беше покруса – едномилионен град съвсем подравнен, нямаше здрава постройка, в случай че имаше такава, то тя се беше наклонила на някои от страните и всеки миг щеше да падне “, описа още Минко Банчев.
По думите му за останалите без домове са опъват палатки, само че броят на потърпевшите е толкоз огромен, че организациите не могат да оказват помощ на всички. „ Където можеха, го вършиха и непрекъснато се прекарваше храна и вода за тях. Лошото в Хатай беше, че първите здания, които се бяха срутили, бяха двете им лечебни заведения, а най-близкият град е Адана и до там ставаха страшни тапи. Идваха коли за спешна помощ от там да оказват помощ на живите хора. Държавата се грижеше за потърпевшите, непрекъснато имаше вода и храна, само че живееха на открито, завити с одеяла, палеха огньове “, добави планинският избавител.
Той сподели още, че на място са пристигнали техни сътрудници от Италия, с цел да продължат търсенето на оживели, макар че възможностите понижават. Вече завърнал се вкъщи Минко Банчев и останалите спасители би трябвало да се оправят с запечатените в съзнанието им страшни картини. „ Имаме поддръжката от Българския Червен кръст, които ни дадоха контакти на психолози. С тях ще беседваме, в случай че има проблем. Като цяло екипът ни е много здрав душевен. Никой не си е мислил, че ще види сходна панорама, само че мисля, че ще се оправим “, добави Минко Банчев.
Това сподели за Българска телеграфна агенция Минко Банчев от отряд Троян на Планинската избавителна работа. Той, дружно с кучето Берго, бе измежду планинските спасители от България, които в продължение на дни търсиха оживели под руините след мощните трусове в Турция. По думите му най-трудно е било да се нагласят душевен, с цел да могат да се изолират от страшната конюнктура и да работят по този начин, че да съумеят да намерят живи хора.
„ Всичките шест дни, които останахме там да работим, съвсем не сме спали. Успявахме да отдъхваме, единствено когато изкарвахме кучетата за отмора. Нашата работа беше да маркираме, където кучетата издадат сигнал за жив човек, по-късно бригади запалянковци започваха да изравят строителните материали, с цел да доближат до живите хора. За наша наслада, до момента в който бяхме там, от две от маркировките излязоха една жена и петчленно семейство “, описа спасителят.
Той добави, че неговото куче Берго, с което са оперативна двойка, е маркирало доста места, само че нямат информация дали хората от там са извадени живи. По думите му в такива акции всичко зависи от кучето.
„ Знам всяко въодушевление на кучето си, какво ми демонстрира с държанието си измежду руините. Всичко оставяме напълно на него, то да си свърши работата с обонянието – то маркира, закопава или стартира да издава сигнал. Тогава моята роля е изрично да кажа дали там има жив човек. Нашите кучета са добре подготвени, концентрирали сме се да намират и да издават сигнал повече за жив човек, в сравнение с трупна миризма “, уточни планинският избавител.
Той не би могъл да опише с думи възприятието, което изпитва, при спасяването на хора от руините. „ Уникално е. Адреналинът се подвига дотам, че изобщо всеки стартира да работи в този миг. Дори ние прибрахме кучетата и започнахме да оказваме помощ в изриването и за елементи от времето спираш да мислиш, че може да има второстепенен трус “, сподели Банчев и добави, че на място към момента не престават трусовете, които са по-малки като степен, само че се усещат. „ Имаше огромна заплаха за нас, които оказваме помощ в изравянето, само че адреналинът е толкоз огромен, че се мисли единствено за това по какъв начин да извадим индивида жив. Имаше хора, които стоят в профил и гледат за второстепенен трус, с цел да ни предупредят за излезем “, съобщи спасителят.
Той и сътрудниците му са били в Адана през първите два дни, само че там заличаванията от труса са по-малки спрямо тези в град Хатай, където цели квартали са се трансформирали в руини. Затова идващите дни момчетата са отпътували да търсят оживели в едномилионния град, където са срещнали свои сътрудници с кучета спасители от Словакия и Словения. „ Имаше още много други в този град, тъй като там беше покруса – едномилионен град съвсем подравнен, нямаше здрава постройка, в случай че имаше такава, то тя се беше наклонила на някои от страните и всеки миг щеше да падне “, описа още Минко Банчев.
По думите му за останалите без домове са опъват палатки, само че броят на потърпевшите е толкоз огромен, че организациите не могат да оказват помощ на всички. „ Където можеха, го вършиха и непрекъснато се прекарваше храна и вода за тях. Лошото в Хатай беше, че първите здания, които се бяха срутили, бяха двете им лечебни заведения, а най-близкият град е Адана и до там ставаха страшни тапи. Идваха коли за спешна помощ от там да оказват помощ на живите хора. Държавата се грижеше за потърпевшите, непрекъснато имаше вода и храна, само че живееха на открито, завити с одеяла, палеха огньове “, добави планинският избавител.
Той сподели още, че на място са пристигнали техни сътрудници от Италия, с цел да продължат търсенето на оживели, макар че възможностите понижават. Вече завърнал се вкъщи Минко Банчев и останалите спасители би трябвало да се оправят с запечатените в съзнанието им страшни картини. „ Имаме поддръжката от Българския Червен кръст, които ни дадоха контакти на психолози. С тях ще беседваме, в случай че има проблем. Като цяло екипът ни е много здрав душевен. Никой не си е мислил, че ще види сходна панорама, само че мисля, че ще се оправим “, добави Минко Банчев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ